Решение по жалба рег. № Ж 213/ 25.07.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 06.02.2013г. (Протокол №4), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж213/25.07.2012г., подадена от Д.Т.Ш. срещу „К.Б.М.” ЕАД (Г.), „М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателката сочи, че на 30.05.2012г. е получила от „С.Г.Г.” ООД извънсъдебна покана за доброволно плащане, като в текста на съобщението не е било посочено към кого е задължението. След извършена справка на посочените телефонни номера за връзка е уведомена, че задължението й е към „К.Б.М.” ЕАД. Г-жа Д.Т.Ш. сочи, че е страна по три договора, сключени с мобилния оператор, по които ежемесечно е „извършвала редовни и точни плащания”. Твърди, че на 06.04.2011г. предсрочно е погасила задълженията си по договора за лизинг и собствеността на мобилния телефон й е била прехвърлена, но въпреки това през м. юни 2011г. отново е започнала да получава фактури, към които е начислявана и лизингова такса за изплащане на мобилен телефон. На подадена до Г. жалба е получила отговор, че е възникнало недоразумение и неправилно начислената сума е използвана за погасяване на дължими задължения по фактури. Поради неплащане на задълженията си за ползвани услуги в размер на 368.05лв., чийто размер жалбоподателката оспорва, „К.Б.М.” ЕАД прекратява договора за мобилни услуги.

Д.Т.Ш. посочва, че е титуляр и на договор за мобилен номер, сключен с „М.” ЕАД, който се ползва от нейния баща. Освен, че е уведомена на пощенския си адрес с покана за доброволно плащане, през м. юли 2012г. служители от „С.Г.Г.” ООД са започнали да звънят и на нейния баща с настояване за плащане на нейните задължения към Г. Д.Т.Ш. е насочила жалбата си срещу „М.” ЕАД, тъй като счита, че дружеството неправомерно е разкрило личните й данни на „К.Б.М.” ЕАД, както и на „С.Г.Г.” ООД.

Според нея дружеството не е спазило задължителното предписание на КЗЛД от 12.03.2008г. и е нарушило и чл.4 от ЗЗЛД. Едновременно с посоченото, Д.Т.Ш. твърди, че при сключването на договори с мобилния оператор на 19.10.2010г. и на 17.02.2011г., е изискано и предоставено ксерокопие на личната й карта. Счита тези действия на „К.Б.М.” ЕАД за административно нарушение, тъй като надхвърлят целите на обработване на лични данни.

Към жалбата са приложени ксерокопия на: Допълнително споразумение от 19.10.2010г.; Договор за лизинг от 19.10.2010г.; Договор за мобилни услуги от 17.02.2011г.; Договор от 26.04.2011г. за изкупуване на мобилен телефонен апарат; Допълнително споразумение от 30.12.2008г.; Жалба от 12.09.2011г.; Предизвестие за прекратяване на договор; Писмо– отговор от 19.09.2-11г. от Г.; Фактура №7168292889/05.11.2011г.; Извънсъдебна покана за доброволно плащане; Договор от 17.09.2009г. и Задължително предписание на КЗЛД от 12.03.2008г.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават „К.Б.М.” ЕАД, „М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата. При извършена служебна проверка вРегистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че дружествата са изпълнили задълженията си по чл.17 от ЗЗЛД и са вписани по регистъра по чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 14.11.2012г. (Протокол №42), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 16.01.2013г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателката Д.Т.Ш. и ответни страни– „К.Б.М.” ЕАД, „М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД. в качеството им на администратори на лични данни.

С писмо с изх.№П 3873/10.08.2012г. на Председателя на КЗЛД от жалбоподателката е изискана информация дали е сезирала други органи по случая. В деловодството на КЗЛД е депозирано писмо с вх.№ПЪЛН-1/04.01.2013г. с приложено пълномощно, с което жалбоподателката упълномощава своя съпруг адв. М.Ш. да я представлява пред КЗЛД във връзка с подадената жалба, ведно с Удостоверение за сключен граждански брак.

В условията на служебното начало, с писма с изх.№П 3870/10.08.2012г., №П3871/10.08.2012г. и №П 3872/10.08.2012г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), дружествата „М.” ЕАД, „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД са уведомени за образуваното административно производство и на основание чл.36 от АПК са изискани становище и относими доказателства към жалбата.

