Решение по жалба с вх .№ Ж – 50/03.06.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 08.07.2009 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж-50/ 03.06.2009 г. от В.М.Н. от гр. В. срещу Комисията за защита на потребителите /КЗП/

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателят В.Н. – не се явява, не изпраща процесуален представител.

За Комисията за защита на потребителите се явява Д.М., като представя заверено копие от пълномощно, издадено от Д.Л. – председател на КЗП. За целта на административното производство по жалбата ангажира допълнително доказателства, като предоставя копия от сигнала в неговата цялост от В.Н. до Директора на Регионална дирекция – В. при КЗП, писмо с изх. № 2-02-607 от 07.05.2009 г. от КЗП до Светия синод с копие до В.Н.

В.Н. сезира комисията с жалба срещу Комисията за защита на потребителите, с твърдението, че последната неправомерно разпространява неговите лични данни без негово съгласие, като за целта излага следните факти:

На 06.04.2009 г. жалбоподателят подава сигнал до Директора на регионалната дирекция – В. на КЗП, който е заведен в деловодството с вх. № В-03-1415/ 06.04.2009 г. и касае безопасността на свещите, продавани в храмовете на Българската православна църква. По смисъла на чл. 69, ал. 2, т. 1 и §13, т. 3(б) от ДР на Закона за защита на потребителите, Светият Синод е производител на свещите.

Сигналът до регионалната дирекция на КЗП в гр. В. жалбоподателят съставя собственоръчно, като попълва предоставената му за целта бланка. Като реквизити на бланката е включена информация относно три имена, ЕГН, телефон, адрес.

КЗП изпраща сигнала от В.Н. до Светия Синод с копие до жалбоподателя.

Жалбоподателят счита, че Светия Синод в случая се явява трето лице, който не е компетентен да извършва контрол по сигнали на граждани.

С жалбата си В.Н. иска от КЗЛД да извърши проверка относно законосъобразността на обработване на личните му данни от страна на КЗП, на която да бъде разпоредено да изиска обратно от Светия Синод неговия сигнал, да заличи всички негови лични данни от архивите си, да изиска декларация от КЗП за неразгласяване на личните му данни. Жалбоподателят настоява комисията да разпореди служителите на КЗП да използват анонимни данни при изпълнение на служебните си задължения и след изпълнение на задачите данните да биват заличени.

Към жалбата се прилага копие от сигнала на В.Н. до РД В. при КЗП с
вх. № В-03-1415/ 06.04.2009 г. с неговите лични данни без текста.

С писмо изх. № И-2183/24.06.2009 г. от КЗП е изискано писмено становище по случая. В становището си КЗП излага мотиви за неоснователност на жалбата, позовавайки се на разпоредбата на чл. 178, ал. 3 от ЗЗП, съгласно сигналите, жалбите и молбите, подадени до некомпетентен орган, се препращат най-късно 7 дни от датата на постъпването им на компетентния орган, като се уведомяват техните податели. Тъй като жалбата на В.Н. до КЗП е свързана с оплакване относно качеството на продаваните в храмовете свещи, то съгласно чл. 241, ал. 1 от Устава на Светия синод „Свещите, които се продават в църквите и манастирите на Българската православна църква- Българска патриаршия, се осигуряват и контролират при условия, ред и органи, определени от Светия синод”.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че:

Жалбата е подадена в срока по чл. 38 от ЗЗЛД, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е обявена за процесуално допустима с решение от 17.06.2009 г. (Протокол № 21).

Разгледана по същество Комисията приема жалбата за основателна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, чиято цел е да е гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица.

В качеството си на физическо лице В.Н. сезира КЗЛД с жалба, в която протестира срещу неправомерното обработване на личните му данни от страна КЗП в качеството й на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД, който следва да обработва личните данни на физическите лица в съответствие разпоредбите на закона, при наличието на законоустановените предпоставки за това.

В качеството й на администратор на лични данни и произтичащите от това й качество задължения по ЗЗЛД, на 17.10.2008 г., КЗП подава Заявление за регистрация във водения от КЗЛД съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри на лични данни. Видно от служебната справка с рег. № към Ж-50/09/16.07.2009 г. КЗП обявява 8 броя регистри- „Декларираното имотно състояние на държавните служители”, „На лица, извършили административно нарушение”, „На оправомощените за разпореждане със сметки на КЗП лица”, „На осигурените лица”, „На сключените трудови договори”, „На трудовите и служебни досиета”, „Обстоятелствата по чл. 7, ал. 2 от ЗДСл.”, „Трудови злополуки”. В така изброените регистри няма индикация КЗПда е заявила, че поддържа регистър на разглежданите от нея жалби,молби и сигнали на гражданите, в които се съдържат личните данни на физически лица. С незаявяването на този регистър КЗП е нарушила разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗЗЛД.

Разглеждането на предложения и сигнали от КЗП следва да се осъществява по предвидения за това ред в АПК, освен ако реда за това не е регламентиран в друг специален закон. Тъй като в Устройствения правилник на КЗП не е детайлно уреден този ред се прилагат разпоредбите на АПК. Съгласно чл. 29 , ал. 2 от АПК писменото искане на лицето до компетентния административен орган съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят е длъжен да предостави телефон, факс или адрес за електронна поща, ако разполага с такива. Искането съдържа и други задължителни елементи, ако такива са предвидени в специален закон. В този смисъл основно правило в административното производство по разглеждане на искането е, че то не може да бъде анонимно. Това правило намира конкретен израз в разпоредбата на чл. 111, ал. 4 от АПК, където се сочи, че не се образува административно производство при анонимни сигнали и предложения. В тази връзка не следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за заличаване на личните му данни от регистрите на КЗП, обработвани във връзка с подадения от него сигнал.

От друга страна, при изброяване на реквизитите на искането на лицето към административния орган, законодателят сочи необходимото количество данни, които следва да съдържа с оглед неговата редовност. В този обем данни не фигурира ЕГН.

Видно от представените писмени доказателства, КЗП нарушава чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, като за целите на административното производство обработва повече от необходимото за това информация за физическите лица, включвайки в използваните от нея бланки за подаване на сигнал изискването за предоставяне на информация относно ЕГН на лицата.

Относно искането на жалбоподателя за заличаване на личните му данни от регистъра на Св. Синод, предоставени от КЗП, и във връзка с описаните обстоятелства около подадената от него жалба до Министъра на икономиката и енергетиката, се налага извода, че предоставянето е извършено законосъобразно на основание чл. 112 от АПК, който гласи, че „предложенията и сигналите, които са подадени до некомпетентен орган, се препращат не по-късно от 7 дни от постъпването им на компетентните органи, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях. За препращането се уведомява направилият предложението или сигнала”.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, Комисията:

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.