СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
рег. № 82/ 2012 г.
гр. София, 25.04.2012 г.
ОТНОСНО: Искане с вх. № 82/11.01.2012 г. за становище от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Комисията за защита на личните данни в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев и Мария Матева, на заседание, проведено на 25.04.2012г., разгледа искане с вх. № 82/11.01.2012 г. от г-н И.Г. – Главен директор на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в което е отправена молба за становище от Комисията за защита на личните данни на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на личните данни. Искането е във връзка с предоставянето на данни от Национална база данни "Население" за постоянен и настоящ адрес на определени лица на Академията на МВР. В искането епосочено, че в Главна дирекция "ГРАО" са зачестили писма от Академията на МВР, с които се иска справка за постоянен и настоящ адрес на лица, необходими за редовното им призоваване в качеството на ответници по различни граждански дела. Посочено е, че данните се искат във връзка с указание на съда (по съответното дело), да се отстранят допуснатите отстрана на Академията нередовности в исковата молба. Указва се, че в конкретните случаи са приложени копияна съобщения от съответните съдилища, които не пораждат задължения към ГД "ГРАО" при МРРБ за предоставяне на исканите данни. Посочено е, че предоставянето на лични данни, каквито са данните за постоянен и настоящ адрес, се извършва при спазване разпоредбите на Закона за гражданската регистрация, Закона за защита на личните данни и/или други специални закони. Указано е също, че като основание за предоставянето на данните за постоянен и настоящ адресАкадемията посочва, че са налице условията по чл.4, ал.1, т.6 и т.7 от ЗЗЛД и обработване на лични данни се допуска защото:
"- то е необходимо за упражняване на правомощия, правомощия предоставени със закон на администратора на лични данни (в случая ректорът, който се явяваадминистратор на лични данни , но за което доказателстване сапредставени) и е задължени и оправомощен от Закона за МВР чл.35, чл.137, ал.1 , чл.186 и др. да представлява Академията и да ръководи финансовото й осигуряване. Споменава се, че в рамките на тези свои задължения Ректорът осъществява функции по защита на икономическия интерес на АМВР, респ. МВР в производството по гр. дела.
– катострана в съдебното производство, законовиятинтересе Академията да осъществява своята защита, като събере и предостави на съда всички необходими данни и доказателства. Тази необходимост за реализиране на законните интереси определяоснователността и допустимостта на исканатасправка, още повече, че съгласно ГПК доказателственисредствасе избиратот страните в процеса и издаване на съдебно удостоверение не е задължителна предпоставка. Последното е от същественозначение за АМВР, която съгласно надлежната активнаи пасивна процесуална легитимация е конституирана като страна по множество дела в цялата страна и не разполага с достатъчен човешки ресурс, както и финансов и това би довело до блокиране и невъзможност да се водятзаведените дела, които са с чувствителен материален интерес."
В искането се сочи, че в потвърждениена допустимостта на обработване на лични данни се цитират и разпоредбите на чл.106, ал.1, т.2 и т.3 от ЗГР и относима константна практика – Решение № 10/ 17.03.2010 г. и Решение №15663/20.12.2010 г. по адм. дело №3897/2010 г., Пето отделение на ВАС. Посочените актове както на съда, така и на КЗЛД не касаят предоставянето на лични данни от Национална база данни "Население".
В искането е изложено и становище на ГД "ГРАО"при МРББ, че за да е налице предоставяне на данни за постоянен и настоящ адрес на Академията на МВР /съгласно чл.106, ал.1, т.2 от ЗГР/ съобразно законоустановените правомощия, следватази възможност да бъде изричнорегламентирана т.е. законът да установявавръзка междуупражняването на определени правомощия и необходимостта от предоставяне, за да бъдат упражнени тези правомощия. Посочва се, че съгласно чл.106, ал.1, т.3 от ЗГР предоставяне на данни от ЕСГРАОН на български юридически лица се извършва въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение от Комисията за защита на личните данни. Посочва се също, че личните данни от НБД "Население" могат да бъдат предоставени в случай, че се предостави съдебно удостоверение, което да указва на ГД "ГРАО" при МРББ да предостави справка за адресната регистрация на съответното лице.
