Начало » Практика » Решения на ВАС за 2009 г. » Решение на Върховния административен съд №948/ 22.01.2009 г.

Решение на Върховния административен съд №948/ 22.01.2009 г.

 

РЕШЕНИЕ

№ 948
София, 01/22/2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и девета година в състав:
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛИНА КЪЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛИНА ХРИСТОВА
ТОДОР ПЕТКОВ

 
 

при секретар

Станка Чолакова

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдията

ТОДОР ПЕТКОВ

 

по адм. дело № 13210/2008.
 
            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по жалба на "БТКМ" ЕООД, гр. С., представлявано от управителя Б.Ж.Л.М., чрез процесуалния си представител против задължително предписание от 09.07.2008г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в частта по т.1 на същото. Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.59, чл.34 и 35 АПК, нарушения на материалния закон, както и несъответствие с целта на закона.
            Ответникът Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като поддържа довод за неоснователност и за недопустимост.
            Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
            Жалбата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт и като такава е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
            Съдът намира довода на ответника за недопустимост на жалбата поради просрочие за неоснователен.При извършената служебна проверка съдът счита, че не е налице е нарушение по чл. 146, ал. 1, т. 3 от АПК , тъй като в оспореното решение не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.Сам по себе си, този пропуск на административния орган не рефлектира върху съдържанието на акта и върху неговата незаконосъобразност, поради което това нарушение не може да се приеме като съществено, още повече, че с разпоредбата на чл. 140 от АПК е предвиден ред за удължаване на сроковете за обжалване при нередовно съобщаване на акт, в това число и в хипотезата, при която не е указано пред кой орган и в какъв срок се обжалва актът.Това нарушение би имало значение при ненадлежно упражнено право на жалба, каквато хипотеза понастоящем не е налице.
            Производството пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е започнало във връзка с постъпилите там от Комисия за защита на потребителите данни с писмо вх.№867/18.06.2008г. с приложен проект за изменение на Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „БТКМ” ЕООД и абонатите и потребителите на далекосъобщителни услуги, предоставяни чрез обществена далекосъобщителна клетъчна мрежа по стандарт GSM и по стандарт UMTS (наричани по-нататък „Общи условия”).
            По повод събраните по административната преписка доказателства КЗЛД е провела редовно заседание, на което по протокол №22/ 02.07.2008г. е прието решение да се издаде задължително предписание за „БТКМ” ЕООД в духа на вече издадените задължителни предписания на мобилните оператори.
            Въз основа на това решение, на основание чл.10, ал.1, т.5 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни като независим държавен орган, комуто е възложена защитата на лицата при обработването на техните лични данни и осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на закона, на 09.07.2008 г. е издала оспореното понастоящем задължително предписание, в което по т.1 е предписала „ В т.11.3 на Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „БТКМ” ЕООД и абонатите и потребителите на далекосъобщителни услуги, предоставяни чрез обществена далекосъобщителна клетъчна мрежа по стандарт GSM и по стандарт UMTS, ДА ОТПАДНАТ изразите: „както и да ги предоставя на трети лица, в това число банки, кредитни бюра и агенции за събиране на вземания” и „ дистрибуторите на услуги на „БТКМ” ЕООД, включително партньорските дистрибуторски мрежи, когато това е необходимо за осигуряване обслужването и реализиране правата на Абоната, както и когато това е необходимо за реализиране правата и интересите на „БТКМ” ЕООД, включително с цел събиране на неизплатени задължения на Абоната”.
            Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД целта на специалния закон е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните. С разпоредбата на чл.10 ал.1 т.1 и т.5 от ЗЗЛД е вменено задължение на КЗЛД да анализира и осъществява цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защитата на лични данни и да издава задължителни предписания до администраторите във връзка със защитата на личните данни и съобразно чл. 38, ал.2 от ЗЗЛД се произнася с решение, с което може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание.
            В конкретния случай и с оглед чл.13 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) комисията е сезирана по надлежния ред. Същата се е произнесла по сигнал, обективиран в писмо – становище от Комисия за защита на потребителите, с приложен цитирания там Проект за изменение на Общи условия и след проведеното обсъждане на това становище в проведено редовно заседание на 02.07.2008г. е решила да даде оспореното задължително предписание.
            Задължителното предписание, издадено в изпълнение на приетото решение на КЗЛД е индивидуален административен акт по дефиницията на чл. 21, ал. 1 от АПК –изрично едностранно властническо волеизявление на административен орган, с което се създават задължения и непосредствено се засягат законни интереси на организация по смисъла на §1 т.2 от ДР на АПК. Прякото действие на акта е насочено към пораждането на непосредствени правни последици, тъй като има правоизменящо действие по отношение законните интереси на жалбоподателя в отношенията му с потребителите на предоставяните услуги при сключването на индивидуални договори с тях.
            Основното възражение в жалбата е за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.59, чл.34 и 35 АПК е основателно поради следното.
            Оспореният индивидуален административен акт е обективиран в задължително предписание от 09.07.2008г., издадено въз основа на Решение по протокол №22/ 02.07.2008г.
            Относно реда за издаване на индивидуалния административен акт специални правила в ЗЗЛД или ПДКЗЛДНА, поради което следва да се приложат общите правила , предвидени в глава V ( чл.21 и сл.) от АПК.
            На първо място административният орган е нарушил изискването на чл. 26, ал. 1, изречение първо АПК. За започналото административно производство адресатът на акта изобщо не е уведомен. Нарушен е и чл. 34, ал. 1 АПК, тъй като адресатът на акта не е запознат със събраните документи по преписката, а се установява, че такива не са и събрани. Като краен правен извод задължителното предписание е и необосновано и това е в резултат на нарушение на изискването на чл. 35 АПК, което задължава административният орган да издаде своя акт, след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите.
            Доказателства за уведомяване жалбоподателя за започналото административно производство съобразно изискванията на чл. 26 АПК, както и за спазване на разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК не са представени. Цитираните норми задължават административния орган да уведоми заинтересуваните лица за започналото производство, да им предостави възможност да изразят становище по събраните доказателства и определи срок за това. В настоящия случай тези законови изисквания не са спазени. Административният орган не е уведомил жалбоподателя за започналото производство и не му е дал възможност да изрази становище по събраните по преписката доказателства.
            Не е налице изключението на чл.34 ал.4 АПК, тъй като нито се твърди, нито са налице доказателства, че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси.
            Основателно е и оплакването за нарушение на чл.59 АПК, тъй като в задължителното предписание не са посочени правните и фактическите основания за издаването му.По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта.Колективният административен орган се е позовал нормативната уредба регламентираща правомощията му,но не е посочил фактическите данни послужили за издаването на акта. Позоваването на Протокол №22/02.07.2008г. от проведеното редовно заседание не може да замести мотивите на индивидуалния административен акт, тъй като от протокола не става ясно кое становище е докладвано, какво е съдържанието на проведеното обсъждане и кои факти и обстоятелства налагат приемане на решението.Израза „ да се издаде задължително предписание за „БТКМ” ЕООД в духа на вече издадените задължителни предписания на мобилните оператори” не може да обоснове категоричен извод за правните и фактически основания за издаването на акта.
            Допустимо е мотивите на един административен акт могат да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но КРС и КЗП не са помощни органи на КЗЛД и не попадат в тази хипотеза, макар становищата им да са аргументирани.
            Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос.
            Обжалваният административен акт е постановен при неспазване на установената форма и поради следното:
            Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. В случая задължителното предписание като краен такъв от формираната обща воля на колективния орган следва да е мотивиран по отношение липсата или наличието на конкретните законово установени изисквания за защита на личните данни , както и да посочва и фактите и доказателствата, въз основа на които се извежда. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност.
            По изложените съображения и при установената липса на изискуемата от закона форма на административния акт следва да се приеме, че оспореното задължително предписание е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, което налага отмяната му.
            Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
 
РЕШИ:
            ОТМЕНЯ по жалбата на "БТКМ" ЕООД, гр. С., представлявано от управителя Б.Ж.Л.М., задължително предписание от 09.07.2008г. на Комисията за защита на личните данни в частта по т.1 на същото.
            Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
 
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Веселина Кълова

 

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Галина Христова
/п/ Тодор Петков


Файлове за сваляне

DOC
PDF


Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2
Cookie Settings