В отговор, с писмо с вх.№С 399/16.08.2012г., от „М.” ЕАД е получено становище, в което се сочи, че дружеството обработва личните данни наД.Т.Ш. единствено за целите на сключения на 17.09.2009г. договор за мобилни услуги и по никакъв повод данните й не са предоставяни на трети лица. Твърди се, че жалбоподателката заплаща регулярно дължимите суми и не се е налагало предоставянето на данните й на фирми за събиране на вземания, в т.ч. и на „С.Г.Г.” ООД, с което дружество „М.” ЕАД няма сключен договор.

Към писмото са приложени копия на: Договор 17.09.2009г. Приложение №1 към него; Данни за потребител от 17.09.2009г.; Заявка- декларация от 17.09.2009г. и Пълномощно на М.С.

С писмо с вх.№С 405/21.08.2012г., от Г. е получено становище, в което се посочва, че след извършена проверка е установено, че г-жа Д.Т.Ш. е страна по три договора с оператора. За ползвани услуги не е заплатила задължения по фактури от 05.08.2011г. и 05.09.2011г., поради което СИМ картите са деактивирани и са начислени дължимите неустойки. На правно основание- сключен със „С.Г.Г.” ООД договор на 30.07.2009г. и Анекс към него от 19.07.2010г., Г. възлага на дружеството събирането на неизплатените суми от свои абонати. Посочва се, че в сключените договори жалбоподателката е декларирала, че е запозната с Общите условия на Г., съгласно които потребителят се съгласява „К.Б.М.” ЕАД да предоставя личните му данни за целите на събиранията на вземания.

Към писмото са приложени: Пълномощно на Л.К.; Договор от 30.07.2009г. и Анекс №2 към него; Договор от 29.12.2007г. и Допълнително споразумение от 19.10.2010г. към него; Договор от 17.02.2011г.; Договор за лизинг от 19.10.2010г.; Фактури от 05.08.2011г., от 05.11.2011г. и 05.09.2011г.; Последна покана за доброволно плащане от 05.10.2011г.; Кредитно известие от 05.10.2011г.; Договор за изкупуване на мобилен апарат от 06.04.2011г.

В становище с вх.№С 412/22.08.2012г., от „С.Г.Г.” ООД се посочва, че по силата на договор от 30.07.2009г., събирането на неизплатените задължения на г-жа Д.Т.Ш. са възложени за събиране от Г. Предоставените лични данни са единствено и само с оглед целите на договора– събиране на просрочени задължения от потребители на оператора.

За откритото заседание на Комисията за защита на личните данни, проведено на 16.01.2013г. (Протокол №1), страните са редовно уведомени. За жалбоподателката се явява съпругът й М.Ш. „К.Б.М.” ЕАД се представлява от юрк. Л.К. с пълномощно по преписката. За „С.Г.Г.” ООД се явява юрк. Е.Д.М. с пълномощно по жалбата. От „М.” ЕАД не изпращат процесуален представител. Г-н М.Ш. не оспорва наличието на задължения към Г., но счита въпроса за гражданскоправен. Посочва, че няма претенции спрямо „М.” ЕАД. Юрк. Е.Д.М. заявява, че счита жалбата за неоснователна, тъй като дружеството „С.Г.Г.”ООД обработва лични данни по договор с Г. за възлагане извънсъдебното събиране на просрочени задължения, в т.ч. и на жалбоподателката. Юрк. Л.К. заявява, че осъщественото обработване на личните данни на г-жа Д.Т.Ш. е на валидно правно основание, при наличие на изричното й съгласие, поради което счита жалбата за неоснователна.

Комисията за защита на личните данни задължава „С.Г.Г.” ООД да представи договор с „К.Б.М.” ЕАД, по силата на който личните данни на жалбоподателката са предоставени на фирмата за събиране на вземания.

В изпълнение на приетото решение на КЗЛД, с писмо с вх.№П-448/23.01.2013г. от„С.Г.Г.” ООД в деловодството на Комисията е депозирано заверено ксерокопие на договор от 30.07.2009г. с Г. и Анекс №1 от 30.03.2010г. към него, Анекс №1 към договора за конфиденциалност и предоставяне на информация и Пълномощно на Е.М.

