Становище на КЗЛД относно искане с вх. № 1674/ 08.04.2011 г.

Относно: Искане с рег. №1674/08.04.2011г. от Главен комисар С.С. – Главен директор на Главна дирекция „Охрана” към Министерството на правосъдието за изразяване на становище от Комисията за защита наличните данни на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни, относно предоставяне на информация и доказателства, съдържащи лични данни на служители на Главна дирекция „Охрана”, на Комисията за защита от дискриминация,по повод образувано административно производство по жалба срещу заповед на Главния директор на Главна дирекция „Охрана”

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 13.04.2011г. (Протокол № 17), разгледа искане с рег. №1674/08.04.2011г. от Главен комисар С.С. – Главен директор на Главна дирекция „Охрана” към Министерството на правосъдиетоза изразяване на становище от Комисията за защита наличните данни на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни, относно предоставяне на информация и доказателства, съдържащи лични данни на служители на Главна дирекция „Охрана” на Комисията за защита от дискриминация, по повод образувано административно производство по жалба срещу заповед на Главния директор на Главна дирекция „Охрана”. Искането е подадено от Главния директор на Главна дирекция „Охрана” – Главен комисар С.С.

В Комисията за защита от дискриминация е образувано административно производство по жалба на г-н Н.С.А. от гр. Б. срещу заповед на Главния директор на Главна дирекция „Охрана” към Министерството на правосъдието, с която са прекратени служебните му правоотношенияна основание чл.245, ал.1, т.13 (предложение второ) от Закона за Министерството на вътрешните работи (при придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от Кодекса за социално осигуряване, по инициатива на органа по назначаването). Съгласно решение на Комисията за защита от дискриминация, прието на заседание, проведено на 16.03.2011г., във връзка с образуваното административно производствос рег. № 169/2010г. по жалба на г-н Н.А. и с цел изясняване на случая от фактическа и правна страна, Комисията за защита от дискриминация задължава Главния директор на Главна дирекция „Охрана” да й предостави информация и доказателства, като значителна част от нея съдържа лични данни на служители на Главната дирекция „Охрана”, а именно:

1. Към 30.03.2010г. колко от служителите са придобили право на пенсия по чл.69, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване общо за Главната дирекция и по звена, като се посочи за всеки един от тях конкретно какъв общ осигурителен стаж има лицето и каква е възрастта на съответното лице;

2. Към 30.03.2010г. колко от служителите не са придобили право на пенсия по чл.69, ал.2 от Кодекса за социално осигуряванеобщо за Главната дирекция и по звена;

3. Дали всички придобили право на пенсия по чл.69, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване са уволнени или не. Ако не, какъв е критерият, по който са подбрани лицата, чиито служебни правоотношения да бъдат прекратени на основание чл.245, ал.1, т.13 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

4. Общият брой и възрастта на всички лица, чиито служебни правоотношения са прекратени на основание чл.245, ал.1, т.13 от закона за Министерството на вътрешните работи, от влизането в сила на тази разпоредба до момента, поотделно за всяка година и възраст на лицата, чиито правоотношения са прекратени;

5. Възрастовата структура на заетите преди уволнението и към настоящия момент-в два варианта;

6. Какво се е случило с длъжността, заемана от жалбоподателя – дали тя е закрита, има ли друго, назначено на тази длъжност лице, каква е възрастта на лицето, което евентуално е назначено на освободеното работно място от жалбоподателя.

7. Щатно разписание – поименно и по длъжности, действащо към 30.03.2010г., както и такова, което действа след тази дата.

Във връзка с решението на Комисията за защита от дискриминация, с което се задължава Главния директор на Главна дирекция „Охрана” към Министерството на правосъдието да предостави изброената по-горе информация, част от която съдържа лични данни на служители на Главната дирекция, е постъпило искане за изразяване на становище от Комисията за защита наличните данни на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни, относно това дали да бъде предоставена исканата информация и, ако „да” – под каква форма. В искането си главният директор на Главна дирекция „Охрана” се позовава на разпоредбите на ЗЗЛД, в т.ч на чл.27 (отменен с Държавен вестник бр.91 от 2006г.).

