Решение на Върховния административен съд № 2885/13.03.2008 г.

РЕШЕНИЕ

№ 2885
София, 13.03.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осма година в състав:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба на Р.А.Д.Ш. в качеството си на управител на "РТК" (М.) ЕООД гр. С. представлявана от Е.Л. подадена срещу Решение № 4/07.03.2007 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което на основание чл. 38, ал. 5 от ЗЗЛД, е констатирано, че "РТК" (М.) ЕООД е обработвала законосъобразно личните данни на Д. К. по отношение на тяхното задържане за период на приключено наказателно производство и че РТК ЕООД неправомерно е осигурил достъп на адв. М. до личните данни на К., без да са спазени разпоредбите на НПК относно събиране на доказателства необходими за наказателен процес.
В жалбата и представените писмени бележки се поддържа, че описаното решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и установените административно-производствени правила. Твърди се, че К. е ползвал посочения телефонен номер предоставен му от "Т. ГК" ООД, с което дружеството е имало сключен договор, поради което правен интерес би имало дружеството, а не физическото лице ползващо номера. Развиват се доводи, че жалбата на К. не е подадена в срок, както и че личните данни могат да бъдат предоставени на адвокат. Подробно възраженията са в четири групи: недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба, липса на правен интерес, нарушение на администартивнопроизводствените правила при постановяване на оспореното решение и нарушение на материалния закон.
Ответникът – КЗЛЛ в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, трето отделение, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество – жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Административното производство пред КЗЛД е развито по повод на подадена жалба с вх. № Ж-4/16.01.2007 г. от Д.Н.К. срещу жалбоподателя по делото "РТК" (М.) ЕООД, в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните данни и предоставянето им без правно основание на адв. М..
Видно от доказателствата по делото с молба от 03.06.2005 г. адв.М. е поискал за нуждите на защитата по нак.дело № 288/2005 г. от жалбоподателя по делото да му предостави официална разпечатка на разговорите проведени от посочен телефонен номер и името на когото е записан. С писмо рег. № 878/14.06.2005 г. на РТК (М.) ЕООД е дадена исканата информация с приложена разпечатка на разговорите като е посочен и номера ползван от Н.К.
В обжалваното решение № 4/07.03.2007 г., КЗЛД, като независим държавен орган, комуто е възложена защитата на лицата при обработването на техните лични данни и осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на закона е приела, че обработването на личните данни на К. е било във връзка с нуждите на висящо наказателно производство като комисията се е позовала на издадените и приложени по делото съдебни удостоверения и нарушение липсва. По отношение на предоставените данни на адв.М. комисията е приела наличие на нарушение на закона тъй адв. М. не е поискал събирането на тези данни необходими за наказателното производство по реда на НПК и те неправомерно са били дадени.
Така постановеното решение е законосъобразно.
ЗЗЛД урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на техните лични данни, както и достъпа до тези данни. Целта на този закон определена от чл. 1, ал. 2 е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни. Разпоредбата на чл. 35, от ЗЗЛД, с която бе регламентирана възможността за предоставяне на лични данни от администратора по чл. 3, ал. 1, на трети лица, по тяхна молба, при наличие на някое от изчерпателно изброените условия е отменена с изменението на закона с ДВ, бр. 91/2006 г., т.е. нормативната установеност на изключенията значително е ограничена. В контекста на духа и целта на този специален закон, установените релевантни за спора юридически факти несъмнено попадат в приложното поле на чл. 35, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД в редакцията и към 14 юни 2005 г. определяща конкретно третите лица имащи право на които администраторът има право да предостави обработваните лични данни и адвокатите не попадат в тях, както правилно е приела КЗЛД. Искането за достъп е направено от трето лице – адв. М., без същият да попада в определената от посочения текст категория лица. Исканите от адв. М. данни са били необходими за наказателно производство и е следвало да бъдат събрани по реда на чл. 107 от НПК, тъй като само в ГПК в чл. 148 е предвидена възможност за страната сама да събира необходимите данни чрез издадено и съдебно удостоверение, каквото в случая дори е липсвало. При тази фактическа обстановка, жалбоподателят като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от закона, не е следвало да предостави достъп до исканите лични данни под формата на писмена справка, поради което атакуваното решение не страда от порока материална незаконосъобразност.
В производството по издаване на процесното решение на КЗЛД не е нарушено правото на защита на "РТК" (М.) ЕООД. Неоснователно се явява възражението за нередовност на призоваването за заседанието на 7.03.2007 г., поддържано в хода на административното и съдебно производство, с оглед на получаване на съобщението на 5.03.2007 г. По делото е представено писмо на КЗЛД № 181/08.02.2007 г. от което е видно, че жалбоподателят своевременно е уведомен за постъпилата жалба на Д. К., изпратен е препис от нея и е конституиран като страна по същата, като в изпълнение на чл. 34, ал. 3 от АПК е дадена и възможност в 7-дневен срок да се направят възражения и искания. Ето защо доводите за късно уведомяване едва на 5.03.2007 г., което е нарушило правата им тъй като не са разполагали с достатъчно време за подготовка и явяване се явяват неоснователни и недоказани. Жалбоподателят е бил обстойно информиран за започналата в комисията процедура и при желание е могъл в срок да вземе отношение и направи възражения.
Несъстоятелни са и твърденията относно недопустимост на оспореното решение на КЗЛД поради просрочие на подадената жалба. Страните по делото не оспорват факта, че жалбоподателят К. е узнал за нарушение на 30 юни 2006 г. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД (в приложимата редакция ДВ, бр. 103/2005 г.) "при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира КЗЛД в 30-дневен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му." т. е. срокът за сезиране на комисията изтича на 30 юни 2007 г. Жалбата на Д. К. е подадена с вх. № Ж-4 от 16.04.2007 г. т. е преди изтичане на преклузивния срок. Действително в молбата си до КЗЛД жалбоподателят К. цитира датата 14.06.2005 г., но тази дата видно от изложеното в молбата се цитира като датата на изпращане на писмото-уведомление от "РТК" ЕООД до адв.М., а не като датата на узнаване на факта послужил като основание за подаване на жалбата и образуване на производството по реда на ЗЗЛД.
Безспорно наличието на правен интерес от производството е абсолютна процесуална предпоставка, която следва да е налице, за да се образува производство, а по силата на закона съдът следи за наличието и служебно. В случая е налице правен интерес за К. да подаде жалба. Установено е, че данните, които са обработвани са конкретно относими за него (телефонния номер е негов, данните са за негови проведени разговори), което и обосновава правния му интерес от търсената защита по реда на ЗЗЛД.
В контекста на изложените разсъждения, обжалваното решение е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, (в т.ч. реда и процедурата, уредена с чл. 9, ал. 3 и 4 от ЗЗЛД и Правилника за дейността на КЗЛД, Обн. ДВ, бр. 9/31.01.2003 г.), при точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му.
Водим от изложеното и на основание чл. 168 от АПК във връзка с чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД Върховният административен съд – ІІІ отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "РТК" (М.) ЕООД гр. София срещу Решение № 4/07.03.2007 г. на Комисията за защита на личните данни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.