Решение по жалба с вх .№ Ж – 90/02.12.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 03.02.2010 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж- 90/02.12.2009 г. от В.П.В. иП.В.П. срещу община Б.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Жалбоподателите се обръщат към Комисия за защита на личните данни във връзка с действия на община Б., чрез които личните им данни са неправомерно разпространени чрез публикуването им във вестник “Б.”. Единият от жалбоподателите В.В. е извършил административно нарушение. Поради факта, че извършителят е непълнолетен, наказанието е наложено на неговия законен представител – баща му П.П. Издадено е наказателно постановление от кмета на община Б. № 04/28.04.2009г., с което е наложено административно наказание-глоба. П.П. е уведомен, че незаплащане своевременно на наложеното му наказание е основание за публично оповестяване на нарушителя. В брой №5 от 06.08.2009г. на вестник “Б.” е публикувана статия със заглавие “Налага се да бъдем безкомпромисни”. В точка 15 от поместения списък са публикувани лични данни на жалбоподателите, представляващи три имена, а на господин П. и единният граждански номер, адрес и извършеното нарушение.

С жалбата се иска да бъде установено от Комисията, че е нарушено правото им на личен живот и свързаните с тях лични данни са неправомерно обработени от администратор на лични данни. Искат да се постанови решение, с което да се наложи административно наказание на община Б. по реда на ЗЗЛД и алтернативно е поискано да бъде издадено задължително предписание.

Към жалбата като доказателства са приложени наказателно постановление №04/28.04.2009г., издадено от кмета на общината, писмо без изходящ номер от кмета до П.П., квитанция от 21.05.2009г., с която е заплатена наложената глоба и извадка от вестник “Б.”.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес. С решение на Комисията за защита на личните данни, взето на заседание, проведено на 09.12.2009 г. е прието, че жалбата е процесуално допустима.

Становището на ответната страна по жалбата е, че през 2009 г. администрацията на община Б. е предприела пакет от мерки за превенция и спазване на нормативните изисквания по отношение на обществения ред. Част от тези мерки се изразяват в публична кампания по оповестяване на нарушителите с влезли в сила наказателни постановления, които не са заплатили или изпълнили наложените им санкции. Публикуването на личните данни на жалбоподателите е в следствие на допусната техническа грешка, не е съобразено до редакционното приключване на общинския вестник, че наложената глоба е платена. Кмета на общината изразява съжаление за допусната грешка и е поднесъл извинение за нея на жалбоподателите и заявява, че общината се ангажира да публикува във вестника извинение до господин В. в следващия брой.

Община Б. е представила като доказателства към административната преписка Наредба №1 на Общински съвет Б. /ОбС/ в сила от 23.05.2008г.; заверено копие от вестник “Б.”, договор от 28.07.2009г. за полиграфическа услуга и административната преписка по издаденото наказателно постановление.

На откритото заседание, насрочено за 03.02.2010г. за разглеждане на жалбата по същество, страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. Жалбоподателите не се явяват, В.В. не се представлява. П.П. се представлява от адв. К. Ответната страна се представлява от младши юрисконсулт А.Р.

Комисия за защита на личните данни, след като обсъди доводите на страните и събраните в производството писмени доказателства намира за установено следното:

На 09.04.2009г. е съставен акт №122 за установяване на административно нарушение на В.П.В. въз основа на който е издадено наказателно постановление №04/28.04.2009г. от кмета на община Б. В акта е отразено, че с извършеното нарушение е осъществен състава на чл.23, ал.4 от Наредба №1 на ОбС Б.. Поради факта, че извършителят на нарушението е непълнолетен, наказанието е наложено на неговия законен представител – баща му П.В.П. В постановлението е отбелязано, че е извършена служебна проверка в Националната база данни. Целта на тази проверка е била административно наказващия орган да вземе данните на законния представител на нарушителя. Видно от отбелязването в постановлението, същото е връчено на лицето, на което е наложена административната санкция на 12.05.2009 г. С приложената квитанция се удостоверява, че на 21.05.2009 г. господин П. е внесъл дължимата от него сума в касата на общината.