При анализа на изложеното в искането, както и приложените към него документи, се установи следното:

Съгласно чл.2 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана”, Главна дирекция „Охрана” е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието и със седалище: гр.София, ул. „М-р Г. Векилски” № 2. Главна дирекция „Охрана” е специализирана държавна структура, като нейната организация, управление и звена се създават и осъществяват на принципа на централизма. Дейността й е насочена към охрана на органите на съдебната власт и има следните функции: 1. Организира и осъществява охраната на съдебните сгради; 2. Осигурява реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия; 3. Организира и осъществява охраната на съдии, прокурори, следователи и защитени лица при условия и по ред, предвидени в закон; 4. Съдейства на органите на съдебната власт при призоваване на лица след изчерпване на възможностите по чл.178, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на държавните съдебни изпълнители; 5. Довежда принудително лица до орган на съдебната власт, когато това е постановено от орган на съдебната власт; 6. Конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт; 7. Изпълнява разпореждания на прокурор за привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди с наложено наказание лишаване от свобода, като при необходимост търси съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи; 8. Извършва проверки и контролира спазването на правилата и нормите за охраната и безопасността при проектиране, строителство и експлоатация на сгради на съдебната власт; 9. Извършва съгласуване на проекти и дава становища за въвеждане в експлоатация на сгради на съдебната власт по отношение на охраната и безопасността; 10. Изгражда и поддържа за нуждите на своята дейност информационни фондове, в които събира, обработва, съхранява и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на функциите и; 11. Получава от Министерството на вътрешните работи информация, свързана с изпълнението на функциите й.

Съгласно чл. 40, ал.1 от Закона за защита от дискриминация Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Тя осъществява контрол по прилагането и спазването на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр.София, бул.”Драган Цанков” № 35 и е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. На основание чл.47 от Закона за защита от дискриминация, Комисията за защита от дискриминация има следните правомощия : 1. Установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице; 2. Постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение; 3. Налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда; 4. Дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането; 5. Обжалва административните актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането; 6. Прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането; 7. Поддържа публичен регистър за издадените от нея влезли в сила решения и задължителни предписания; 8. Дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове; 9. Предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация; 10. Провежда независими проучвания относно дискриминацията; 11. Публикува независими доклади и прави препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията; 12. Осъществява други компетенции, предвидени в правилника за устройството и дейността й .

Законът за защита от дискриминация урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. Пред Комисията за защита от дискриминация се развиват производства за защита от дискриминация.Производство пред Комисията се образува по: жалба на засегнати лица; инициатива на комисията или сигнали на физическии юридически лица, на държавнии общински органи. При осъществяване на своите правомощия, на основание чл.55 и чл. 56отЗакона за защита от дискриминация, Комисията за защита от дискриминация има право да събира писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва служители и външни експерти. Всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на Комисията в хода на проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да дадат необходимите обяснения. Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закон тайна не може да бъде основание за отказ от съдействие. В случаите, когато е налице основание за достъп до класифицирана информация, тя се предоставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация.В допълнение, Комисията има право да изисква документи и друга информация, свързана с проучването, както и да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, по въпроси свързани с проучването и да разпитва свидетели. При отказ да се предостави информация, поискана от Комисията, или при отказ да се предостави достъп до помещения, както и в други случаи на неоказване на съдействие, виновните лица носят административнонаказателна отговорност по Закона за защита от дискриминация (чл.78 – чл.84). Следва да се има предвид, че съгласно чл.58 от Закона за защита от дискриминация, събраните документи и получената информация се използват само за целите на проучването. Членовете на Комисията, както и служителите и външните експерти са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща защитена от закона тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на тяхната дейност. В допълнение на изложеното, съгласно чл.35 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) индивидуалният административен акт се издава, след като се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В чл.36 от АПК е посочено, че доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените или в специален закон случаи. Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателствата. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган.

Обработването на личните данни съгласно дефиницията дадена в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. В конкретния случай, предоставянето на Комисията за защита от дискриминация на изисканата от нея информация и доказателства, съдържащи лични данни, би представлявало действие по обработване на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на ЗЗЛД.

Лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Съгласно §1, т.16 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД,"специфични признаци" са признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето. Съгласно информацията в искането за становище данните, които са изискани от Комисията за защита от дискриминация (имена, възраст, осигурителен стаж, социален статус и др.) са лични данни от категорията физическа, социална и трудова идентичност на лицата.

Съгласно чл.4 от Закона за защита на личните данни,обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия:

1.обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;

2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;

3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;

4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;

5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;

6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;

7.обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

В конкретния казус е налице нормативно задължение за администратора на лични данни-Комисията за защита от дискриминация по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за защита на личните данни. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 65 и чл.66 от Закона за защита от дискриминация, с постановеното решение заседателния състав: 1. установява извършеното нарушение; 2. установява нарушителя и засегнатото лице; 3. определя вида и размера на санкцията; 4. прилага принудителни административни мерки; 5. установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение. Решението е писмено и съдържа: 1. наименованието на органа, който го е издал; 2. фактическите и правните основания за издаването му; 3. диспозитивна част, в която се определят видът и размерът на санкцията или принудителната административна мярка, ако такава се налага; 4. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

В искането си главният директор на Главна дирекция „Охрана” се позовава на разпоредбите на ЗЗЛД, в т.ч на чл.27, (отменен с Държавен вестник бр.91 от 2006г.), съгласно предишните редакции, на който упражняването на правото на достъп до лични данни не може да накърнява правата на друго физическо лице или да е насочено срещу националната сигурност и обществения ред. Предвид това не следва да се отчита съдържанието на отменената разпоредба, а трябва да се има предвид общата цел на Закона за защита на личните данни – гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Във връзка с изложеното, Главна дирекция „Охрана” към Министерството на правосъдието е задължена да предостави информация и доказателства, съдържащи лични данни на нейни служители на Комисията за защита от дискриминация, във връзка с решение на Комисията, прието на заседание, проведено на 16.03.2011г. поадминистративно производство с рег.№169/2010г., на основание чл.55, ал.2 и ал.3 от Закона за защита от дискриминация във връзка с чл.4, ал.1, т.1 от Закона за защита на личните данни. По отношение на формата, чрез която следва да бъдат предоставени информацията и доказателствата, чл.55, ал.2 от Закона за защита от дискриминация посочва единствено, че това следва да бъде „чрез сведения и документи”. След като не е посочен изричен формат и изисквания по отношение на формата, въпрос на преценка на администратора, който предоставя данните, е как те да бъдат предоставени и какви мерки за защита да се предприемат при предаването им. Наличието на правно основание за получаване на изисканата информация и доказателства от Комисия за защита от дискриминация не освобождава последната от задълженията в областта на защитата на личните данни, вкл. от предприемането на технически и организационни мерки за нейната защита.

Във връзка с горното и на основание чл. 10, ал.1, т. 4 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни изразява следното

1.Главна дирекция „Охрана” към Министерство на правосъдието, в качеството си на страна по административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, следва да предостави на Комисията за защита от дискриминация, информация и доказателства, съдържащи лични данни на служители на Главната дирекция на основание чл.55, ал.2 и ал.3 от Закона за защита от дискриминация във връзка с чл.4, ал.1, т.1 от Закона за защита на личните данни и в изпълнение на Решение на Комисията за защита от дискриминация, прието на заседание, проведено на 16.03.2011г. по административно производство с рег. №169/2010г.

2. При липса на изрично изискване от страна на Комисията за защита от дискриминация по отношение на формата на предоставяните доказателства и информация, същите да бъдат предоставени под формата на сведения и доказателства по смисъла на чл.55, ал.2 от Закона за защита от дискриминация, като предприемането на мерки за защита при предаването им е в тежест на администратора, предоставящ данните (в случая Главна дирекция „Охрана”).

3. Наличието на правно основание за обработване на лични данни на лица по административно производство с рег.№169/2010г. от страна на Комисията за защита от дискриминация не освобождава последната от задълженията в областта на защитата на личните данни. В тази връзка Комисията за защита от дискриминация следва да предприеме необходимите технически и организационни мерки за защита на получените лични данни, вкл. по отношение на неразкриването им пред трети лица (различни от страните по производството и самата Комисия).