Решение по жалба вх. № 9653/ 07.09.2010 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венета Шопова и членове Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 03.11.2010 г. (Протокол №37) на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба вх. №9653/ 07.09.2010г. подадена от И.С.И. срещу „К.Б.М.” ЕАД.

Административното производство е образувано по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Жалбоподателят сезира Комисията с оплакване, че в нарушение на ЗЗЛД администратора на лични данни Г. е регистрирал на негово име мобилен номер *********. Жалбоподателят твърди, че не е сключвал договор за предоставяне на мобилна услуга.

Господин С. иска от Комисията, да извърши проверка на изнесените факти в жалбата.

Към жалбата като доказателства са представени кореспонденцията между жалбоподателя и мобилният оператор.

С писмо изх. № Ц-03-8372/21.09.2010г. на Комисия за защита на потребителите е препратена на основание чл.178, ал.3 от Закона за защита на потребителите жалба от И.И. с аналогично съдържание на жалбата, с която е сезирана КЗЛД.

С писмо изх. №14-00-1990/30.09.2010г. на Комисия за регулиране на съобщенията е препратена по компетентност жалба от И.И. с аналогично съдържание на жалбата, с която е сезирана КЗЛД.

На основание чл.36, ал.2 от Административно процесуалния кодекс от „К.Б.М.” ЕАД е изискано становище по изложените в жалбата твърдения. Изискано е от жалбоподателя да уточни, кои органи и институции е сезирал за посочения в жалбата му до КЗЛД случай, като посочи номерата на образуваните преписки.

С уточняваща молба от 11.10.2010г. И.И. е посочил, че е подал в Софийски районен съд искова молба с вх.№43275/03.09.2010г. срещу „К.Б.М.” ЕАД с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите, която прилага. Жалбоподателят уточнява, че подготвя жалба и срещу БТК АД, с която възнамерява да сезира КЗЛД.

Ответната страна е депозирала на 19.10.2010г. писменото си становище по жалбата. В него е посочено, че при извършена проверка по случая е установено, че в архива на дружеството е наличен формуляр за регистриране на потребител на предплатени услуги с името и данните на господин И. Въз основа на формуляра е регистриран мобилен номер ******** на името на И. Уточня се, че мобилния оператор не притежава компетентността за проверка на автентичността и верността на документите на лицата, които подават молби за предоставяне на мобилни услуги, като тези правомощия са от компетентността на съответните държавни органи. Сочи се, че въпреки липсата на заключение от компетентен държавен орган, с което да е констатирано извършена злоупотреба с личните данни на жалбоподателя, „К.Б.М.” ЕАД се е съобразило с желанието на клиента, изразено в писмо вх.№587-180725202/05.07.2010г. и номера е изключен от мрежата на Г.

Към становището като доказателства са приложени: писмо от 04.08.2010г., формуляр за регистриране на потребители на предплатени услуги от 19.02.2010г. и пълномощно.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

Комисия за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на лични данни, както и контрола по спазването на ЗЗЛД, чиято цел е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й Комисията разглежда актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Закона за защита на личните данни намира приложение относно обработване на лични данни на физическите лица. Съгласно дефиницията на §1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД обработване на лични данни е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. От своя страна като лични данни може да се определи всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци- признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административния орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „К.Б.М.” ЕАД.

От събраните по административната преписка доказателства се установява, че съществува формуляр от 19.02.2010г. за регистрация на потребител на предплатени услуги за мобилен номер 089 6482142. Във формуляра са изписани трите имена, единия граждански номер и адреса на жалбоподателят. Под името на титуляря е положен подпис. В жалбата си господин И. твърди, че не е подписвал договор с „К.Б.М.” ЕАД, за предоставяне на мобилни услуги. Установяването на автентичността на подписа върху формуляра не е от компетентността на Комисията. КЗЛД не е разследващ орган и тези действия не са включени в правомощията й, а са от компетентността на прокуратурата.

От изложените в жалбата твърдения, Комисията прави обосновано предположение, че в случая се касае за твърдения относно извършено престъпление, което може да бъде квалифицирано като такова по смисъла на чл. 309 и сл. от НК.

Съгласно чл. 81 във връзка с чл. 24, ал. 4 от Наказателно процесуалния кодекс наказателно производство се образува по тъжба на пострадалия. В тази връзка не намира приложение нормата на чл. 31, ал. 2 от Административно процесуалния кодекс, която въвежда в задължение образуваната административна преписка да бъде изпратена служебно по компетентност. Още повече, че органите на прокуратурата не са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК и актовете, които издават нямат характер на административни актове.

Предвид изложеното и на основание чл.27, ал.2, т.3 и т.6 от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.38, ал.1, и ал.2 от Закона за защита на личните данни, Комисия за защита на личните данни,

Обявява жалба с вх. № 9653/07.09.2010г. от И.С.И. срещу „К.Б.М.” ЕАД за недопустима и прекратява административното производство.

Решението да се съобщи на заинтересованата страна по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховен административен съд на Република България.