Решение по жалба с вх. № Ж – 26/17.04.2008 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 23.07.2008 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с вх. № Ж- 26 /17.04.2008 г. от П.В.В. срещу “П.П.Б.” ЕООД в гр. Ч.Б.

Страните са редовно призовани на заседанието за разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателят П.В. – редовно уведомен, не се явява, не изпраща процесуален представител, не ангажира допълнителни доказателства за целите на производството извън изложените твърдения в жалбата.

За “П.П.Б.” ЕООД в гр. Ч.Б. се явява Г.С. – прокурист, видно от удостоверение за актуално състояние на дружеството от 15.02.2008 г. и съответно Решение № 732 на П. окръжен съд по дело № 1155/99 по описа на същия съд, с което се вписва в Регистъра на търговските дружества промяна в упълномощаването и заличаване на предишен прокурист на същото дружество.

Присъства също и В.Н. – административен ръководител на “П.П.Б.” ЕООД в гр. Ч.Б.

П.В. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че неговите лични данни се обработват незаконосъобразно от В.Н. в нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД, излагайки следните факти:

В качеството си на представител на ловешка фирма жалбоподателят неколкократно посещава офиса на фирма “П.П.Б.” ЕООД в гр. Ч.Б., като при посещенията си на пропуска всеки път са били записвани неговите лични данни – трите имена, адрес, номер на лична карта, кога и къде е издадена и коя фирма представлява. П.В. твърди, че заповедта за записване личните данни на посетителите е издадена от началника на охраната на фирмата В.Н., който на базата на събраните данни събирал информация за жалбоподателя от различни лица, включително и от председателя на Общинския съвет в гр. Ч.Б. Началникът на охраната на фирма “П.П.Б.” ЕООД се е обаждал и във фирмата, в която работи жалбоподателя като е изисквал информация за него – дали работи в тази фирма, като какъв и от кога.

Жалбоподателят изразява опасения, че с поведението си В.Н. би могъл да преследва користни цели.

Към жалбата не се прилагат доказателства.

С жалбата си П.В. се обръща към комисията за извършване на проверка по случая и вземане на мерки за прекратяване на определеното от него като “антизаконно деяние” ЕООД, като бъдат наложени санкции на виновните лица.

В условията на служебното начало в административното производство, с оглед изясняване на действителното фактическо състояние, Комисията е изискала на основание свое решение от 22.04.2008 г. (Протокол № 16) с писмо изх. № 1370/09.05.2008 г. от “П.П.Б.” ЕООД да представи становище по жалбата относно пропускателния режим, поддържането на регистъра на посетителите и вътрешните правила за работа с регистъра.

С писмо изх. № 15/ 15.05.08 г. дружеството представя исканата информация, от която е видно следното:

– Дружеството е регистрирано в КЗЛД като администратор на лични данни през 2003 г.;

– Двукратните посещения на жалбоподателя във фирмата са извършени в качеството му на физическо лице, веднъж като придружаващ представители на ловешка фирма и втори път – като посетител на съпругата си, която е била ангажирана като счетоводител на дружеството;

– Дружеството се противопоставя на твърденията на жалбоподателя, че началникът на охраната се е обаждал във фирмата, в която жалбодателят работи. Твърди се, че от тази фирма е имало позвъняване във връзка с негови неуредени финансови отношения;

– Контролът на пропускателния режим е регламентиран с Правилник за вътрешния ред, Правилник за организация и работа на охраняващото звено, Заповед № 3201/ 09.06.2002 г. от директора на фирмата за организацията и контрола на пропускателния режим и Съобщение за външни посетители, копия от които се прилагат. Съгласно представените документи, посещенията на външни лица се регистрират в специален журнал, след представяне на документ за самоличност, за доброволността на което те са уведомени и срещу което им се дават специални пропуски.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема:

Жалбата е подадена в срока по чл. 38 от ЗЗЛД, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, поради което е обявена за допустима от процесуална гледна точка с решение от 27.06.2008 г. (Протокол № 21).

След разглеждането й по същество Комисията приема жалбата за неоснователна.

Съгласно чл. 10, ал. 1 т. 7 от ЗЗЛД комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

Законът за защита на личните данни се прилага за защита на правата на физическите лица при обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД. В качеството си на администратор на личните данни “П.П.Б.” ЕООД обработва законосъобразно лични данни на посетителите във връзка с нуждите на пропускателния режим. За целта съгласно чл. 24, ал. 4 от ЗЗЛД с вътрешен правилник за организацията и работата на охранителното звено дружеството делегира на началника по “Сигурността” правата във връзка с организирането на посещенията на външни лица, като е определен реда и начина, по който техните лични данни ще бъдат обработвани.

В случая, г-н В.Д.Н. се явява “обработващ лични данни” по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД, чийто правомощия са регламентирани с вътрешни актове, което противоречи на твърденията на жалбоподателя, че В.Н. е издал заповед за записване данните на посетителите.

Жалбата на П.В. е насочена срещу В.Н. в качеството му нафизическо лице. Към жалбата няма приложени доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя. Независимо от това КЗЛД приема, че действията на началника на охраната В.Н. представляват обработване на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на §1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД. Опасенията за евентуална бъдеща злоупотреба с данните на жалбоподателя са субективни и не могат да представляват правно релевантни факти, имащи отношение към неправомерното обработване на неговите лични данни, тъй като не може да се позове на безспорно установени факти. В качеството си на обработващ лични данни В.Н. има право да събира лични данни, а твърденията че те са били последващо използвани с цел събиране на информация за жалбоподателя касае друго действие, което съгласно легалната дефиниция не може да се квалифицира като допълнително обработване на лични данни по смисъла на ЗЗЛД. Определеното от жалбоподателя действие “разпитване” на трети лица от страна на В.Н. за него, е по – скоро елемент от социалните контакти на членовете на обществото. Всеки гражданин като част от обществото е и участник в него, поради което отношенията на опознаване пряко и непряко са естествен процес и в този смисъл не би следвало ЗЗЛД да се интерпретира погрешно и да се злоупотребява с предоставените от него права на гражданите.

Дори ако бъдат счетени за достоверни, твърденията на жалбоподателя, въпреки тяхното опровергаване от ответната страна, то се налага извода, че ако неговите данни са били използвани от В.Н. в качеството му на обработващ лични данни, то това последващо обработване би следвало да е извършено с конкретна и точно определена цел, каквато П. В. не сочи.

От събраните в производството доказателства е видно, че няма безспорно установена причинно – следствена връзка между събраните данни на жалбоподателя от страна на дружеството за целите на пропускателния режим и тяхното последващо използване от г-н В.Н. в качеството му на обработващ лични данни.

Комисията приема, че като администратор на лични данни “П.П.Б.” ЕООД в гр. Ч.Б. законосъобразно е обработвал личните данни на жалбоподателя, поради което на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от закона, Комисията

Оставя без уважение жалба с рег. № 26 /17.04.2008 г. от П.В.В. срещу “П.П.Б.” ЕООД в гр. Ч.Б.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.