Решение на Върховния административен съд № 4075/ 26.03.2010 г.

Върховният административен съд на Република България -Петчленен състав – II колегия,всъдебнозаседаниена единадесети март две хиляди и десета годинав състав:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк и Еф Джи България” АД гр. София срещу решение № 15231 от 14.12.2009 г. по адм. д. № 2410/2009 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение. Реливирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответникът Комисия за защита на личните данни моли решението да бъде оставено в сила.

Ответницата М.С.Б. от гр. С. не е взела отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 15231 от 14.12.2009 г. по адм. д. № 2410/2009 г., Върховният административен съд, Трето отделение е отхвърлил жалбата на „Юробанк и Еф Джи България” АД гр. София против Решение № 62 от 3.12.2008 г. на Комисия за защита на личните данни, с което е уважена жалба рег. № Ж-62 от 2.09.2008 г. на М.С.Б. от гр. С. срещу тази банка и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД е наложено административно наказание на администратора на лични данни „Юробанк и Еф Джи България” АД гр. София, като административно – наказателната отговорност се реализира по реда на чл. 43 от ЗЗЛД. Съдът е приел за установено, че чрез извършеното във връзка с банкова операция копиране на документ за самоличност, Банката е осъществила обработване на личните данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, което е станало в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 от закона. Административният акт е издаден в рамките на правомощията на органа, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Направен е окончателния извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.

Решението, предмет на съдебен контрол от настоящата касационна инстанция не страда от визираното в жалбата отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК- нарушение на материалния закон.

Както по административната преписка, така и по първоначалното дело е била безспорно установена фактическата обстановка: М.Б. е постоянен клиент на „Юробанк и Еф Джи България” АД гр. София и има открити банкови сметки. Нейните лични данни-тези от документа за самоличност, както и информация относно професията й се съхраняват в регистър „Клиентски данни на физически лица”. При осъществяване на паричен превод е представила шофьорска книжка за удостоверяване на самоличността си, като банката е извършила преснемане на тази шофьорска книжка.

Несъмнено последната съдържа лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД и преснемането й представлява „обработване на лични данни”, съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД.

Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД личните данни трябва да се обработват законосъобразно и добросъвестно. Според т. 2 от същия текст те трябва да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин несъвместим с тези цели. Т. 3 изисква личните данни да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. Текстовете на чл. 2, т. т. 2 и 3 са били нарушени с преснемането на шофьорската книжка на Б.

Действително в чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, идентифицирането на клиентите и проверката на тяхната идинтификация за физическите лица се извършват чрез представяне на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и на името, адреса и ЕГН. Тези данни за Б. обаче вече са били съхранени в информационния масив на банката.

По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15231 от 14.12.2009 г. по адм. д. № 2410/2009 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.