Решение по жалба с вх. № Ж – 19/17.03.2008 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев и Мария Матева на открито заседание, проведено на 28.05.2008 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с вх. № Ж – 19/17.03.2008 г. от Д.И.В. срещу “Б” ЕООД – гр. П.

С Решение от редовно проведено открито заседание на 23.04.2008 г. (Протокол № 14) като заинтересована страна по жалбата е конституирана Националната агенция за приходи.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество, не се явяват, не изпращат процесуални представители.

На 17.03.2008 г. в деловодството на КЗЛД е постъпила жалба с рег. № Ж -19.03.2008 г., която е служебно препратена по компетентност от Държавната комисия по сигурността на информацията. В нея жалбоподателят Д.В. сезира Районна прокуратура – гр. П. и ДКСИ за нарушение на неговите права по ЗЗЛД от “Б” ЕООД, което обработва данните му в противоречие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от закона, излагайки следните факти:

На 22.02.2008 г., при направена справка в регистъра на трудовите договори при НОИ, жалбоподателят установява, че фирма “Б” ЕООД – гр. П. е регистрирала сключен с него трудов договор на 17.09.2007 г. със срок 17.03.2008 г. В. твърди, че никога и при никакви обстоятелства не е имал каквито и да било взаимоотношения с цитираното дружество. Осъществявайки контакт по телефон с “Б” ЕООД – гр. П., жалбоподателят е уведомен от служител към фирмата “че към настоящия момент се води техен работник”.

Жалбоподателят прилага Справка от регистъра на трудовите договори на НОИ, информацията от която потвърждава твърдените в жалбата факти.

На основание чл. 11, т. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗЛД и Решение на КЗЛД (Протокол № 10/ 03.04.2008 г.) екип от експерти на комисията извършват проверка на администратора на лични данни “Б” ЕООД в гр. П. Проверката установява, че дружеството има съдебна регистрация от 2007 г. с предмет – строителна дейност. Собственикът А.У. притежава електронен подпис, но по негови твърдения същият не е използван за подаване на уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда за сключен трудов договор с жалбоподателя до ТД на НАП – П. При проверката У. твърди, че няма назначен персонал, тъй като е само посредник при извършването на строителна дейност.

По повод жалбата ислед извършена проверка в ЦУ на НАП на 08.05.2008 г. от екип на КЗЛД съгласно Заповед № РД – 230/ 30.04.2008 г. на Председателя на КЗЛД, с писмено становище с вх. № към Ж – 19/08/28.05.2008 г. от страна на агенцията потвърждават че уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ за сключен договор с “Б” ЕООД е подадено по Интернет на 19.09.2007 г. с валиден електронен подпис. В ЦУ на НАП е прието подадено Заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП с УЕП на задълженото лице, постъпило в ТД на НАП – П. с вх. № 1600И0019152 на 14.06.2007 г. Към събраните писмени доказателства по случая проверяващият екип прилага и Заявлението на У. до ТД на НАП – П. за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставени от НАП с универсален електронен подпис. Редът за подаване на документите по този начин е регламентиран в Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ и утвърдената на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите унифицирана процедура за регистрацията на уведомления за трудови договори № ОК – 11.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Жалбата е редовна – съдържа всички посочени в чл. 24 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) реквизити. Подадена е в срока по чл. 38 от ЗЗЛД, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, поради което е обявена за допустима от процесуална гледна точка с Решение на КЗЛД от редовно проведено заседание на 03.04.2008 г. (Протокол № 10).

След разглеждането й по същество Комисията приема жалбата за основателна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, чиято цел е да е гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица. В качеството си на физическо лице Д.В. сезира КЗЛД с жалба срещу “Б” ЕООД – администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД, като твърди, че дружеството обработва неговите лични данни в нарушение на разпоредбите на чл.4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Жалбоподателят счита, че администраторът на лични данни “Б” ЕООД незаконосъобразно е използвал неговите лични данни.

В правомощията на Комисията е задължението да следи за законосъобразното обработване на личните данни на физическите лица, както и при осъществяване достъпа на лицата до тях и да осъществява контрол по спазването на закона, с цел гарантиране на правомерното обработване на личните данни. Приложимостта на закона се обуславя от наличието на редица законови предпоставки. На първо място законът осигурява защита на лицата по отношение и във връзка с обработването на техните лични данни, а това е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.Отразенатаинформация в Уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ за лицата, наети по трудово правоотношение съдържа данни относно трите имена и ЕГН, а съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗГР ЕГН е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.

На второ място приложимостта на ЗЗЛД е обвързана с условието обработваните лични данни да съставляват или да са предназначени да съставляват част от регистър. В този смисъл и съгласно легалната дефиниция за “регистър на лични данни” в §1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, трудовият договор между жалбоподателя и “Б” ЕООД се явява час от регистър по смисъла на закона, който дружеството е било длъжно да обяви пред комисията съгласно чл. 17 от ЗЗЛД. При проверка в КЗЛД се установява, че не е подадено Заявление за регистрация от “Б” ЕООД като администратор на лични данни.

На следващо място, условие за приложимостта на ЗЗЛД и реализиране на контролните правомощия на комисията в изпълнение на закона, е изискването за безспорно установяване на факта на обработване на лични данни на физическите лица.По смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД “обработване на лични данни” е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Видно от горецитираното определение на понятието “обработване на лични данни” всяко едно от посочените действия само по себе си или в определена последователност представлява обработване на лични данни по смисъла на закона. Личните данни на Димитър Велев се съдържат в подаденото Уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ до ТД на НАП – П., от което следва, че е налице “обработване на лични данни” по смисъла на ЗЗЛД.

Основните принципи, на които трябва да се основава правомерното обработване на лични данни от страна на администраторите на лични данни са регламентирани в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Един от тях е принципът за законосъобразно обработване на личните данни.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 на ЗЗЛД повелява личните данни да се обработват законосъобразно и добросъвестно, тоест – при наличието на достатъчно законови предпоставки, регламентиращи основанието и целите на обработването. Изпращането на уведомление от страна на работодателя до НАП за сключен трудов договор действително съставлява негово задължение по силата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, но само в случай на валидно сключен такъв, при условие на спазена процедура по чл. 62 и 63 от КТ, които предвиждат като задължителна предпоставка наличието на сключен, т. е. подписан от двете страни договор. В случая, от извършените проверки и събрани доказателства не се установява факта на реално сключен трудов договор между жалбоподателя и “Б” ЕООД, поради което Комисията приема, че такъв не съществува.

В чл. 2, ал. 2, т. 2 е закрепен принципът на пропорционалност при обработването на лични данни, изключващ допълнителното обработване на данните с цели, различни от първоначалните. Предоставяйки данните на жалбоподателя на НАП, без наличие на нито една от предпоставките за обработване на данни, визирани в чл. 4 от ЗЗЛД, “Б” ЕООД нарушава основни принципи на защита на личните данни, с което накърнява правата на жалбоподателя по този закон.

Водима от горното и приемайки,че обработването на личните данни на жалбоподателя е извършено в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 ичл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, Комисията

І. Уважава жалба с рег.№ Ж – 19/17.03.2008 г. от Д.И.В. срещу “Б” ЕООД – гр. П.

ІІ. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД налага административно наказание на администратора на лични данни “Б” ЕООД – гр. Пловдив. Административно-наказателната отговорност се реализира по реда на чл. 43 от ЗЗЛД.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.