Решение по жалба вх. № 3272/ 25.07.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател- Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 19.10.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № 3272/25.07.2011 г. от доц. д-р Е.И.К. срещу “БТВ Медиа Груп“ ЕАД и Изпълнителна агенция по трансплантация.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество – не се явяват, не изпращат процесуални представители.

Е.И.К. сезира КЗЛД с жалба, в която протестира срещу неправомерното обработване на личните й данни от страна на “БТВ Медиа Груп“ ЕАД в противоречие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, като за целта излага следните факти:

По повод на извършена инспекция от служители на Изпълнителна агенция по трансплантация (ИАТ) на Медицински център “Клиничен институт за репродуктивна медицина“ ООД- гр. Плевен е съставен акт за административно нарушение №1/02.05.2011 г. В акта, в съответствие чл. 42, т. 6 от ЗАНН, срещу “нарушител“ са изписани трите имена и ЕГН на жалбоподателката в качеството й на управител на медицинския център.

На 14.06.2011 г. лечебното заведение е посетено от М.Б. – журналист от БТВ с намерение да направи репортаж за дейността по асистирана репродукция.

В разпространения репортаж, касаещ дейността на МЦ “К.“ ООД- гр. Плевен, излъчен в предаванията на БТВ Медиа Груп- “Новини“от 19.00 ч. и 22.00 ч. на 16.06.2011 г. и “Тази сутрин“ от 07.30 ч. на 17.06.2011 г. са излъчени избрани части от копие на акта за установяване на административно нарушение.

Жалбоподателката счита, че личните й данни, съдържащи се в акт за административно нарушение № 1/02.05.2011 г. на ИАТ, са разпространени незаконосъобразно от БТВ, както и че не са налице необходимите технически и организационни мерки от страна на ИАТ за защита на данните.

Към жалбата се прилага копие от АУАН № 1/02.05.2011 г. на ИАТ.

На свое редовно заседание, проведено на 21.09.2011г. КЗЛД е приела, че жалбата на Е.И.К. е допустима и е конституирала като ответна страна в административното производство „БТВ Медия Груп” ЕАД и Изпълнителната агенция по трансплантация.

От събраните към административната преписка доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Длъжностни лица от Изпълнителна агенция по трансплантация са съставили на Медицински център „Клиничен институт за репродуктивна медицина” ООД гр. Плевен акт за установяване на административно нарушение №1/02.05.2011г. Жалбоподателката представлява Медицински център „Клиничен институт за репродуктивна медицина” ООД и в това й качество в акта са изписани трите й имена и единният й граждански номер. Личните данни са изписани само на последната – трета страница от акта.

М.Б. – репортер на БТВ прави репортаж по темата за донорството на яйцеклетки и оплождането инвитро.

С оглед представяне на всички гледни точки по посочената тема, журналистката е направила интервю с Т.Д. – директор на Изпълнителната агенция по трансплантация. Видно от представените записи на предаванията, излъчени по БТВ по темата се установява, че акта за установяване на административно нарушение №1/02.05.2011г. се държи от г-жа Т.Д. В репортажа е отразено, че госпожа Т.Д. е вече бивш директор на Института по трансплантация /като не се уточнява момента, от който вече не заема тази длъжност/. От приложените доказателства се установява, че медията не разполага с акта за установяване на административно нарушение, а той само е показан като доказателство в подкрепа на изнесените факти и твърдения от бившата директорка на изпълнителната агенция. На репортажа се виждат трите листа на акта, които са застъпени един с друг, като личните данни на жалбоподателката не са видими, тъй като се съдържат на последната страница от акта.

Журналистическата е поискала да представи и гледната точка на медицинския център, които са отказали да коментират темата с мотива, че обжалват констатациите на изпълнителната агенция, направени с акта за установяване на административно нарушение.

Становището на ответната страна – „БТВ Медия Груп” ЕАД е в насока, че в конкретните репортажи не са разкрити данни, нито на жалбоподателката, нито на трети лица, които представляват лични данни по смисъла на ЗЗЛД.

Изпълнителната агенция сочи в изразеното до КЗЛД писмено становище, че достъп до съставеният акт за установяване на административно нарушение е имало отговорното лице на клиниката, което е отказало да го подпише, управителят на медицинския център, експертите, изготвили и подписали акта и действащия изпълнителен директор към момента на изготвянето на акта.

След оформянето на акта – подписването и връчването му, съгласно деловодните правила на агенцията, първият екземпляр е оставен на ръководството на медицинския център, вторият се съхранява в отдел „асистирана репродукция” на изпълнителната агенция, третият е изпратен до министерството на здравеопазването за издаване на наказателно постановление. Копие от акта по нареждане на изпълнителният директор е изпратено и на М.Зортев – зам. министър на здравеопазването.

