Начало » Практика » Решения на КЗЛД за 2020 г. » Решение по жалба с рег. № ППН-01-461/13.05.2019 г.

Решение по жалба с рег. № ППН-01-461/13.05.2019 г.

РЕШЕНИЕ
№ ППН-01-461/2019 г.
София, 14.04.2020 г.
 
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов и Веселин Целков на заседание, проведено на 29.01.2020 г., на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, респективно чл. 57, § 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента), разгледа по същество жалбa № ППН-01-461/13.05.2019 г. подадена от Д.Д.
Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба подадена от Д.Д. срещу политическа партия (П.П.), с твърдения за неправомерно обработване на личните му данни чрез включването им в списък на лицата, подкрепящи регистрацията на политическия субект за участие в изборите за членове на Европейски парламент от Република България, проведени на 26.05.2019 г. 
Жалбоподателят твърди, че е установил нарушението след извършена на 07.05.2019 г. справка по електронен път в Централната избирателна комисия, заверено копие от която прилага. Декларира, че не се е подписвал в подкрепа на регистрацията на политическия субект и не е давал съгласието си за обработване на личните му данни за конкретната цел. Счита присъствието на личните му данни в тези списъци за нарушение на правата му по ЗЗЛД.
П.П. е информирана за образуваното административно производство и за възможността да ангажира писмено становище по случая. 
В отговор е изразено становище за неоснователност на жалбата с твърдения за законосъобразност на обработването на лични данни от страна на П.П. при наличие на изразено от жалбоподателя изрично съгласие и желание за вписването му в списъците по чл. 133, ал. 3, т. 5 от Изборния кодекс (ИК) за конкретните избори. В допълнение е посочено, че няма данни г-н Д.Д. да е бил член на П.П. и негови лични данни да са обработвани преди това от политическия субект.
С оглед изясняване на случая от правна и фактическа страна и в условията на залегналото в административния процес служебно начало от Централната избирателна комисия са изискани относими доказателства, в отговор на което е предоставено заверено копие подаденото от П.П. заявление за регистрация за участие в конкретните избори и заверено копие на стр. *** от Списъка на избирателите, подкрепящи регистрацията на П.П. за участие в изборите на членове на Европейския парламент от Република България на 26.05.2019 г. Видно от представените доказателства е, че на стр. ***, ред **** от списъка се съдържат лични данни на жалбоподателя в обем от три имена и единен граждански номер, както и подпис.
Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.
За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.
Жалбата съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същата е редовна.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес срещу надлежна страна юридическо лице - администратор на лични данни по смисъл чл. 4, § 7 от Регламент ЕС 2016/679 и Изборния кодекс. Предмет на жалбата са твърденията за неправомерно обработване на лични данни на жалбоподателя – имена и единен граждански номер от П.П. чрез включването им в предоставен в ЦИК Списък на лицата, подкрепящи регистрацията на политическия субект за участие в изборите за членове на Европейски парламент от Република България, проведени на 26.05.2019 г. 
С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган – КЗЛД, който съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 57, § 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл. 2, § 2, буква „в“ и чл. 55, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.
По изложените съображения и предвид липсата на отрицателните предпоставки посочени в чл. 27, ал. 2 от АПК, на проведено на 11.09.2019 г. заседание на КЗЛД жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в производството са конституирани: жалбоподател Д.Д. и ответна страна – П.П.
С оглед изясняване на случая от правна и фактическа страна е допуснато извършването на почеркова експертиза на подписа положен на стр. ***, ред **** от представения в ЦИК списък на избирателите, подкрепящи регистрацията на П.П. за участие в изборите на членове на Европейския парламент от Република България на 26.05.2019 г. За целите на последната жалбоподателят е предоставил сравнителен материал, който е изпратен в Националния институт по криминалистика (НИК).
Изготвена е графическа експертиза отразена в Протокол № 2019/ДОК-258 от 04.11.2019 г., по описа на НИК, изпратена в КЗЛД с придружително писмо ППН-01-461/07.11.2019 г., със заключение, че подписът - обект на експертизата не е положен от жалбоподателя Д.Д. 
С решение от проведено на 04.12.2019 г. заседание на КЗЛД жалбата е насрочена за разглеждане по същество на 29.01.2020 г., за което страните са редовно уведомени. На страните е предоставено копие от изготвената по случая експертиза и им е указана възможността да изразят становище по нея, да сочат нови доказателства, да правят искания по доказателствата, но такива не са депозирани. 
На проведено на 29.01.2020 г. заседание на Комисията, жалбата е разгледана по същество.
Страните редовно уведомени – не ся явяват, не се представляват.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл. 7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти и предвид събраните доказателства и наведените твърдения, комисията приема, че разгледана по същество жалба № ППН-01-461/13.05.2019 г. е основателна.
Между страните няма спор по фактите. Ноторно е, че на 26.05.2019 г. са проведени избори за членове на Европейски парламент от Република България, за участие в които, с Решение № 136-ЕП от 10.04.2019 г. на ЦИК, е регистрирана и П.П., въз основа на подадено заявление. Към заявлението е представен списък, съдържащ трите имена, единния граждански номер и саморъчен подпис на 4030 гласоподаватели, подкрепящи регистрацията на партията за участие в конкретните избори.
Не е спорно, а и видно от представените от ЦИК материали, че личните данни на жалбоподателя Д.Д., в обем от три имена и единен граждански номер, присъстват на стр. ***, ред **** от списъка на гласоподавателите, подкрепящи регистрацията на П.П. за участие в процесните избори.
Предоставянето на лични данни от политически субект на ЦИК за регистрация на партията за участие в изборите е форма на обработване на личните данни и като такова следва да се осъществява при спазване на разпоредбите на Регламент ЕС 2016/679, в частност тези на чл. 6, § 1 от Регламента, същите приложими доколкото данни са предоставени на 10.04.2019 г.
Твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразно обработване личните му данни от П.П. за регистрацията на политическия субект в проведените на 26.05.2019 г. избори са основателни. В подкрепа на този извод е заключението на графическа експертиза отразена в Протокол № 19/ДОК-258 от 04.11.2019 г., изпратена в КЗЛД с придружително писмо ППН-01-461#8/07.11.2019 г., че подписът на страница ***, ред **** – обект на експертизата не е положен от жалбоподателя Д.Д. Горното свидетелства, че обработването на личните данни на г-н Д.Д. за конкретната цел е извършено без негово съгласие – конкретно и информирано волеизявление по смисъла на чл. 4, § 11 от Регламента. Доказателства в обратен смисъл не са ангажирани.
В конкретния случай не е налице и нито едно от останалите хипотези посочени чл. 6, § 1 от Регламента доколкото не може да се обоснове, а и по преписката липсват доказателства, обработването да е извършено в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни или за упражняване на правомощия, предоставени на администратора със закон, да е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните или да е в изпълнение на задача в обществен интерес или за изпълнение на задължения по договор по който жалбоподателя е страна. Предвид липсата на съгласие на лицето за обработване на личните му данни за конкретната цел следва, че е неприложима и хипотезата на чл. 6, § 1, буква „е“ от Регламента доколкото обработването на лични данни за реализиране на интереси на администратора за участие в изборите, не е приоритетен пред интереса на засегнатото физическо лице.
Налага се изводът, че личните данни на жалбоподателя са обработени – предоставени, от П.П. на ЦИК за регистрацията на политическия субект за участие в избори на 26.05.2019 г. в нарушение на чл. 6, § 1 от Регламента, без да е налице нито едно от посочените в разпоредбата условия за допустимост на обработването и са нарушение правата на лицето сезирало КЗЛД.          
С оглед характера на констатираното нарушение комисията счита, че корективните мерки по чл. 58, § 2, буква „а“, „б“,„в“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“ и „й“ от Регламента са неприложими и нецелесъобразни в случая, предвид тежестта на нарушението и обстоятелството, че същото е довършено и е неотстранимо. В конкретния случай имуществената санкция по член 58, § 2, буква „и“ от Регламента, се явява най-целесъобразна, ефективна, възпираща и пропорционална за защита на законовия обществен интерес. Следва да се отбележи, че освен чисто санкционна мярка, реакция на държавата към извършеното нарушение на нормативно установените правила, имуществената санкция има и дисциплиниращо действие, с оглед неизвършването на същото нарушение за напред. Администраторът е длъжен да познава закона и да спазва неговите изисквания, още повече, че той дължи необходимата грижа, предвидена в закона и произтичаща от предмета му на дейност, кадровия и икономически ресурс.
При определяне на размерът на санкцията и в съответствие с условията по чл. 83, § 2 от Регламента, комисията взе предвид, че се касае за нарушение на правата на едно физическо лице. Като утежняващи обстоятелства са отчетени, че нарушението е неотстранимо, а същото и че е станало известно на КЗЛД в следствие сезирането ѝ от потърпевшото лице. За утежняващо обстоятелство комисията приема и факта, че са обработени данни за единен граждански номер на лицето, както и че се касае за обработване на лични данни за създаване на политическа обвързаност относно възгледи и политика изповядвана от политическия субект, както и ограничаване на права свързани с изборното законодателство. При избора на корективно правомощие, а и при определяне на размерът на санкцията комисията съобрази също, че нарушението не е първо, а поредно за администраторът който е санкциониран за идентично нарушение с влязло в сила Решениe № Ж-792/2016 г. на КЗЛД, а поведението му при обработване на лични данни в изборния процес е санкционирано и с влязло в сила Решение Р-755/02.09.2015 г. на комисията. Обстоятелствата по чл. 83, § 2, букви  „б“ и „и“ от Регламента са неотносими доколкото се касае за администратор – юридическо лице, което не формират вина, а към момента на извършване на нарушението одобрени кодекси за поведение, респективно одобрени механизми за сертифициране не са въведени.
Комисията счита, че с оглед принципа на пропорционалност между тежестта на нарушението и размера на наказанието, наложената на П.П. имуществена санкция следва да е в размер на 2 000 лева – размер много под средния минимум предвиден в Регламента за това нарушение. Съобразявайки целта на наказанието, което следва да има възпираща и предупредителна функция, естеството и тежестта на нарушението, обществените отношения които засяга, категориите засегнати лични данни, комисията счита, че упражненото правомощия по вид и размер безспорно отговаря на търсените от ЗЗЛД и Регламент 2016/679 ефективност и възпиращ ефект, като в същото време не нарушава принципа на пропорционалност и изискването за съразмерност.
Водима от горното и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,
РЕШИ:
1. Обявява жалба № ППН-01-461/13.05.2019 г., подадена от Д.Д. срещу политическа партия, за основателна.
2. На основание чл. 83, § 5, буква „а“, във връзка с чл. 58, § 2, буква „и“ от Регламент (ЕС) 2016/679 налага на политическа партия с Булстат ********** административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) за обработване на личните данни на жалбоподателя в нарушение на чл. 6, § 1 от Регламента.  
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София - град.
След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание следва да бъде преведена по банков път:
Банка БНБ – ЦУ, IBAN: BG18BNBG96613000158601, BIC BNBGBGSD
Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
     Венцислав Караджов /п/    Цанко Цолов /п/
       Мария Матева /п/

 


Файлове за сваляне

Решение по жалба с рег. № ППН-01-461/13.05.2019 г.


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings