Български English Français
Начало » Практика » Решения на ВАС за 2008 г. » Решение на Върховния административен съд № 4265/10.04.2008 г.

Решение на Върховния административен съд № 4265/10.04.2008 г.

 


РЕШЕНИЕ

№ 4265
София, 10.04.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕНКА ГЕТОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВАНЯ ПУНЕВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА

 
 

при секретар

Станка Чолакова

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдията

ЙОВКА ДРАЖЕВА

 

по адм. дело № 3136/2007.
 


Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 37, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба от изпълнителния директор на „Многопрофилна болница за активно лечение Света Марина” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу решение № 53/20.12.2006г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, жалбоподателят е задължен да представи на Н.С.Н. пълно копие от аутопсионния протокол и преглед на историята на заболяването на С.Н.Т. , починал на 09.10.2005 г. Твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е нарушен чл. 51 от Кодекса на професионалната етика относно лекарската тайна, а тя се пази и спрямо членовете на семейството. Разкриване на лекарска тайна трябва да става само при условията на чл. 55 от КПЕ, информация се дава само на съответните институции. След като жалбоподателят е сезирал окръжна прокуратура, то данните стават и следствена тайна, които болницата не може да разгласява. Разпоредбата на чл. 28, ал.1, т. 3 от Закона за здравето не посочва на кои трети лица се предоставя информацията, липсва ред за извършването, следователно редът е само този по чл. 55 от КПЕ. Не може да се извърши позоваване на чл. 35, ал.1, т.1 от ЗЗЛД , защото лицето, за които се отнася е починало. Процесуалният представител юрисконсулт Т. поддържа в о.с.з. жалбата.
Ответната страна Комисия за защита на личните данни, не е изразила становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище след приключване на съдебното заседание, с което се твърди, че оспорването е неоснователно. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Н.С.Н., намира жалбата за неоснователна.
Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД , намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение №53/ 20.12.2006 г. Комисията за защита на личните данни е задължила МБАЛ "Св.Марина" ЕАД гр.Варна да предостави на Н.С.Н. пълно копие от аутопсионния протокол и преглед на история на заболяването на баща му С.Н.Т., починал на 19.10.2005 г. комисията се е позовала на чл. 28, ал. 3 от ЗЗЛД вр. с чл. 28, ал.1, т. 3 от Закона за здравето, тъй като е поискана здравна информация, която може да бъде предоставена на трети лица, когато е необходима при идентификация на човешки труп и за установяване причините за смъртта.
Установено е в административното производство, че същото е започнало след отказ от страна на "МБАЛ"Света Марина" ЕАД гр.Варна с писмо изх.№ АД-323/ 6.02.2006 г. да предостави на Н.С.Н. друга медицинска документация на починалия му баща С.Н.Т.  извън дадената епикриза. По преписка №3583/2005 г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Варна на молителя е отказано с постановление от 21.02.2006 г. предаване на копие от материалите към преписката. С постановление от 2.02.2006 г. преписка №3583/ 2005 г. на Варненската окръжна прокуратура е прекратена поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Това обстоятелство се установява с постановлението и писмо от 4.10.2006 г. от Окръжна прокуратура Варна до Комисията за защита на личните данни. Защитната теза на МБАЛ "Св.Марина" ЕАД е, че Н.С.Н. е подписал декларация от 20.10.2005 г. за освобождаване от аутопсия, в която освен това е декларирал ,че занапред няма да има претенции към "МБАЛ "Св.Марина" по отношение на диагностиката и лечението на починалия.
С жалба вх. № Ж-53/1.09.2006г., на основание чл. 38, ал. 1 ЗЗДЛ, Н.Н. е сезирал КЗЛД с искане да бъдат задължени МБАЛ "Св.Марина" ЕАД и Окръжна прокуратура Варна да му бъдат предоставени копие от историята на заболяването №20384/2005 г. и копие от тройната съдебномедицинска експертиза по прокурорската преписка копие.С обжалваното решение е отхвърлена жалбата срещу Окръжна прокуратура Варна като е прието, че отказът на прокуратура подлежи на контрол по реда на НПК, а не по реда на ЗЗЛД. Уважена е жалбата срещу МБАЛ.
От така приетото, настоящият съдебен състав намира, че решението на Комисията за защита на личните данни е законосъобразно, издадено е от компетентния орган, в съответната писмена форма, при спазване на процедурните правила и в съответствие с материалния закон.
Не е спорно между страните, че Н.С.Н. е син на починалото лице С.Н.Т. Администраторът е основал отказа си на "лекарска тайна".
Кодексът на професионалната етика, утвърден от министъра на здравеопазването на основание чл. 9, т. 2 от същия закон и обнародван в Държавен вестник, бр. 79 от 29.09.2000 г. е нормативен административен акт, с който са създадени задължителни правила за поведение на упражняващите лекарска професия при осъществяване на взаимоотношенията им с колеги, пациенти, техните близки и обществото. Това са комплекс от професионално- етични и законови норми, които регулират дейността на лекарите конкретно при изпълнение на професионалния им дълг. Разпоредбите на ал. 1 от чл. 51 и чл. 52 от КПЕ регламентират съдържанието на понятието "лекарска тайна", която включва всички сведения, които пациентът е споделил с лекаря във връзка със състоянието си и факти, открити при прегледа и изследванията, извършени от последния, както и всичко, което лекарят е научил при упражняване на професията си относно пациента. Лекарската тайна се разпростира и върху цялата медицинска документация и илюстрационен материал, а така също и върху данните и заключенията на извършени консултации. С разпоредбата на чл. 55 от КПЕ лекарят е освободен от отговорност за опазване на лекарска тайна в случаите, когато законите го задължават да дава информация за състоянието на пациентите на съответните институции. Неправилно обаче жалбоподателят счита, че това е единственият ред и основание за разкриване на лекарска тайна. Кодексът на професионална етика е нормативен административен акт, поради което не може ограничава приложение на правна норма от по-висок ранг, какъвто е чл. 28, ал.1, т. 3 от Закона за здравето и чл. 28, ал.3 от ЗЗЛД. Чл. 52, ал. 2 от КПЕ създава задължение за лекаря да пази в тайна сведенията, съставляващи лекарска тайна, и по отношение на членовете на семейството на болния. Право на всеки човек е по своя преценка да сподели с членовете на семейството си или да запази в тайна от тях обстоятелства във връзка със здравословното му състояние. Съгласно обаче чл. 52, ал. 3 от КПЕ лекарската тайна се разпростира след смъртта на пациента само по отношение на тайните доверени от пациент на лекар. Следователно след смъртта на пациента задължението за лекарска тайна не се запазва по отношение на фактите, открити при прегледа и изследванията, както и по отношение на медицинската документация. Следователно след смъртта на пациента понятието лекарска тайна е различно, като членовете на семейството имат право на достъп до информация извън доверените лично от починалото лице тайни.
Съгласно чл. 26 от ЗЗЛД всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни, като при упражняването на това си право може да поиска от администратора потвърждение, съобщение или информация по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗЗЛД. Тази норма не очертава самото право на достъп, тъй като то е формулирано в чл. 26, ал.1 от ЗЗЛД. След смъртта на физическото лице правата му по чл. 28 ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД се упражняват от неговите наследници. Личните данни свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация представлява здравна информация по чл. 27, ал.1 от ЗЗ, поради което може да бъде предоставяна на трети лица, когато е налице хипотезата на чл. 28, ал.1, т. 3 от ЗЗ при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта, в която хипотеза е настоящия случай. Следователно правото на достъп до здравна информация може да се осъществи по чл. 26 и чл. 28 от ЗЗЛД.
Неоснователно се твърди, че тази здравна информация е следствена тайна. Прекратителното постановление на Окръжна прокуратура, което принципно е обжалваемо, все още не означава, че тази информация не е необходима за установяване причините за смъртта. Н.С. се явява трето лице по смисъла на чл. 28, ал.1, т. 3 от ЗЗ , на когото следва да се предостави правомерен достъп до здравната информация като наследник. Правомощията на прокурора по чл.198, ал.1 от НПК и чл. 179, ал.1 от НПК/отм/ са само във връзка с разследването, а видно от приложеното постановление от 2.02.2006 г. е отказано образуване на наказателно производство преди сезиране на КЗЛД на 1.03.2006 г.
Предвид изложените по-горе мотиви, следва изводът, че решението на Комисията за защита на личните данни е законосъобразно. Лекарската тайна не означава, че болничното заведение, в което е настъпила смъртта на пациент, има право да държи в тайна от близките на починалия медицински документи, съдържащи информация за лечението и причините за заболяването и настъпилата смърт. След смъртта на пациента лекарската тайна по отношение на членовете на семейството се разпростира само спрямо онези данни, които са лично доверени, споделени от пациента с лекаря. Отказът за предоставяне на копие от поисканите медицински документи на сина на починало лице представлява неправилно и превратно тълкуване на понятието "лекарска тайна" с неясни мотиви, които могат да внесат съмнение в репутацията на болницата.
Не следва да се присъждат разноски в полза на Комисията за защита на личните данни, защото искането е направено извън съдебното заседание, след приключване на устните състезания ,в писмено становище, с което оспорващият не е запознат и не е взел съответно становище по него и по направеното искане.
Водим от горното и на основание чл. 172 , ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, ІІІ отделение
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на МБАЛ "Света Марина" ЕАД гр. Варна против решение №53/ 20.12.2006 г. на Комисията за защита на личните данни .
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред петчленен състав на Върховния административен съд, считано от съобщаването на решението на страните с препис от него.
Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Пенка Гетова

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ваня Пунева
/п/ Йовка Дражева


Файлове за сваляне

Изтегли файла DOC


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings