Решение на Върховния административен съд № 8116/02.07.2008

РЕШЕНИЕ

№ 8116
София, 02.07.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осма година в състав:

Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е образувано по жалба на Н.Й.Б. от гр. С. срещу решение № 21 от 04.07.2007 г., постановено от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) по жалба вх. № Ж-21 от 10.04.2007 г., подадена срещу "Ц.К.Б. " АД – С. , клон "Д.".
В жалбата се поддържа, че административното решение следва да се отмени като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби, в частност на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД – отменително основание по чл. 146, т. 4. АПК.
Ответникът по жалбата – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна, като оспореното решение е постановено в съответствие с изискванията на чл. 146 АПК.
Върховният административен съд – ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, основанията за отмяна, посочени от жалбоподателя, и представените от страните писмени доказателства, приема за установено, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С оспореното административно решение КЗЛД в производство по чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, образувано по жалба на Н. Й. Б. срещу "Ц.К.Б. " АД – С. , клон "Д.", като администратор на лични данни по чл. 3, ал. 2 ЗЗЛД за нарушаване на правата му по този закон, отхвърлил жалбата като неоснователна.
Комисията е приела за установено, че обработването на личните данни на жалбоподателя от служител на банката е извършено в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД – обработването на личните данни на жалбоподателя е било необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни.
Обжалваното административно решение е обосновано и законосъобразно и не са налице основанията, поддържани в жалбата за отмяната му.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят пред КЗЛД е оспорил законосъобразността на действията на служител на администратора за обработване на личните му данни в нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД – физическото лице, за което се отнасят данните (за конкретния случай), не е дало изрично своето съгласие. На основание договор от 03.01.2005 г. за комплексно банково обслужване, сключен между "Ц.К.Б. " АД и Софийския районен съд, в качеството си на посредник при осъществяване на плащане по реда на чл. 349, ал. 2 АПК (отм.) при изплащане на дължими на жалбоподателя суми като взискател по изпълнително дело въз основа на платежно нареждане на съдебен изпълнител банковият служител е изискал от жалбоподателя да представи своя ЕГН, чрез който лицето да се определи еднозначно в качественото си на взискател на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи.
Законосъобразно КЗЛД е приела за установено, че за конкретния случай е налице изрично правно основание, предвидено в нормативен акт, на което се основават действията на банковия служител по обработване на личните данни на жалбоподателя при паричния превод.
Към датата на извършването на плащането жалбоподателят е представил пред банката платежно нареждане № 10200/10 от 02.04.2007 г. (приложено в административното производство), което е стар образец и в което не се съдържа като реквизит попълване на ЕГН на взискателя. Това платежно нареждане не е било редовно с оглед образците, приети с Наредба № 3 от 29.05.2005 г. за паричните преводи и платежните системи, и правилно банковият служител при обслужването му е приел, че не е плажен документ, годен да послужи за получаване на сума в брой по нареждането, и жалбоподателят следва да попълни и своя единен граждански номер.
При тези установени обстоятелства по административния спор КЗЛД е постановила правилно решение, което не противоречи на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД, и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим от горното, Върховният административен съд – ІІІ отделение,

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Й.Б. от гр. С. срещу решение № 21 от 04.07.2007 г. на Комисията за защита на личните данни, постановено по жалба вх. № Ж-21 от 10.04.2007 година.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщението до страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд.