Решение по жалба с вх .№ Ж – 49/03.06.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 14.09.2009 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж-49/03.06.2009 г. от Ц.М.К. срещу Българска социалдемократическа партия.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес. В жалбата като ответна страна е посочен В.Г., а от текста на същата се разбира, че това лице е председател на градската организация на БСДП гр. Ч.Б. С оглед залегналият в чл.9 от АПК принцип на служебното начало и задълженията произтичащи от него, административния орган следва да определи страните в производството и предмета му. С решение на Комисията за защита на личните данни взето на заседание, проведено на 04.08.2009г. е прието, че жалбата е процесуално допустима, насрочено е за 14.09.2009г. открито заседание за разглеждане на жалбата по същество и като страни в административното производство са конституирани Ц.К. – жалбоподател, БСДП – ответник и В.Г., в качеството му на председател на БСДП гр. Ч.Б. – заинтересована страна.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, Комисията е приела, че жалбата е насочена срещу Българска социалдемократическа партия, която е администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗЗЛД. Партията е подала заявление за регистрация с рег.№З-63733/01.12.2003г. и е заявила, че води един регистър с наименование: “Членове на местните организации на БСДП”.

Жалбоподателят сезира Комисията с оплакване, че В.А.Г., в качеството му на председател на градската организация на БСДП в гр. Ч.Б. през месец юни 2008г. на проведения Конгрес на БСДП представя в централата на БСДП-София, списък с членовете на партията в гр. Ч.Б.

Към жалбата е приложен списък, който е озаглавен – списък на членовете на общинската организация на БСДП в гр. Ч.Б. , като под номер 43 от него са вписани трите имена и единния граждански номер на жалбоподателя.

Оспорващият твърди, че името му е включено в този списък без неговото знание и съгласие, както и, че няма и не желае името му да се свързва с тази политическа партия. Сочи също така, че има и други лица, включени в списъка без тяхно съгласие. Моли да се изиска оригинала на списъка, който се намира в централата на БСДП в гр. София.

С жалбата се обуславя и правния интерес от търсената защита и се иска налагане на наказание на председателя В.Г. за извършеното нарушение.

Комисията е приела, че направеното искане от Ц.М. в жалбата, за събиране на доказателство от другата страна в производството, представляващо оригинал на списъка на членовете на общинската организация на БСДП гр. Ч.Б. е допустимо и доказателственото искане е уважено.

С писмо изх.№И-2180/24.06.2009г. на Председателят на Комисията на основание чл.36, ал.2 от АПК е изискано становището на партията по жалбата, както и да представи заверен препис от списъка на членовете на общинската организация на БСПД гр. Ч.Б.

На 09.07.2009г. в Комисията е депозирано становище от БСДП, обективирано в писмо изх.№ O6-030, в което се твърди, че оспорващият никога не е бил член и не е бил привличан в редовете на БСДП гр. Ч.Б. В становището е посочено още, че жалбоподателят с действията си търси да провокира отношения на конфликт с партията като на прицел е взет председателя на местната организация в гр. Ч.Б. Уточнява се, че по друга жалба от Ц.К. МВР, вече е изискала списъка с делегатите на 41-я конгрес на БСДП от местната организация в гр. Ч.Б. Посочва се, че материалите по всички регистрации на конгресите, проведени от възстановяването на партията до настоящия момент са приложени към фирменото дело и са публични. Определя жалбата като провокация, а действията на жалбоподателя като незаконни. Изразено е желание от страна на партията да се изясни какъв е този списък, които притежава жалбоподателя и по какъв начин се е сдобил с него. Към становището е приложен списък, изготвен в табличен вид, като в него се съдържат данни за лица, които са индивидуализирани с три имена, единен граждански номер, адрес и подпис. Този списък не съдържа обозначение какво представлява, дата на съставянето му, както и данни за съставителя.

С оглед изясняване на обстоятелството, относно допустимостта на жалбата, по отношение на нейната срочност и автентичността на представения към нея списък с писмо изх.№И-2181/24.06.2009г. на Председателят на КЗЛД е изискано от жалбоподателя да представи допълнителна информация. На 06.07.2009г. Ц.К. е уточнил, че за наличието на списъка е узнал в края на месец юли 2008г. от колеги, които не са му дали обяснение, откъде и по какъв начин са се снабдили с него.

С писмо изх. №И-3008/05.08.2009г. на Председателят на КЗЛД на основание чл.36, ал.2 от АПК е изискано становище от заинтересованата страна В.Г. по жалбата, както и да даде сведение, кога и от кого е съставен списъка на членовете на общинската организация на БСДП гр. Ч.Б. и по какъв ред са събрани данните на лицата, включени в него.

На 17.08.2009 г. е постъпило в КЗЛД становище от В.Г., в което се сочи, че лицето не е запознато със списъка представен от оспорващия Ц.К. и че няма представа, от кого и кога е съставен този списък. Заявено е, че има съставен списък в периода 2004-2005г. за основаване на местната организация на БСДП в гр. Ч.Б. и в този списък, лицето Ц.К. не фигурира. Сочи се още, че списъка, който притежава заинтересована страна е автентичен и съдържа подписите и личните данни на подържиците и симпатизантите на БСДП. Данните, които има в този списък са събрани в присъствието на членовете. Изразява мнение, че жалбата е неоснователна и прави уточнение, че през месец юни 2008г. не е имало конгрес на БСДП, каквото е твърдението на жалбоподателя. Към становището е приложено копие от списък.

На 17.08.2009г. от страна на БСДП във връзка с изисканата информация за номера на образуваната преписка в МВР е представено копие от писмо изх.№1245/04.02.2009 г. на РУ на МВР гр. Ч.Б. . С писмото са изискани във връзка с извършвана проверка от РУ на МВР гр. Ч.Б. с вх.№Ж-842/2008г. и по разпореждане на Апелативна прокуратура гр. В.Т. за нуждите на проверката да се представи списъка с членовете на общинската организация на БСДП гр. Ч.Б. и протокол от последното събрание на общинската организация на БСДП гр. Ч.Б. за избор на делегати за 41-я Конгрес на партията, провел се на 31.05.2008г. Партията повторно заявява, че няма данни Ц.К. да е член на БСДП или да е подавал заявление за членство в партията. Също така се сочи, че оспорващият не е бил делегат на Конгреса на партията, проведен през 2008г. и това може да се установи от представените документи за регистрация на партийните форуми по фирмено дело №572/1990г. на СГС.

Комисията е установила, че към административната преписка са представени от страните списъци на членовете на общинската организация на БСДП гр. Ч.Б. , които се различават по начина на изписването им, броя на лицата вписани в тях и обема на данните, които съдържат. В списъка, представен от Ц.К. под номер 43 са изписани трите му имена, единният му граждански номер и на ръка е дописан номер на мобилен телефон, а в представеният от БСДП списък той не фигурира.

Твърденията на жалбоподателя, че има неправомерно обработване на личните му данни в противоречие на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД са подкрепени с представения от него списък.

В правната доктрина се приема, че официалния документ е този, който материализира изявление на орган на държавна власт в това му качество. Частният документ няма белезите на официалния и материализира граждански изявления в широкия смисъл на думата. Материалната доказателствена сила на официалните документи важи спрямо всички и ползва всички. Не е така при частните документи.

В чл.180 от ГПК е дадена дефиниция на частен документ. Частният документ трябва да бъде подписан от лицата, които са го издали. Комисията е приела, че въпреки липсата на подпис върху двата документа, на лицето, което ги съставило, следва същите да се приемат като частни документи.

Съгласно правилото за разпределяне на доказателствената тежест, залегнало в разпоредбата на чл.154 от ГПК, всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които, претендира като настъпили. Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от материалноправните норми. Те сочат, както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.

