Резервационните данни на пътниците представляват непроверена информация, предоставена от пътниците и събирана от авиопревозвачите за извършване на резервация и чекиране.
Съдържанието на тази информация е различно в зависимост от ситуацията и може да обхваща:
– данни за пътуването и маршрут;
– информация за издадения билет;
– данни за контакт като адрес и телефонен номер;
– информация за туристическия агент;
– информация за вида на плащане при закупуване на билета;
– номер на място и информация за багажа.
Анализът на данните на пътниците може да предостави важна информация на правоприлагащите органи, която да им позволи да засекат подозрителни модели на пътуване и да идентифицират съучастници на криминално проявени лица, и терористи, особено на такива, които не са били известни преди това. В тази връзка, обработването на данни на пътниците се превърна в широко използвано средство, в и извън рамките на ЕС, за предотвратяване и борба с тероризма, и тежките престъпления (например- трафик на дрога и хора, сексуалната експлоатация на деца и др.).
През 2016 г. е приета Директива (ЕС) 2016/681 на ЕП и СЕС относно използването на резервационни данни на пътниците сцел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления.
В нея са определени отговорностите на страните членки на ЕС относно събирането на резервационни данни на пътниците, като се изисква от тях да установят специални звена, които да отговаря за събирането, съхраняването и обработването на тези данни- т.нар. национални звена за данни на пътниците, и да подготвят списък с компетентните органи за искане, и получаване на данни за пътниците. Правилата се прилагат за полети, идващи от трети страни към държави членки на ЕС, но могат да се използват и за вътрешни полети в рамките на ЕС, като България е заявила желание за вътрешното прилагане на тези правила, заедно с: Белгия, Чехия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Финландия, Швеция и Великобритания.
Националното звеното за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух се намира в Държавна агенция „Национална сигурност“. Информация относно неговата дейност можете да получите на специално разработения портал: https://portal.piu.bg. В случаи че имате въпроси по публикуваната на портала информация, е предоставен следният електронен адрес за кореспонденция е: bgpiu@piu.bg.
Националните звена за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците отговарят за:
– събирането на данни на пътниците от авиопревозвачите;
– сравняването на данните със съответните бази данни на правоприлагащите органи и тяхното обработване съгласно предварително определени критерии с оглед идентифициране на лица, които потенциално са въвлечени в терористична дейности или тежки престъпления;
– предоставянето на данните до компетентните национали органи, Европол, звената на другите страни членки въз основа на спонтанно взето решение или в отговор на надлежно обосновани искания.
Директивата относно резервационните данни на пътниците осигурява мерки за защита на личните данни, както следва:
– забраняване на обработването на чувствителни данни;
– анонимизиране на събраните данни след 6 месеца;
– възможност за де-анонимизиране на данните само при строго определени случаи;
– окончателно изтриване на личните данни след 5 години;
– назначаване във всяко национално звено на длъжностно лице по защита на данните;
– упражняване на контрол по отношение на обработването на личните данни от независим национален надзорен орган. За България тези функции има Комисията за защита на личните данни.
По отношение на трансфера на резервационни данни на пътниците към трети страни на настоящия етап съществуват споразумения за обработване и трансфер на резервационни данни на пътниците с Австралия и САЩ.
Водят се преговори за сключване на такива споразумения с Канада, които започнаха през юни 2018 г. и с Япония- започнаха през февруари 2020 г.
ЕК възнамерява да актуализира и рационализира този инструмент с оглед адаптирането му към днешните реалности като вземе предвид развитието на въпроса от 2010 година насам. За целта през юли 2020 г. е публикувана Пътна карта, с която се цели определянето на политическите цели и ключовите предизвикателства от правен и оперативен характер, с които предстои да се справи стратегията.
Законодателство относно обработването на данни на пътниците:
17.05.2021 г.
