Решение по жалба рег. № Ж-8/ 15.01.2013 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 06.02.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/и във връзка с изискването на чл.27, ал.2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с рег.№Ж-8/15.01.2013г. подадена от Р.З. срещу МВР за нарушения на Закона за защита на личните данни.

Жалбоподателката Р.З. сезира Комисията с жалба, в която излага твърдения за неправомерно обработване на личните й данни от страна на МВР, като съгласно изложените твърдения и приложени писмени доказателства фактическата обстановка по случая е следната:

През месец февруари 2000г. жалбоподателката подава заявления за издаване на лична карта и паспорт в Областна дирекция на МВР- гр. Варна. Съгласно действащия към него момент Правилник за издаване на български документи за самоличност буквата “Ц“ се изписва като латинско “С“, както са издадени и нейните документи. Според твърденията на г-жаР.З. в базата данни на МВР собственото й име Р. фигурира на латиница като R**., докато в издадените й документи за самоличност то е изписано като R*. Това разминаване според жалбоподателката е било установено от имиграционни, митнически и летищни власти в Кралство Оман след извършена от тяхна страна справка в базата данни на МВР, поради което е била задържана. Разминаването е станало причина за невъзможността й да започне работа в Оман и да получава парични преводи чрез Western Union.

Жалбоподателката сезира Варненски административен съд с жалба срещу МВР относно изложения проблем като претендира и обезщетение за вреди и пропуснати ползи. Съдът отхвърля иска на жалбоподателката, като решението в последствие не е обжалвано от страните по делото.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че съгласно установената с Правилника за издаване на БДС транслитерация към 2000г. буквата “Ц“ се изписва като “С“, а в последствие измененията на Правилника от 2010г. променят транслитерацията и “Ц“ се изписва като “TS“ и понастоящем лицето фигурира в АИС “БДС“- МВР като R**. Установено е, че лицето притежава документи за самоличност с изтекъл срок на валидност и няма постъпки за издаване на нови такива, в които името би било отразено като R**.

Г-жа Р.З. отправя искане към Комисията да установи неистиността на представените по съдебното дело писмени доказателства от страна на МВР, да констатира нередовността по издаване и връчване на лични документи през 2000г., да сезира Окръжна прокуратура- Варна за образуване на наказателно производство по случая.

Жалбата се явява редовна, но процесуално недупостима, като съображенията за това са следните:

В жалбата си до КЗЛД Р.З. излага твърдения за нарушение на чл.2, ал.2, т.4 от ЗЗЛД от страна на МВР, като описва факти в тяхна подкрепа. Лицето посочва, че издадените й от страна на МВР документи за самоличност не отразяват точно изписването на името й по начин, по който фигурира вАИС “БДС“- МВР. По случая сезира Варненски районен съд с искане за обезщетение за претърпени вреди, като по този начин упражнява правата си по чл.39, ал.1 от ЗЗЛД. Налице е произнасяне от страна на съда с решение №2699 от 05.11.2012г., като с решението съдът се е произнесъл по същество на спора, оставяйки без уважение жалбата на г-жа Р.З., както и претендираното от нея обезщетение за претърпени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че лицето в момента притежава невалидни лични документ поради изтекъл срок, както и че към момента името на жалбоподателката е отразено в АИС “БДС“ съгласно установената транслитерация като R**.

Правомощие на Комисията по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е да разглежда жалбисрещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Правото на всяко физическо лице да сезира КЗЛД за нарушаване на правата му по ЗЗЛД е едностранно субективно потестативно право, намерило израз в материалноправното разпоредба на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. В същата законодателят лимитира упражняването му в рамките на едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Изтичането му преклудира възможността на Комисията да се произнесе по искането, с което е сезирана. Видно от предоставения по преписката доказателствен материал и изложени твърдения следва,че жалбоподателката Р.З. узнава за твърдяното нарушение към момента на извършването му, респ. към момента на получаване на документите си за самоличност от Областна дирекция на МВР- Варна през 2000г. Към настоящия момент е изтекъл абсюлютният давностен срок, в рамките на който Комисията би могла да упражни правото си да разгледа жалбата, още повече, че по случая има влязъл в сила съдебен акт, оспорването на който не може да бъде предмет на производство пред КЗЛД.

Поставените в жалбата въпроси и претенции на жалбоподателката във връзка с установяване неистиността на представените по делото пред Варненски административен съд писмени доказателства от страна на МВР, констатиране на нередовна процедура по издаване и връчване на лични документи през 2000г., сезиране на Окръжна прокуратура- Варна за образуване на наказателно производство по случая, са извън приложното поле на ЗЗЛД, респ. извън компетентността на КЗЛД.

С оглед гореизложеното и на основание чл.38, ал.1, чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията

Решението може да се обжалва чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд- София град в 14-дневен срок от получаването му.