Във връзка с доказателствената тежест, Комисията е дала указания на жалбоподателя, в случай че се ползва от представения от него списък, следва да докаже, че БСДП или председателя на общинската организация в гр. Ч.Б. са съставили списъка, и в следствие на това неправомерно са обработени личните му данни. Указано му е също така, че при не ангажиране на доказателства, установяващи истинността и автентичността на списъка, жалбата му ще остане недоказана.

За датата на откритото заседание, насрочено за 14.09.2009г. страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. На откритото заседание жалбоподателят се явява лично. Ответната страна се представлява от П.П., надлежно упълномощен от председателя на партията Й.Н., заинтересованата страна се явява лично.

Представителят на БСДП изразява становище, че жалбата е просрочена с три дни и моли административното производство да бъде прекратено, поради недопустимост на жалбата. Това твърдение обосновава на чл.60 и следващите от ГПК.

Комисията оставя това искане без уважение. В Закона за защита на личните данни в чл.38 е разписано, че всяко физическо лице има право да сезира Комисията при нарушаване на правата му по този закон в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по късно от пет години от извършването му. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание на 04.08.2009г. е прието, че жалбата е допустима с оглед посочените срокове. В цитираните от представителя на БСДП текстове от ГПК е определен начина на изчисляване на сроковете по ГПК, но не и преклузивните срокове за обжалване на действия или бездействия на администратори на лични данни, поради което КЗЛС счита искането да неоснователно и немотивирано.

На следващо място, доколкото в Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация, раздел ІІ, членове 36-41 е определен реда за разглеждане на жалби от физически лица, не е предвидена правна възможност за обжалване на решението на административния орган за обявяване на допустимостта на дадена конкретна жалба. Комисията приема, че решението й от 04.08.2009г. за обявяване на жалбата като допустима е окончателно и същото може да се обжалва от страните в производството с обжалване на крайния административен акт, каквото представлява настоящето решение. Това съждение се потвърждава и от разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗЗЛД, в който е разписано, че Комисията се произнася по жалбата в 30-дневен срок от сезирането, като с решението могат да се дадат задължителни предписания, да определи срок за отстраняването на нарушението или да се наложи административно наказание. В ал.6 от цитирания текст е регламентирано, че решението по ал.2 подлежи на обжалване пред ВАС.

П.П. оспорва представения от страна на жалбоподателя списък с членовете на общинската организация на БСДП гр. Ч.Б. и счита същия за неотносим, тъй като липсва подпис или заверка на председателя или представител на партията. Счита, че документа представлява частен документ по смисъла на ГПК, поради което го оспорва и твърди, че същия е неистински.

По така направеното искане Комисията, счита, че не следва, с оглед процесуална икономия, да се открива производство по оспорване на документ. Мотивите за това решение са, че на жалбоподателя му е указано, че следва да докаже истинността и автентичността на представения от него документ и последствията от не доказването му. Комисията, счита, че тези факти и обстоятелства са недоказани. При постановяване на настоящето решение Комисията, ще се позове на списъка, само и дотолкова, че е налице обработване на личните данни по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД на жалбоподателя, без да разглежда въпроса, кой е обработил данните, тъй като това е недоказано.

На заседанието оспорващият К. уточни, че представения от него списък го е намерил в една книга, в която записва пътните листове, когато е постъпил на дежурство. Това твърдение противоречи на изложеното от същия в допълнителната информация, депозирана към преписката на 06.07.2009 г. В нея се посочва, че за списъка е научил от колеги в края на месец юли 2008 г., които не са му дали обяснение, от къде са се сдобили със списъка.

От направените изказвания на жалбоподателят може да се обобщи, че не факта на наличие на личните му данни в приложения от него списък го е шокирало, а факта, че е записан като член на БСДП.

Комисията установи още, че заинтересованото лице В.Г. разполага с личните данни на Ц.К., в качеството му на началник на същия. Този факт не е спорен, и се потвърждава от изказванията на страните.

