Решение по жалба вх. № 1877/ 20.04.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател- Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 18.01.2012 г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№1877/20.04.2011г. подадена от Л.Т. срещу Л.И. за нарушения по Закона за защита на личните данни.

С Решение от 21.12.2011 г. (Протокол № 51) на основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация, Комисията служебно конституира като ответна страна по жалбата “М.Х.“ АД (издател на в. „Т.“).

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество – не се явяват, не изпращат процесуални представители, не ангажират допълнително доказателства за целите на настоящото административно производство.

На 20.04.2011 г. в деловодството на КЗЛД по електронен път постъпва жалба от Л.Т., в която лицето излага твърдения за неправомерно обработване на личните данни на синовете му Ч. и М. от страна на журналиста на в. „Т.“- Р. Л.И., който публикувал на 18.04.2011 г. на интернет страницата на вестника статия относно синовете му, които са криминално проявени.

Към жалбата се прилага извадка от сайта на в. „Т.“ с публикация, озаглавена “Двама борци изнасилват 14-годишна“.

Жалбоподателят моли за извършване на проверка по случая и отстраняване на нарушенията.

Жалбата не е подписана.

В условията на служебното начало и при спазване на принципа за процесуална икономия и бързина, с оглед изясняване на фактическата и правна страна на жалбата, с писмо изх. №1877/11/28.04.2011 г. на жалбоподателя са дадени указания за отстраняване нередовностите на жалбата по отношение на подписването й, както и удостоверяване представителна власт по отношение на синовете му Ч. и М.Т. Указанията са изпълнени частично, като с писмо вх. №1877/05.05.2011 г. се предоставя подписана жалба, както и пълномощно, с което Ч.Т. упълномощава баща си Л.Т.Р. да го представлява пред КЗЛД в настоящото административно производство, но не се удостоверява представителната власт по отношение на М.Т.

С писмо изх. № 1877/11/17.06.2011 г. от “М.Х.“ АД е изискано становище по случая, което дружество предоставя, но по технически и организационни причини не е предоставено към преписката.

С писмо изх. 1877/11/16.11.2011 г. повторно е изискано становище от “М.Х.“ АД по изложените в жалбата факти и твърдения.

С писмо вх. № 1877/11/23.11.2011 г. от страна на вестника предоставят становище, в което навеждат доводи за неоснователност на жалбата, позовавайки се на публичността на наказателния процес, както и на конституционно гарантираното право на обществеността да бъде осведомена.

Жалбата се явява нередовна, респ. обявена от Комисията за процесуално недопустима по отношение на М.Т. с Решение от 21.12.2011 г. (Протокол № 51), тъй като не е удостоверена по надлежен ред представителната власт на жалбоподателя- бащата Л.Т. по отношение на него.

Жалбата е недопустима и по отношение на лицето, срещу което е насочена- журналиста Л.И., който няма качество на администратор на лични данни и в този смисъл не са налице специалните изисквания на ЗЗЛД, при които КЗЛД следва да упражни правомощието си по чл. 10, ал.1, т.7 за разглеждане на жалби на физически лица срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата им по ЗЗЛД.

По отношение на Ч.Т. жалбата е редовна, подадена в срок, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, Комисията приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

Видно от ангажирания по преписката доказателствен материал “М.Х.“ АД в качеството си на администратор на лични данни обработва личните данни на М.Т., като публикува статия относно криминална проява на лицето, придружена със снимков материал. Статията излага факти относно криминално деяние, извършено от лицето и установено с влязла в сила присъда.

Условията, при които следва да се обработват личните данни от администраторите на лични данни са указани в чл. 4 от ЗЗЛД. В ал. 2 от ЗЗЛД, законодателят е предвидил, че обработването на лични данни за целите на журналистическата дейност е допустимо.

Съгласно чл. 1 от ЗЗЛД, приложението на закона е свързано с уреждането защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В конкретния случай, преценката на основателността на жалбата ще следва да се извърши след намирането на разумния баланс между правото на неприкосновеност на засегнатото лице, правото на свободна журналистика, т.е. баланса между обществения интерес и личният живот.

Свободата на печата и другите средства за масова информация са конституционно гарантирани със забраната за цензура- чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България. Свободата на словото е един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество. Правото си на информация, на свободно изразяване обществото е делегирало в професионален ангажимент на журналистите, които в името на общественото благо се занимават със събирането, подреждането и разпространението на информация. Задължението на журналистите да предоставят информация и идеи, засягащи въпроси от обществен интерес, произтича от правото на обществеността да я получава. В този смисъл свободата на словото, свободата да се разпространява информация без цензура е оправдано дотолкова, че да се гарантира демократичността на обществените процеси и възможността на гражданите за изграждане на мнение и позиция относно проблеми, касаещи обществен интерес. Това би следвало да са проблеми, свързани с управлението на държавата, проблеми със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, чиито последици пряко или косвено биха могли да рефлектират в правната сфера на всеки индивид. Дори законодателят в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България лимитира правото на свободно разпространение на информация, тъй като то има отношение към други основни граждански свободи. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение е в зависимост от значимостта на интереса, който го налага. Единствено обществен интерес от по- висш порядък би оправдал налагане на ограничение на конституционно гарантирани човешки права от категорията на абсолютните, каквото се явява правото на неприкосновеност на личния живот. Всяка интервенция в защитената сфера на тези свободи от страна на трети лица, които с действията си биха били в състояние да накърнят или ограничат тяхното упражняване, би следвало да се счита за противозаконно до доказване на по- висш обществен интерес, който го е наложил. В конкретния Комисията счита, че общественият интерес, обоснован от правото да бъде информирано за криминално проявените лица, които създават потенциална заплаха за живота и здравето на другите, е преимуществен пред този на физическото лице.

С оглед гореизложеното, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва чрез КЗЛД пред Административен съд- София град в 14-дневен срок от получаването му.