Решение по жалба рег. № Ж187/ 12.07.2012 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 14.11.2012г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№Ж187/12.07.2012г., подадена от Н.О.И. срещу ”М.” ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е обявена за процесуално допустима с решение на КЗЛД от 10.10.2012г.

Н.О.И. сезира КЗЛД с жалба, в която сочи, че има договорни отношения почти от 10 години с „М.” ЕАД и редовно е заплащала дължимите суми по договора. От края на месец ноември 2010г., мобилният оператор е преустановил издаването на фактури за предоставяните от него услуги. През месец май 2011г. в рамките на една седмица, жалбоподателката е получила наведнъж 6 фактури на обща стойност около 500лв. Търсената сума била невъзможна за заплащане от страна на госпожа Н.О.И. в даденият 30 дневен срок. В жалбата се сочи още, че през месец юни ползваните то жалбоподателката телефонни номера били спрени, а свързаните с нея лични данни предоставени на фирма за събиране на вземания – „К.Б.” ЕООД. Фирмата за събиране на вземания осъществявала непрекъснати контакти с госпожа Н.О.И., вследствие на което, тя погасила част от дължимата от нея сума.

Н.О.И. сочи още, че освен „К.Б.” ЕООД, връзка с нея осъществила и фирма „Ф.И.” АД. Затрудненото финансово положение е причината, която е възпрепятствала жалбоподателката да погаси навреме натрупаното от нея задължение. Търпението на госпожа Н.О.И. се изчерпало, когато по повод на дълга й, фирмата за събиране на вземания е осъществила контакт с нейният син, на който му било обяснено, че се обажда съдия-изпълнител.

Към жалбата като доказателства са приложени уведомителни писма от „К.Б.” ЕООД, „Ф.И.” АД и „С.Г.Г.” ООД.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от мобилният оператор и фирмите за събирания на вземания.

Ответникът по административното производство е депозирал пред Комисията писменото си становище, ведно с относими по случая доказателства. В становището се сочи, че на 10.02.2011г. госпожа Н.О.И. е сключила с „М.” ЕАД договор за телефонен номер *****. На същата дата има сключен договор и телефонен номер *****. За неизплатените суми по договорите са издадени 25 фактури, които потребителят не е заплатил в срок, поради което дълга е предоставено на фирми за събиране на вземания. Дължимата сума е за реално ползвани от жалбоподателката услуги, от което следва че същата е дължима и изискуема.

Общо задълженията, предадени за събиране на „К.Б.” ЕООД възлизат в размер на 464.44 лв., като част от тази сума е погасена и остатъка е в размер на 338.20лв. Дългът на госпожа Н.О.И. е бил възложен от мобилният оператор и за събиране и на „Ф.И.” АД. Има и начислени неустойки за неизпълнението на двата договора общо в размер на 197.37лв., които не са предавани за събиране на кредитна агенция.

Мобилният оператор твърди, че жалбоподателката е неизряден платец по надлежно сключени договори, поради което за М. е възникнало правото да предприеме действия по събиране на дължимите суми. В тази връзка, мобилният оператор е предоставил личните данни на господин Нейков на агенция за събиране на вземания.

Ответната страна посочва, че в т.4.5. от сключения с жалбоподателката договор от 2011г. за номер ***** е уговорено, че абонатът предоставя доброволно на мобилния оператор личните си данни и изразява съгласието си те да бъдат съхранявани и обработвани, съгласно разпоредбите на ЗЗЛД. Ползвателят на мобилни услуги се съгласява още, че свързаните с него лични данни ще бъдат обработени от администратора на лични данни чрез предоставянето им на трето лице, в случай на неизпълнение на договорни задължения, а именно неизплащане на суми, произтекли от договора. Освен в цитираната договорна клауза, целите и начините на обработване на личните данни на абонатите на мобилния оператор са подробно посочени и в Общите условия на дружеството, с които жалбоподателят се е съгласил и приел.