Във връзка с изложената фактическа обстановка Комисията счита, че жалбата е неоснователна, предвид следното:

Личните данни на жалбоподателката са обработени на правно основание от Изпълнителната агенция по трансплантация, а именно за съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Актът е съставен на Медицински център по „Клиничен институт за репродуктивна медицина” ООД гр. Плевен, чийто директор е жалбоподателката.

Липсват доказателства, а те се опровергават и от предоставените от БТВ и жалбоподателката записи на излъчените предавания и репортажи, въз основа на които безспорно да бъде установено, че изпълнителната агенция е предоставила копие на акта за установяване на административно нарушение на медията. Видно от репортажа, акта се намира през цялото време в ръцете на бившия директор на изпълнителната агенция и има кадър на акта отдалече, при който не се разкриват свързаните с жалбоподателката лични данни. Във връзка с изложеното, КЗЛД счита, че наведените в жалбата твърдения за нарушаване на разпоредбата на чл.23 от ЗЗЛД от страна на изпълнителната агенция за непредприемане на всички технически и организационни мерки за защита на лични данни от неправомерен достъп до тях са неоснователни.

По отношение на искането на госпожа Е.И.К. да се извърши проверка, от която да се установи по какъв начин служебна информация, каквато представлява акта за установяване на административно нарушение е достигнал до националната медия и кой е виновен за това, КЗЛД изразява мнение, че не е от нейната компетентност да се произнесе по тези въпроси.

На следващо място, Комисията счита, че другата ответна страна – „БТВ Медия Груп” ЕАД не е извършила действия по обработване на личните данни на госпожа Е.И.К. по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД. Действително медията е направила репортаж по темата за съставения от изпълнителната агенция акт за установяване на административно нарушение, но съдържащите се в него лични данни на жалбоподателката не са обработени по никакъв начин. Не са представени доказателства, че медията разполага с документа, в който се съдържат личните данни на жалбоподателката, същите не са записани, защото не са заснети в излъчения репортаж.

На следващо място следва да се отбележи, че в от чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД, законодателят е предвидил, че обработването на лични данни за целите на журналистическата дейност е допустимо.

Съгласно чл. 1 от ЗЗЛД, приложението на закона е свързано с уреждането защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В конкретния случай, преценката на основателността на жалбата ще следва да се извърши след намирането на разумния баланс между правото на неприкосновеност на засегнатото лице, правото на свободна журналистика, т.е. баланса между обществения интерес и личният живот.

Свободата на печата и другите средства за масова информация са конституционно гарантирани със забраната за цензура- чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България. Свободата на словото е един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество. Правото си на информация, на свободно изразяване обществото е делегирало в професионален ангажимент на журналистите, които в името на общественото благо се занимават със събирането, подреждането и разпространението на информация. Задължението на журналистите да предоставят информация и идеи, засягащи въпроси от обществен интерес, произтича от правото на обществеността да я получава. В този смисъл свободата на словото, свободата да се разпространява информация без цензура е оправдано дотолкова, че да се гарантира демократичността на обществените процеси и възможността на гражданите за изграждане на мнение и позиция относно проблеми, касаещи обществен интерес. Това би следвало да са проблеми, свързани с управлението на държавата, проблеми със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, чиито последици пряко или косвено биха могли да рефлектират в правната сфера на всеки индивид. Дори законодателят в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България лимитира правото на свободно разпространение на информация, тъй като то има отношение към други основни граждански свободи. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение е в зависимост от значимостта на интереса, който го налага. Единствено обществен интерес от по- висш порядък би оправдал налагане на ограничение на конституционно гарантирани човешки права от категорията на абсолютните, каквото се явява правото на неприкосновеност на личния живот. Всяка интервенция в защитената сфера на тези свободи от страна на трети лица, които с действията си биха били в състояние да накърнят или ограничат тяхното упражняване, би следвало да се счита за противозаконно до доказване на по- висш обществен интерес, който го е наложил. В конкретния случай Комисията счита, че общественият интерес, да се установи дали има извършени нарушения в медицинският център по репродуктивна медицина и да се представят всички гледни точки по казуса, е преимуществен пред този на физическото лице, още повече че при журналистическото разследване не са обработени свързаните с него лични данни и същото не е индивидуализирано пряко или непряко от зрителите на националната медия.

С оглед гореизложеното, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва чрез КЗЛД пред Административен съд- София град в 14-дневен срок от получаването му.