Решение на Върховния административен съд №6287 / 14.05.2009 г.

РЕШЕНИЕ

№ 6287
София, 05/14/2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди и девета година в състав:

Производството е по чл. 38, ал.6 отЗакона за защита на личните данни ( ЗЗЛД).

Образувано е по жалбата на Л.Н.М.срещу решение № 50/ 31.10.2007 г. на Комисията за защита на личните данни. Поддържат се доводи за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на оспореното решение. Твърди се, че не е администратор или обработващ лични данни, защото от 2004 г. е преназначен на длъжност прокурор в окръжна прокуратура. Всички факти, които е изложил в книгата си са публичен факт поради публичността на съдебните заседания,публикациите в пресата и чрез постановяване на присъдата. При обсъждането на случая комисията не е разполагала с данни от досъдебното производство, не е изискала делото, а е разполагала с незаверени преписи и поради това не е могла да прецени дали са неправомерно използвани. Името, данни за трудовата му дейност са изнасяни многократно във фазата на съдебното следствие, а същотака са станали публично достояние при гледане на делото.

Ответната страна – Комисията за защита на личните данни,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. В писмената защита поддържа доводи,че към момента на издаването на книгата жалбоподателят е имал качеството обработващ лични данни, защото е бил прокурор. Използването на личните данни е в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД, защото използването на тези данни е за цел различна от първоначалната. Нарушава се личния живот на Е.П., данните в книгата е следвало да бъдат използвани съобразно- чл.4, ал.2 от ЗЗЛД.

Заинтересованото лице Е.П. не се представлява и не взема становище.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид ,че жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.38, ал. 6 от ЗЗЛД намира, че същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е останал недоволен от решение № 50/ 31.10.2007 г. на Комисията за защита на личните данни в частта, в която му е указано на основание чл.10, ал.1, т. 5 от ЗЗЛД в случаите, когато обработва лични данни единствено за целите на художественото изразяване, да не нарушава неприкосновеността и личния живот на гражданите, като при бъдещо тиражиране на литературното му произведение "Кошмарът след престъплението" да приведе данните на Е.П.П. в анонимни. За да постанови оспореното решение, комисията е обсъдила установените и относими за спора обстоятелства, приела е, че към момента на издаването на книгата Л.М. още е окръжен прокурор и личните данни са обработени неправомерно в качеството му на обработващ данни. Информацията е придобита докато е заемал длъжността окръжен прокурор и е използвана последващо. Нарушен е чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД, защото е нарушено правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните, тъй като не е осигурена подходяща защита. Разкрити са данни, които са лични свързани с името и професионалния път на П. ,които го идентифицират пряко. Публичността на наказателния процес не дава право на неограничена във времето обработка на данните.

Решението е законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че към момента на издаването на книгата, не е нито администратор, нито обработващ лични данни по смисъла на закона.

Няма спор по делото, че книгата "Кошмарът след престъплението" с автор Л. М., Издателство Български писател София 2006 г., е публикувана през месец април 2006 г./ в-к Утро" 12.април 2006 г./ . Към този момент авторът е прокурор в окръжна прокуратура , видно от допълнително споразумение № 35/ 1.07.2004 г. , като същият е освободен от длъжността, считано от 26.07.2006 г. със заповед №ЛД-2480/ 26.07.2006 г. на Главния прокурор на РБ. В мотивите към административния акт неправилно е посочено, че Л.М. е окръжен прокурор, а не прокурор в окръжна прокуратура, но това не променя правния извод ,че същият е обработващ лични данни, по дефиницията на пар.1, т.3 от ЗЗЛД. "Обработващ лични данни" е физическо или юридическо лице, държавен орган или орган на местно самоуправление, който обработва лични данни от името на администратора на лични данни. Следователно към момента на нарушението по ЗЗЛД, издаването на книгага през 2006 г., жалбоподателят е бил прокурор и затова е и обработващ лични данни.

Неоснователно жалбоподателят се е позовавал на публичния характер на наказателния процес, за да се обоснове законност на публикуванено на лични данни на Е.П., осъден за престъпление, разследвано в досъдебната фаза от него като прокурор. Лични данни по чл. 2, ал.1 от ЗЗЛД са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Обстоятелството, че личните данни са обработени за нуждите на наказателното производство, не означава, че е неприложим Закона за защита на личните данни. Така е, защото ,съгласно чл.1, ал. 5 от ЗЗЛД обработването на тези данни се извършва под контрола на съответния държавен орган, в случая на прокурор в окръжна прокуратура. Личните данни трябва да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели- чл.2, ал.2 от ЗЗЛД. В случая личните данни, събрани за П. в наказателно производство, са публикувани и разпространени в художествено произведение. Видът на обработваните лични данни, целите и средствата за обработване се определят със закон- чл.3, ал.2 от ЗЗЛД, в случая в НПК, като това е допустимо, за изпълнение на нормативно установено задължение на прокуратура, по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД. Извън така определената рамка, е допустимо по изключение обработване на лични данни в случаите, когато се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художествено изразяване, при условие, че обработването не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. В конкретния случай разпостраняването е извършено чрез възпроизвеждане на информация, засягаща Е.П. в качеството му на обвиняем и подсъдим по наказателно дело от общ характер с обвинение по чл. 203 и чл. 282,ал. 3 от НК в книгата "Кошмарът след престъплението " в частта "Дубльорът ",без да е спазено изискването на закон данните да са редуцирани така, че да не идентифицират пряко лицето до което се отнасят. Решението на комисията е постановено в съответствие на процедурата по Правилника за дейността на КЗЛД. Не изискването на цитираното наказателно дело не е нарушение на процедурните правила за постановяване на решението. Административния орган е събрал необходимите доказателства за изясняване на фактическата обстановка,която по същество не се оспорва.

Ето защо правилен и обоснован е извода на комисията, че не е налице посоченото изключение, защото всички данни, които са обработени от жалбоподателя в качеството му на прокурор и публикувани в книга, идентифицират по безспорен начин П. По този начин за неограничено време, неограничен кръг от лица ще знаят неговите лични данни, свързани с обстоятелства от трудовия му и професионален път на развитие. От приложените копия от протокол от 12.12.2000г. по НОХД742/2000г. на Русенския окръжен съд е видно (освен това няма спор по делото),че личните данни са станали известни на жалбоподателя и са обработвани от него именно в хода на досъдебното производство, поради което разпространяването им чрез художествено изразяване по начин, който не е анонимен за осъденото лице, нарушава правото на личен живот. Публичното начало в наказателния процес е възможност за всеки гражданин, който желае да присъства при разглеждане на делата да присъства в съдебната зала. Целта на публичността е пряко свързана с постигане целите за ефективност на наказателния процес с оглед осигуряване на обществен контрол върху съдебната дейност при провеждане на съдебните заседание в съответствие с изискването на НПК. Посочената публичност на наказателния процес касае само наказателното производство, а не публичност на личните данни на участниците в него. Поради това, даденото предписание съответства на закона и на определените с чл.10, ал.1, т.5 от ЗЗЛД правомощия на Комисията ЗЛД. В този смисъл е и трайната практика на ВАС – адм.д. №2615/2007 г.

Водим от горното и на основание чл. 172 ,ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, ІІІ отделение

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Н.М.против решение №50/31.10.2007г. на Комисията за защита на личните данни, с което е указано в случаите на обработване на лични данни единствено за целите на художественото изразяване, да не нарушава неприкосновеността на гражданите, като при бъдещо тиражиране на литературното произведение "Кошмарът след престъплението" да приведе данните на в анонимни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните с препис пред петчленен състав на Върховния административен съд .