В допълнение се сочи, че неразделна част от всички договори за мобилни услуги да Общите условия за взаимоотношенията между „М.” ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни надземни мрежи на „М.” ЕАД по стандартите на GSM и UMTS /Общи условия/, които са достъпни на интернет страница с адрес: www.mtel.bg, с които жалбоподателката е декларирала, че е запозната и е получила екземпляр от същите. В т.40г от Общите условя е указано, че „М.” ЕАД има право да предоставя събираните, обработвани и съхранявани за целите на предоставяне на Услугата данни на абоната на трети лица – администратори или оператори на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, с цел изготвяне на кредитна оценка и/или събиране на вземания, дължими за ползваните услуги, както и в случаите по т.69.в и т.69.г.”Абонатът дава съгласието си М. да събира, съхранява, обработва и предоставя на трети лица – кредитни или други институции, по реда на тези Общи условия и съгласно българското законодателство, личните му данни, с цел индивидуално определяне на кредитния лимит, извършване на кредитна оценка и събиране на вземанията”.

Към становището като доказателства се прилагат: заверено копие от договорите с „Ф.И.” АД и „К.Б.” ЕООД и заверено копие от договорите за предоставяне на мобилни услуги с жалбоподателката.

„К.Б.” ЕООД сочи в становището си, че на 20.05.2003г. има сключен договор с М., който е действащ и към момента. На госпожа Н.О.И. във връзка със сключения договор е изпратено писмо на 26.08.2011г., с което е уведомен абоната на мобилният оператор за наличието на задължение, както същият е поканен да го заплати в двуседмичен срок. В началото на месец ноември е проведен и телефонен разговор с госпожа Н.О.И., след който по данни на М. са заплатени 80лв. от дълга. Месец по-късно на 06.12.2011г., поради липсата на ново погасяваща вноска е изпратено още едно писмо.

Към становището се прилага копие от договора сключен с М. и копие на уведомителното писмо до госпожа Н.О.И.

„Ф.И.” АД е депозирало в КЗЛД писменото си становище по жалбата на Н.О.И., в което се твърди, че по силата на договор с М., мобилният оператор изпраща в електронен формат списък с длъжниците си. В електронният формат се съдържат данни за размера на задълженията и на какво основание те се дължат. Копия от сключените договори с абонатите или някакви друго договори не се предоставят от мобилния оператор на фирмата за събиране на вземания. Случаят с госпожа Н.О.И. е възложен на дружеството на 05.03.2012г. за събиране на неплатени фактури. На 13.03.2012г. е изпратено уведомително писмо до жалбоподателката, с което я уведомяват за размера на дължимата от нея сума. Дружеството твърди, че не е осъществявало контакт с госпожа Н.О.И. На 07.06.2012г. случаят е приключен поради изтичане на срока за работа, с което са преустановени и опитите за контакт с жалбоподателката.

Към становището като доказателства се прилага копие на сключеният с М. договор.

„С.Г.Г.” ООД непредставя писмено становище по жалбата.

За откритото заседание на Комисията, на което жалбата е разгледана по нейното същество, страните са редовно призовани. Жалбоподателката не се явява, не изпраща представител. От „М.” ЕАД не изпращат представител.

За "Ф.И." АД се явява юрисконсулт Г.Д., а за "К.Б." ЕООД се явява адв. Н.Ш. от Софийска адвокатска колегия, с пълномощно по преписката.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица е регламентирано в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.

Правомерното обработване на лични данни от страна на администраторите на лични данни, съгласно ЗЗЛД следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Наред с това законодателят е предоставил възможност, от една страна, на администраторите сами да определят целите и обема на обработваните данни, а от друга страна – на физическите лица правото да изразят свободната си воля за обработването на техните лични данни.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, жалбата е насочена срещу „М.” ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни.

Жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „М.” ЕАД. „К.Б.” ЕООД и „Ф.И.” АД и „С.Г.Г.” ООД са администратори на лични данни на собствено основание, но в конкретния случай са обработващи лични данни. Двете дружества са обработили свързаните с госпожа Н.О.И. лични данни от името и за сметка на мобилния оператор. Администраторът и обработващите лични данни са изпълнили задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, подали са заявления за регистрацията им като администратори на лични данни и са регистрирани като такива.