В брой 5 от 06.08.2009г. на вестник “Б.” издание на общината е публикувана статия със заглавие ”Налага се да бъдем безкомпромисни”. В нея е поместен списък на седемнадесет лица, които не са си издължили глобите към общината. Под номер петнадесет от този списък са изписани трите имена на двамата жалбоподатели, като на господин П. е посочен и единния граждански номер, адрес и вида на извършеното административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка, от събраните писмени доказателства по административната преписка, Комисия за защита на личните данни, приема от правна страна следното:

Община Б. е администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от Закона за защита на личните данни. Администраторът е заявил пред Комисията, че води 52 регистъра. Посоченото нормативното основание, на което се обработват данните е Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Със Закона са определени условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България.Вписването в регистрите за гражданско състояние се извършва в населеното място, в което е настъпило събитието. Вписването в регистрите на населението се извършва в общините по постоянния адрес на физическите лица. Кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината. В чл.6 от ЗГР е нормативно установено хипотезите и лицата, на които тези данни се предоставят.

В §1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД е дадена легална дефиниция на “обработване на лични данни”, което представлява всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба разкриване чрез предаване, разпространение, предоставяне, актуализиране или комбиниране и т.н.

С публикуване на личните данни на жалбоподателите, както и на останалите лица посочени в списъка от статията със заглавие “Налага се да бъдем безкомпромисни” община Б. е обработила личните им данни. Информацията, която се съдържа в статията, представлява лични данни по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД и тези лица са идентифицирани.

Не е спорно, че вестник “Б.” е издание на общината и, че именно тя в качеството си на администратор на лични данни е обработила данните на оспорващите. Видно от приложения договор от 28.07.2009 г. за полиграфически услуги, община Б. е възложила на фирма ИК “И.” ЕООД да отпечата вестник “Б.” в тираж 2000 бр.

Сезирането на КЗЛД по реда на чл.38 ЗЗЛД е субективно потестативно право на всяко физическо лице, чиито права по закон са нарушени. Жалбоподателите са упражнили това свое право в законоустановения срок, въз основа на което е образувано административното производство. По отношение на останалите лица, описани в статията, Комисията не дължи произнасяне, тъй като не е сезирана от тях.

С публикацията, администраторът е обработил лични данни на жалбоподателите, като обработването е незаконосъобразно. То надхвърля целите, за които са събрани данните, а именно, воденият от общината регистър за гражданското състояние на населението. Данните са обработени допълнително по начин, който е несъвместим с целите на гражданската регистрация. При обработването им е нарушен принципа, залегнал в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД на пропорционалност.

На следващо място в наказателно постановление №№4/28.04.2009 г., издадено от кмета на община Б. е посочено, че е била извършена служебна справка в Национална база данни. Целта на тази справка е била да се издири законният представител на непълнолетния извършител. Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.2 от Наредба №1 на ОбС Б. за нарушения, извършени от малолетни лица, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и тези, които са поставени под пълно запрещение, отговорят техните родители, попечители или настойници. Събирането на данните от Националната база данни е свързано с образуваното административно-наказателно производство.

В Данъчно-осигурителния кодекс е определен редът за събиране на публичните вземания. Публични вземания са общинските вземания по влезли в сила наказателни постановления – чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. Тези вземания се събират по реда на Кодекса, освен ако в закон не е предвидено друго. В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, изпраща покана до длъжника да плати в 7-дневен срок. От представената от общината административна преписка по издаване на наказателното постановление не са приложени доказателства, че длъжникът е бил поканен доброволно на изплати задължението си.

В изразеното становище, кметът на общината сочи, че администрацията е предприела “пакет от мерки за превенция и спазване на нормативните изисквания по отношение на обществения ред и сигурността на територията на общината”. В изпълнение на тези мерки се е стигнало до публикуване във вестник “Б.” на списъка на неизрядните платци към общината. Следва да се отбележи, че административното наказание е било заплатено в касата на общината на 21.05.2009г. от господин П., а статията е публикувана на 06.08.2009 г., почти три месеца след това. В откритото заседание, процесуалният представител на общината, юрисконсулт Р. е заявил, че разкриването на личните данни на жалбоподателите се дължи на техническа грешка и редакционен пропуск, което не се споделя от Комисията.

Администрацията като такава не може да предприема “пакет от мерки” за превенция и спазване на нормативните изисквания. За налагането на тези мерки, следва да са взети или като решение на общински съвет Б. или от кмета на общината и да са обективирани в писмена форма. Не са представени доказателства, от които да е видно кой и с какъв акт е определил тези мерки, от което може да се направи извода, че те не са регламентирани по никакъв начин.