Не е спорно, че жалбоподателят не е член на БСДП. Това обстоятелство е релевантно към настоящето производство, до, толкова доколкото се установява липсата на обработване на личните му данни, от страна на партията като неин член.

Относно твърденията, че съществува личен конфликт между жалбоподателя и заинтересованата страна, който се базира на служебните им взаимоотношения на подчинен и началник и е повод за подаване на жалбата, Комисията счита същите за неотносими в настоящето производство.

На заседанието е представено от жалбоподателя постановление за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор в районна прокуратура – Ч.Б. , по преписка вх.№В-00-948/2008г. От представеното доказателство се установява, че прокурорската преписка е образувана по повод жалба от Ц.К., за това, че неизвестно лице е използвало личните му данни, публикувани в списък на общинската организация на БСДП в гр. Ч.Б. в интернет страницата. Проверката е приключила с постановление от 11.11.2008г. на РП гр. Ч.Б. , за отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на извършено престъпление от общ характер. Постановлението е потвърдено с друго такова на 03.12.2008г. на Окръжна прокуратура П. Установено е, че се касае за нарушаване на ЗЗЛД, поради което Ц.К. следва да сезира КЗЛД за търсене на административно-наказателна отговорност по чл.42 от Закона след установяване на виновното лице. След изчитане за протокола на съдържанието на представеното постановление от Председателя на КЗЛД, същото бе върнато на лицето. Жалбоподателят заяви, че в срока за обжалване на това постановление е подал жалба и очаква отговор.

Становището на Комисията, по така представения документ е, че не са налице предпоставките предвидени в чл.54, ал.1, т.5 от АПК за спиране на административното производство.

На дадената възможност да изкаже искането си по същество и какво решение желае да постанови Комисията, жалбоподателят заяви, че иска да се установи имало ли е конгрес през 2008г. или не, и че няма увредени интереси.

Представителят на ответната страна моли жалбата да бъде отхвърлена като недоказана и непотвърдена.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни.

Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица е регламентирано в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.

В качеството си на физическо лице Ц.М.К. сезира КЗЛД срещу действията на Българска социалдемократическа партия, администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД, изразяващи се в използване на личните му данни и приобщаването му като член на партията.

С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.

Във връзка с изразените становища и приложените към тях документи Комисията приема, че като администратор на лични данни БСДП не обработва личните данни на жалбоподателя, поради което жалбата срещу ответната страна е неоснователна.

Комисията приема, че заинтересованата страна В.Г. е обработващ лични данни по смисъла на чл.3, ал.3 от ЗЗЛД.

Недоказано остава твърдението, че заинтересованата страна В.Г., в качеството му на председател на общинската организация на БСДП гр. Ч.Б. е събрал, записал и разкрил, чрез предаване, което представлява обработване по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД данните на оспорващият. Установи се, че В.Г. обработва личните данни на Ц.К. в качеството му на началник, което е ирелевантно към настоящия процес, тъй като жалбата е насочена срещу лицето в качеството му на председател на общинската организация на партията в гр. Ч.Б. и не доказва по никакъв начин това твърдение.

Не може да се установи по безспорен начин, че, именно, В.Г. е обработил личните данни на Ц.К., изразяващо се с действие по събиране и включване на тези данни в списъка на членовете на общинската организация на БСДП гр. Ч.Б. , и това е довело до неправомерно обработване, в противоречие на разпоредбата на чл.4 от ЗЗЛД. КЗЛД счита, че жалбата в тази част е недоказана, поради което приема същата за неоснователна.

С оглед изложеното Комисията приема, че няма обработване на личните данни на жалбоподателят от страна на БСДП като администратор на лични данни и от страна на В.Г. като обработващ личните данни, поради което жалбата е неоснователна,

На основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл.39, ал.2 от ПДКЗЛДНА,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховен административен съд на Република България.