Решение по жалба вх. № 925/ 25.02.2011 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 27.06.2012г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по допустимост жалба с рег.№925/25.02.2011г., подадена от П.К.К. срещу „К.” АД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) е постъпила жалба вх.№925/25.02.2011г., препратена по компетентност от Районна прокуратура – гр.Б.

П.К.К. твърди, че през месец ноември 2010г., случайно разбрала, че свързаните с нея лични данни са използвани за бъде изтеглен кредит от типа ‘’Креди Хоум’’ (CrediHome), предлаган от кредитната компания „К.”АД, като същия в последствие не е погасяван. След като разбрала за случващото се, г-жа П.К.К. посетила офис на фирмата и поискала кредитното си досие. Вследствие на което установила, че личните й данни са погрешни и подписа положен върху договора не е неин. Съвпадали единствено имената и единият й граждански номер.

Жалбоподателката заявява, че след известно време кредитът е бил погасен, но тя е останала като некоректен платец, за което няма вина.

П.К.К. счита, че личните й данни са обработени неправомерно и нецелесъобразно от „К.”АД.

П.К.К. иска от КЗЛД да бъде извършена проверка и да се предприемат необходимите действия за отстраняване на допуснатото нарушение на ЗЗЛД.

Към жалбата е приложено като доказателство копие от Договор за заем ‘’CrediHome’’, ведно с Искане за заем№1061-00166742 от 10.03.2010г.

Жалбата, подадена от А.М. е съобразена с изискванията на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена точната дата на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3 от същия. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „К.”АД’’. Администраторът на лични данни е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗЗЛД и е регистриран с Идент.№36580, в регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.

Жалбоподателката има правен интерес да сезира Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства, с писмо изх.№925/11/ от 08.07.2011г. на Председателя на КЗЛД е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „К.”АД.

Кредитната компания депозира своето становище на 22.07.2011г. В същото се сочи, че личните данни на г-жа П.К.К. са обработени във връзкас кандидатстването й за заем от типа ‘’CrediHome’’. „К.”АД уточнява, че г-жа П.К.К. е била одобрявана за заем ‘’CrediHome’’два пъти, вследствие на което между нея и кредитната компания са били сключени два договора за заем, а именно Договор№1061-00166742 и Договор№1051-00143093, като към настоящия момент и двата кредита са изплатени.

„К.”АД уведомява Комисията, че счита Договор№1061-00166742 и Договор№1051-00143093, за надлежно и законосъобразно подписани, тъй като са спазени всички вътрешни процедури на дружеството, в това число е налице подпис на заемополучателя и заверено копие на личната му карта.

„К.”АД счита, че установяването на автентичността на подписа положен върху спорните договори е от компетентността на прокуратурата.

Към становището са приложени следните доказателства: копие от Искане за заем ‘’CrediHome’’№1061 – 00166742; копие от Договор за заем ‘’CrediHome’’№1061 – 00166742, копие от лична карта на П.К.К., със заверка от заемополучателя, предоставено при кандидатстването за заем ‘’CrediHome’’№1061 – 00166742; копие от Договор за заем ‘’CrediHome’’№1051 – 00143093; копие от Искане за заем ‘’CrediHome’’№1051 – 00143093 и копие от лична карта на П.К.К., със заверка от заемополучателя, предоставено при кандидатстването за заем ‘’CrediHome’’№1051 – 00143093.

На 16.08.2011г. е постъпило писмо от Районна прокуратура – Б., с което Комисията е уведомена, че по повод подадена жалба от г-жа П.К.К. е възложена проверка на РУ ‘’Полиция’’ гр.Б., с оглед данни за престъпление по чл.309 от НК.

На 12.01.2012г. П.К.К., депозира в КЗЛД копие от Постановление вх.№422/11 от 03.01.2012г. на Районна прокуратура – Б., а така също и уведомява Комисията, че обжалва постановеният в същото отказ за образуване на досъдебно производство.

С писмо вх.№П192/02.04.2012г. Софийска Окръжна прокуратура уведомява Комисията, че с Постановление№281/12 от 20.01.12г. на същата, е било отменено постановление от 03.01.2012, с което е отказано образуване на досъдебно производство по пр.№422/2012г. по описа на РП- гр.Б., като основателно и неправилно. Приложено е и така цитираното постановление, видно от което е разпоредено извършването на допълнителна проверка.

От събраните по административната преписка доказателства се установи, че госпожа П.К.К. е сезирал Районна прокуратура – гр.Б., с жалба за извършено документно престъпление.

Съгласно чл.54 от Административнопроцесуалния кодекс, административният орган спира производството при наличие на изчерпателно посочени основания. С оглед на доказателства по жалбата е налице хипотезата на чл.54, ал.1, т.3 от АПК. Резултатите и заключенията от извършваната проверка, от 02 РУП – гр.София могат да имат съществено значение както за развитието на административното производство, така и с оглед защита на правата на жалбоподателя. Установяването на факта дали има извършено престъпление, както и идентифицирането на престъпния деец са от значение за развитието на образуваното пред Комисията административно производство и в последствие за постановяването на административен акт отКЗЛД. В зависимост резултатите предприетите от разследващите органи и установяването на инкриминирано деяние и извършителя му, ще се установи дали обработването на свързаните с жалбоподателят лични данни може да се обвърже по категоричен начин с администратор на лични данни.

ЗЗЛД урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Съгласно чл.1, ал.5 неговата приложимост за целите на отбраната, националната сигурност и обществен ред, както и за нуждите на наказателното производство е обусловено дотолкова, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Тази разпоредба изключва приложението на закона по отношение на онези случаи, при които обработването на личните данни изпълнява фактически състав на инкриминирано деяния. В тези случаи специален закон се явява НК, а реализирането на съответната наказателна отговорност се извършва по реда на НПК. Това следва и от разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗАНН, съгласно която в случаите, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.

Съставянето и използването на неистински официален документ, както и удостоверяването на неверни обстоятелства в него съставляват документи престъпления по смисъла на чл.311 във вр. с чл.309 от НК. В случая установяването на факта дали данните на жалбоподателката са обработвани с престъпна цел, са действия в компетентността на разследващите органи, поради което наказателното преследване следва да се осъществи по реда на НПК.

С оглед гореизложеното, на основание чл.54, ал.1, т.3 от АПК, Комисията,

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаването му.