С чл.1, ал.2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.

Жалбоподателката има правен интерес да сезира Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Н.О.И. е сключила два договора за предоставяне на мобилни услуги на 10.02.2011г. В жалбата, госпожа Н.О.И. не оспорва наличието на договорни отношения с мобилния оператор, от което може да се направи обоснован извод, че този факт не е спорен.

Наличието на договорни отношения между администратора на лични данни и физическото лице, чиито лични данни се обработват е условие за допустимост при обработването на личните данни.

Налице е още едно от условията за допустимост при обработването на лични данни, а именно съгласието на физическото лице, за което се отнасят данните. В сключените договори е уговорено, че госпожа Н.О.И. изразява съгласието си мобилният оператор да обработва свързаните с нея лични данни за целите на договор, както и да ги предоставя на трети лица, с цел реализиране на законите си интереси – събиране на неплатени парични задължения. С подписването на договора, жалбоподателката е декларирала, че е запозната и е съгласна с Общите условия на дружеството.

В Общите условия на М. е регламентирано, че абонатът дава съгласието си М. да събира, съхранява, обработва и предоставя на трети лица- кредитни или други институции, с цел индивидуално определяне на кредитния лимит, извършване на кредитна оценка и събиране на вземанията. „М.” ЕАД има право да предоставя събираните, обработвани и съхранявани за целите на сключения договор лични данни на абонатите сина трети лица – администратори на лични данни, с предприемане от негово име и за негова сметка на действия по събиране на неизплатени задължения на абонатите му.

Във връзка с изложеното следва, че личните данни на Н.О.И. са обработени от администратор на лични данни при наличието на две от условията за допустимост при обработване на лични данни, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. Личните данни се обработени при спазване на принципите, на които следва да се основава обработването, от което следва, че няма извършено административно нарушение на закона от страна на мобилният оператор.

На следващо място, свързаните с жалбоподателката лични данни са обработени и от обработващи лични данни – „К.Б.” ЕООД и „Ф.И.” АД. Обработването е извършено на правно основание, сключени договори между мобилният оператор и дружествата за събиране на вземания с предмет – организирането с различни законосъобразни средства на събирането на неизплатени суми на абонати на мобилният оператор.

Администраторът на лични данни е изпълнил задължението му, вменено с чл.24, ал.4 от ЗЗЛД. С цитираната правна норма, законът изисква, в случаите на обработване на личните данни от обработващ лични данни, отношенията между администратора и обработващия да бъдат писмено регламентирани, като се определи обемът на задълженията, възложени от администратора на обработващия лични данни.

Обработването, чрез предоставянето на личните данни на жалбоподателя на трето лице, различно от администратора на лични данни е извършено при наличието на изразено съгласие, което е обективирано в сключения индивидуален договор за предоставяне на мобилни услуги, както и в Общите условия на оператора.

За обработващите лични данни е налице и още едно от условията за допустимост при обработването на лични данни, а именно: за реализиране на законни интереси /чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД/. Наличието на законни интереси на дружествата за събиране на вземания произтича от сключените с „М.” ЕАД договори.

Във връзка с изложеното, Комисията приема, че жалбата на Н.О.И. е неоснователна и извършеното обработване на свързаните с нея лични данни от страна на администратора на лични данни– „М.” ЕАД чрез предоставянето им на фирми за събиране на вземания – „К.Б.” ЕООД, „Ф.И.” АД и „С.Г.Г.” ООД, с които има сключен договор, съгласно изискването на чл.24, ал.4 от ЗЗЛД е извършено на правно основание, при наличие на условия за допустимост при обработването и при съблюдаване на принципите залегнали в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

С оглед изложеното и на основание чл.10, ал.1, т.7, чл.38, ал.2 от ЗЗЛД,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София град.