Решение по жалба с вх .№ 5686/ 01.03.2010 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Д., Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 17.03.2010 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с вх. № 5686/01.03.2010 г. от Е.Н. от гр. С. срещу Д.Д. от гр. С.

Е.Н. сезира КЗЛД с жалба, в която протестира срещу неправомерното обработване на личните й данни от страна на Д.Д., като за целта излага следните факти:

На 18.02.2010 г. в качеството си на физическо лице ответникът по жалбата поставя в пощенските кутии на живущите в неговия и този на жалбоподателката и съседен вход извадка от писмен отговор на Е.Н. до СРС във връзка с гр.д.
№ 35277/2009 по описа на СРС, 37-ми състав. Към извадката от него Д.Д. е добавил и свой коментар във връзка с предмета на съдебния спор. Листове с тази информация били залепени във фоайетата и на двата входа. Съдебният спор между страните се води в качеството им на председател и управител на ЖСК “А.” по повод установяване истинността на протокол от проведено Общо събрание на кооператорите на ЖСК “А.”.

В така разпространената информация фигурират трите имена и ЕГН на жалбоподателката.

Е.Н. счита, че с действията си Д.Д. освен че цели нейното злепоставяне, но и нарушава разпоредбите на ЗЗЛД, като разпространява без нейно съгласие нейни лични данни.

В жалбата си г-жа Н. настоява ответникът Д.Д. да бъде санкциониран по реда на гл. VІІІ от ЗЗЛД, както и да бъдат допуснати двама свидетели за установяване истинността на нейните твърдения.

Към жалбата се прилагат листа с изнесената от Д.Д. информация, както и Отговор от жалбоподателката от 08.10.2009 г. по гр.д. № 35277/2009 г. по описа на СРС 27-ми състав в неговата цялост.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

В чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3. Тоест, това изискване се явява абсюлютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, жалбата е насочена срещу физическо лице, което не е администратор на лични данни по смисъла на закона, поради което комисията не може да упражни правата си по чл. 10, ал. 1 т. 7 от ЗЗЛД, съгласно който комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

С оглед гореизложеното, поради невъзможността да се конституира ответна страна- администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД и в съответствие с чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК, на основание с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД,Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.