Отправена е молба за становище на КЗЛД относно това следва ли администраторът на лични данни – Министерствотона регионалното развитие и благоустройството чрез ГД "ГРАО" при МРРБ да предостави данни за постоянен и настоящ адрес на лицата, в качеството им на ответниципо водените от Академията на МВР дела и при какви условия.
Съгласно чл.17 от Закона за МВР Академията на МВР е университет, създаден с решение на Народното събрание. Академията е юридическо лице. Тя се ръководи от академичен съвет и ректор. Ректорът е пряк ръководител на служителите от академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други структури, за изпълнение на задълженията им, свързани с учебния процес реда и дисциплината в академията. Той представлява юридическото лице т.е. Академията./ чл.35, ал.3, т.5/.
Видно от горното Академията на МВР е администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД. При служебна справка в правно – информационната система Сиела не е установен БУЛСТАТ номера на Академията на МВР. Той е намерен в обявление за обществена поръчка, публикувано в Интернет. Този БУЛСТАТ също е подаден на дирекция "Информационни фондове и системи" с молба за проверка дали Академията е подавала, заявление за вписване в регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри с лични данни, поддържан от КЗЛД на основание чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД. Получен е отговор, че няма данни Академията да е подавала заявление за регистрация като администратор в КЗЛД.
Законът за гражданската регистрация (ЗГР) урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България. В ал.2 на чл.1 от ЗГР е посочено, че гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Регистърът на населението се подържа в електронен вид и формира Национална база данни "Население". Регистърът на населението се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2 от ЗГР. За всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението.
Адресът е еднозначното описание на мястото, къдетолицето живее или където то получава кореспонденцията си /чл.89, ал.1 от ЗГР/. Съгласно чл. 89, ал.5 кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация. Всяко лице, подлежащо на гражданскарегистрация по Закона за гражданска регистрация, е задължено да заяви своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл.89, ал.5. Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Постоянният адрес трябва е винаги на територията на Република България. Всяко лице може да посочи само един постоянен адрес. Законът в ал.4 на чл.93 е предвидил една особена хипотеза, касаеща български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистъра на населението от район "Средец" на гр.София. Настоящият адрес е адресът, на който лицето живее. Всяко лице може да има само един настоящ адрес. Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.
Съгласно чл.91 от ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. Адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лицапри заявяване от лицето.
Съгласно чл.100 от ЗГР единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях. Функциите на ЕСГРАОН са разписани в чл.101 на ЗГР , една от тях е създаване и поддържане на регистър на населението/ т.3 на чл.101 от ЗГР/.
Предоставянето от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на лични данни на физически лица, касаещи техните настоящи и/или постоянни адреси, съдържащи се в Национална база данни “Население” би представлявало “Обработване на лични данни”, което се извършва чрез предоставяне на данните, съгласно легалната дефиниция, посочена в параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е “Всяко действие или съвкупност отдействия, които могат да се извършат по отношениена личните данни с автоматични или други средства, като…………разкриване чрез предаване…………………..предоставяне”.
В чл.106 от ЗГР е посочено, че данните от ЕСГРАОН се предоставят на:
1. българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси;
2. държавни органи и институции съобразно законоустановените им правомощия;
3. български и чуждестранни юридически лица – въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.
По отношение законосъобразните условия, при които се допуска обработването на лични данни, се прилагат разпоредбите на чл. 4 от ЗЗЛД, според който обработването на лични данни е законосъобразно, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените и дадени алтернативно условия за допустимост на обработването. В изложеният казус администраторът, който иска да му бъдат предоставени от друг администратор лични данни на физическо лице е длъжен да докаже наличието на свой законен интерес, пред който няма преимущество интересът на физическото лице, чиито данни се предоставят. Следва да се отбележи, че законният интерес представлява произтичаща от закон полза или изгода за позоваващия се на него.
Обработването на лични данни, чрез предоставянето им от страна на администратора на лични данни – Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Във всеки конкретен случай обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат. т.е. с принципа на целесъобразност. Предоставянето на информация следва да следва също така да е законосъобразно, а самата информация пропорционална.
В изложеният казус е приложено заверено копие на обявление на Окръжен съд – В.Т. В обявлението съдът задължава ищовата страна – Академията на МВР да представи по делото документ, удостоверяващ постоянния и настоящия адрес на ответника – С.В.Г. В обявлението е посочено, че на ищеца ще бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи, за снабдяване с посочения документ. В Гражданско – процесуалния кодекс е предвидена възможността за издаване на съдебно удостоверение в гражданския процес. Основният принцип в ГПК е, че официални документи и удостоверения се представят от страните (чл.186, изр.1 ГПК). Допустимо е и самият съд, пред който делото е висящо, да ги изиска от съответното учреждение (чл.186, изр.2 предл. 1 ГПК) – в случая от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ако сам не изиска съответните документи от компетентните органи, съдът може да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди със съответните официални документи и удостоверения (чл.186, изр.2 предл. 2 от ГПК). От приложеното обявление е видно, че съдът е указал на ищеца – Академията на МВР, че такова удостоверение ще му бъде издадено.
Предвид горното предоставянето на информация, съдържаща лични данни, Главна дирекция "ГРАО", може да се извършва само при наличие на една от хипотезите, разписани в чл. 4 от ЗЗЛД и в съответствие с разпоредбите на чл.106 от Закона за гражданската регистрация. В конкретния случай, информация за настоящ и/или постоянен адрес на физически лица ответници по граждански дела могат да се предоставят при наличие на съдебно удостоверениепо чл.186 от ГПК.
Във всички случаи информация, съставляваща лични данни и касаеща физически лица, за упражняване на законоустановените права на Академията на МВР може да се предостави само при наличие на поне едно от изрично посочените в чл. 4 от ЗЗЛД основания за допустимост на обработването на лични данни. Наличието на условие за допустимост за обработване на лични данни е в тежест на доказване от страна на администратора, искащ личните данни. Във всеки конкретен случай обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат.
Закона за гражданската регистрация (ЗГР) се явява специален по отношение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) при предоставяне на лични данни на трети лица. В тези случаи на администратора на лични данни следва да спазват разпоредбите на и чл.106, ал. 1 от ЗГР, където са изброени лицата и условията, при които се предоставят данни от гражданската регистрация, съдържащи се в регистрите на населението. Разрешението по смисъла на чл.106, ал. 1, т.3 от ЗГР е различно от разрешението по смисъла на глава шеста "Предоставяне на лични данни на трети лица" от ЗЗЛД. Съгласно чл.28, ал.2 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация може да осъществява и други производства освен разписаните в чл.28, ал.1 (едно от които е производството по предоставяне на лични данни на трети лица) когато това е предвидено в закон. Би могло да се приеме че такова друго производство е даването на "разрешение от КЗЛД" по смисъла на чл.106, ал.1, т.3 от ЗГР.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данниизразява следното
СТАНОВИЩЕ:
Министерството на регионалното развитие и благоустройството може да предостави информация за постоянен и настоящ адрес на посочения, в искането на Академията на МВР и в приложеното заверено копие на обявление, ответник по гражданско дело само след представяне на съдебно удостоверение по чл.186 от Гражданския процесуален кодекс.
Във всички случаи информация, съставляваща лични данни и касаеща физически лица, за упражняване на законоустановените права на Академията на МВР може да се предостави само при наличие на поне едно от изрично посочените в чл. 4 от ЗЗЛД основания за допустимост на обработването на лични данни. Наличието на условие за допустимост за обработване на лични данни е в тежест на доказване от страна на администратора, искащ личните данни. Във всеки конкретен случай обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
Венета Шопова /п/ |
Красимир Димитров /п/ |