Към административната преписка е приложена Наредба №1 на ОбС Б., в сила от 23.05.2008г. В глава четвърта от Наредбата са разписани правила и съответно санкции при нарушаването им, свързани с безопасността и реда за движение по улиците и пътищата, превоза на пътници и реда на паркиране на превозни средства. Систематичното място на чл.23 е в тази глава. В него е предвидено, че в дворовете на училищата и детските заведения могат да влизат само обслужващи МПС с разрешение на съответния директор. Лице, което няма разрешение и наруши тази забрана подлежи на административно наказание.

В глава единадесета от Наредбата е описан редът, по който се развива административно-наказателното производство. Не са предвидени разпоредби, който да дават право на кмета на общината, при неплащане на задължение към общината, той да публикува имената на длъжниците. От това може да се направи обосновано предположение, че “пакета от мерки”, за които се говори в становището на ответната страна не са нормативно регламентирани.

При по-детайлно разглеждане на случая се установява, че В.В. е наказан два пъти за едно и също нарушение, което е извършил, което е в противоречие на принципа, залегнал в чл.17 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, а именно че никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. В чл.13 от ЗАНН са предвидени видовете наказания, които се налагат на лицата извършили административно нарушение, а именно: порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. На единия жалбоподател е наложено наказание глоба и поради факта, че е непълнолетен, тя е наложена на неговия родител. С публикуване на информация за нарушителя и неговия законен представител и извършеното нарушение в общинския вестник може да се приеме, че му е наложено второ наказание за същото нарушение – порицание.

В чл.183, ал.3 от ДОПК е предвидено, че в случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът, установил вземането, може да постави на видно място в съответната администрация, съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си или да разгласи чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжниците с неуредени публични задължения, включително техния размер, когато общото задължение надвишава 5000лв. В конкретния случай, цитираната разпоредба не може да бъде приложена, тъй като дължимата сума е в размер на 50 лв., а не на 5000 лв.

Изложените констатации са направени с оглед изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, с който е сезирана КЗЛД. Те няма да бъдат взети под внимание при постановяване на решението на Комисията, тъй като тя не е компетентния орган да установи дали кметът на общината е извършил нарушение по смисъла на ЗАНН и ДОПК.

В тази връзка, Комисия за защита на личните данни няма да се произнесе и по отношение на наведените доводи в открито заседание от процесуалния представител на жалбоподателя П., адв. К., дали издаденото наказателно постановление от кмета на община Б. е законосъобразно.

Освен че е нарушен принципа на пропорционалност на обработване на данните в конкретния случай, не е налице нито едно от условията на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, при наличието на които законодателят е приел, че обработването на личните данни на физическото лице е допустимо.

Не е налице и хипотезата на чл.4, ал.2 от ЗЗЛД, при която обработването е допустимо в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност. В откритото заседание на Комисията, представителят на община Б., юрисконсулт Р. е заявил, че поради ниската събираемост на този род вземания на общината-глоби, наложени по наказателни постановления, публикуване на длъжниците е един от вариантите да бъдат стимулирани гражданите да заплатят задълженията си.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица е регламентирано в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.

На основание чл.10, ал.1 т.1 от Закона за защита на личните данни КЗЛД осъществява цялостен контрол в областта за спазване на нормативните актове в областта на защитата на личните данни. В изпълнение на това й правомощие Комисията извърши проверка по отношение на това дали ответната страна правомерно обработва данните на жалбоподателите, извън контекста на жалбата, с която е сезирана. От събраните доказателства се установява, че община Б. като администратор на лични данни неправомерно е обработила личните данни на жалбоподателите в нарушение на принципа на пропорционалност. В конкретния случай, обработването е извършено при липсата на условията, посочени в чл.4 от ЗЗЛД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.39, ал.2 от Правилника за дейността на Комисия за защита на личните данни и на нейната администрация,

Уважава жалба с рег.№Ж-90/02.12.2009г. от В.П.В. иП.В.П. срещу община Б..

На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 3 и чл. 23 от ЗЗЛД налага административно наказание на администратора на лични данни община Б.. Административно-наказателната отговорност да се реализира по реда на чл. 43 от ЗЗЛД.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховен административен съд на Република България.