Видно от договора, сключен на 30.07.2009г., чийто срок е удължен с Анекс №2 от 12.07.2010г., мобилният оператор възлага на „С.Г.Г.” ООД да организира с различни законосъобразни средства събирането на неизплатени суми от абонати на мобилния оператор. За целите на договора „К.Б.М.” ЕАД предоставя определен в договора обем от лични данни на свои абонати– длъжници.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.1, ал.2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката.

Жалбата е насочена срещу разпространяването на личните данни на Д.Т.Ш. от страна на мобилните оператори- „К.Б.М.” ЕАД и„М.” ЕАД на трети лица. По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД “разпространяване” представлява обработване на лични данни.

В чл.4 от ЗЗЛД законодателят е указал основанията за допустимост за обработване на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона. Видно от Договор за мобилни услуги от 29.12.2007г., от Допълнително споразумение от 19.10.2010г., както и от Договор за мобилни услуги от 17.02.2011г. иДоговор за лизинг от 19.10.2010г., между Д.Т.Ш. и „К.Б.М.” ЕАД са налице валидни правоотношения. Този факт не се оспорва от жалбоподателката. Г-жа Д.Т.Ш. е предоставила доброволно личните си данни с огледсключените договори, от което следва, че е налице изричното й съгласие по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за защита на личните данни „К.Б.М.” ЕАД да обработва личните й данни.

От събраните към жалбата писмени доказателства е установено, че е налице обработване, по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД, на свързаните с жалбоподателката лични данни от администратора на лични данни във връзка с договорните правоотношения между страните.

Неразделна част от всеки индивидуален договор са Общите условия на Г. за взаимоотношения с потребителите. В т.11 от цитираните договори за мобилни услуги, както и в чл.6 от Договора за лизинг, подписани от г-жа Д.Т.Ш., се съдържа текст, съгласно който с подписването му абонатът декларира, че е запознат и съгласен с Общите условия за ползване на мрежата на Г. Следва да се има предвид факта, че договорът има доброволен характер и при сключването на договори с мобилния оператор Д.Т.Ш. е имала правна възможност да възрази, да изрази несъгласие с определени клаузи, което не е сторено.

В т.43 от Общите условия, се съдържа текст, съгласно който потребителят се съгласява „К.Б.М.” ЕАД да предоставя личните му данни на други физически или юридически лица за целите на събиранията на вземанията, както и за изготвяне на кредитна оценка.

За ползвани услуги жалбоподателката не е заплатила задължения по Фактури №7164344022/05.08.2011г. и №7165618078/05.09.2011г., за които задължения с писмо от 05.10.2011г. жалбоподателката е надлежно уведомена от Г. Г-жа Д.Т.Ш. не оспорва наличните задължения, напротив, в жалбата посочва, че не е заплатила задължението си, тъй като смята, че то не отговаря нито по основание, нито по своя размер.

Нормата на чл.24, ал.1 от ЗЗЛД допуска възможността администраторът на лични данни да обработва данните чрез възлагане на обработващ данните. В конкретния случай, „С.Г.Г.” ООД, въпреки самостоятелното си качество на администратор на лични данни, по отношение на „К.Б.М.” ЕАД има качеството обработващ лични данни по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. Този извод произтича от обстоятелството, че фирмата за събиране на вземания ползва (употребява) личните данни на абонатите на Г. от негово име и за негова сметка с цел събиране на просрочени задължения. Съществуването на посочените взаимоотношения водят до задължение на администратора на лични данни, възлагайки обработването на лични данни да докаже, че отношенията му с обработващия лични данни са уредени с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на лични данни. На правно основание- сключен на 30.07.2009г. договор със „С.Г.Г.” ООД, мобилният оператор възлага на „С.Г.Г.” ООД да организира с различни законосъобразни средства събирането на неизплатени суми от абонати на Г., в т.ч. и на г-жа Д.Т.Ш. С оглед предприемане на извънсъдебни действия по събирането на нейното вземане, жалбоподателката е уведомена от „С.Г.Г.” ООД с писмо 23.05.2012г., в което са посочени телефони за връзка.

От изложеното следва извода, че личните данни на жалбоподателката са обработени законосъобразно както от страна на мобилния оператор, така и от фирмата за събиране на вземания „С.Г.Г.” ООД, в съответствие с императивните законови изискания.

Относно размера на дължимите суми, както и начислените неустойки касаят отношения, които не са включени в компетентността на административния орган.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.