По отношение на трансграничния обмен на данни, Конвенцията гарантира свободното движение на лични данни между договарящите се страни и налага някои ограничения върху потоците от данни към държави, в които правната уредба не предоставя равностойна защита.
Следва да се отбележи, че Конвенция №108 е задължителна за държавите, които са я ратифицирали. Тя не подлежи на съдебен надзор от ЕСПЧ, но съгласно член8 от ЕКПЧ се взема под внимание в съдебната практика на ЕСПЧ. През годините Съдът постановява, че защитата на личните данни е важна част от правото на зачитане на личния живот (член8) и се ръководи от принципите на Конвенция №108, когато определя дали е налице намеса в това основно право.
През 2001 г. е приет Допълнителен протокол към Конвенция №108. С него са въведени разпоредби относно трансграничните потоци от данни към държави, които не са страни по Конвенцията, така наречените трети държави, както и относно задължителното създаване на национални надзорни органи за защита на данните.
С изготвянето и приемането на модернизираната версия на Конвенция108 (т.нар. „Конвенция108+”) се цели постигане на по-голямо съответствие между правото за защита на данните, приложимо в рамките на Европейския съюз и правната уредба в рамките на Съвета на Европа, където членуват държави от цял свят. Въпреки, че изискването за влизане в сила на Конвенция108+ е наличието на 38 присъединили се страни членки и факта, че на настоящия етап този документ е преминал процедурата за подпис и ратификация само в 17 държави, България прилага нейните разпоредби.
23.03.2022 г.
