Решение по жалба рег. № Ж-33/ 04.02.2013 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, в заседание, проведено на 24.04.2013 г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж-33/04.02.2013г., подадена от Н.Т.Х. срещу ** ОУ „Й.К.”.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 06.03.2013г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирана ** ОУ „Й.К.”.

Н.Т.Х. сезира Комисия за защита на личните данни с жалба, която е насочена срещу отказ на директора на ** ОУ „Й.К.” да му предостави информация свързана със сина му– Т.Х. Жалбоподателят сочи, че на 31.05.2012г. е подал заявление с правно основание чл.26 от ЗЗЛД до директора на училището, в което учи синът му. На заявлението е получил отказ до достъп до свързаните със сина му лични данни, което е провокирало жалбоподателя да поде второ заявление за достъп на 13.07.2012г. След изтичане на законовият срок, в който е следвало директора на училището да му отговори, господин Н.Т.Х. е извършил проверка и установил, че върху заявлението е поставен нов щемпел с входящ номер и същото е заведено с дата 24.09.2012г.

Жалбоподателят моли Комисията да извърши проверка, която да установи наличие на извършено нарушение на правата му по ЗЗЛД от страна на училището и да наложи административно наказание.

Към жалбата като доказателства са приложени: заявление с рег.№423/31.05.2012г., отговор на ** ОУ „Й.К.” от 26.06.2012г. и заявление с в.№471/13.07.2012г. и вх.№ДКП-001-1/24.09.2012г.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от ** ОУ „Й.К.”.

На 22.02.2013г.е депозирано в деловодството на Комисията писмено становище от ответната страна в производството. Администраторът на лични данни излага следната фактология:

Н.Т.Х. е родител на ученика Т.Х. от IIб клас. Ученикът преди да бъде записан в първи клас се е явил на тест и резултатът от него показал липса на училищна готовност, за което били информирани родителите на ученика. В процеса на обучение са възникнали проблеми в адаптацията и нежеланието детето да ходи на училище. Директорката на училището уточнява, че с Т.Х.– син на жалбоподателя са възникнали няколко инцидента с негово участие, завършили с телесни наранявания. Родители на деца от същия клас, подали жалби до директора на училището, с които го уведомяват за извършван системен психически тормоз върху децата им от страна на Т.Х.

Вследствие на жалбите от родители на деца, тормозени от Т.Х. и доклади на класния ръководител и педагогическия съветник, Педагогическият съвет на училището е взел решение за налагане на наказание на Т.Х. Наложеното наказание е „Предупреждение за преместване в друго училище”. Заповедта, с която е наложено наказанието на Т.Х. е връчена на неговите родители, като в деня на връчването й те са подали заявление за достъп до личните данни на сина им.

Директорът на училището е осигурил частичен достъп до исканата информация, като е предоставила на родителите на Т.Х. препис-извлечение от Протокол №5/18.05.2012г., в частта, в която е разгледано поведението на сина им. Не е предоставен достъп до докладите на класния ръководител и на педагогическия съветник, както и до жалбите на родителите на учениците от класа на Т.Х. Мотивите за този отказ са, че жалбоподателят и съпругата му са присъствали на заседанието на педагогическия съвет и са изслушали докладите и жалбите. Второто основание за отказа е наличието на лични данни в изисканите документи, като липсва съгласие на физическите лица, за които те се отнасят, за предоставянето им.

В становището на училището се уточнява, че на 13.07.2012г. с вх.№472, родителите на Т.Х. отново са депозирали заявление с искане да им бъде осигурен достъп до документите, за които им е бил направен отказ по посочените по-горе причини.

Директорката на училището твърди, че е направила отказ, съобразявайки се с разпоредбата на чл.34, ал.4, т.2, буква „в” от ЗЗЛД. Следва да се отбележи, че към представените доказателства, не е приложен втори отказ по заявление 471/13.07.2012г., съобразен с разпоредбата на чл.32 и чл.33 от ЗЗЛД от достъп до лични данни, обоснован на цитирана правна норма. В становището са сочи още, че положението с ученика Т.Х. ескалира и се е наложило училищното настоятелство да се обърне към 02 РУ на МВР за оказване на съдействие.

Към становището на ответната страна са приложени: разпечатка от електрона поща във връзка с възникнал инцидент в училището на 19.03.2012г., доклад от М.М. с вх.№292/21.03.2012г., доклад от Д.Я. с вх.№291/21.03.2012г., жалба с вх.№204/22.03.2012г., жалба с рег.№206/23.03.2012г., жалба от родителите на ученици от Iб клас с вх.№217/29.03.2012г., доклад от М.Ц. с вх.№315/04.04.2012г., заповед №223/21.05.2012г. за налагане на наказание, разпечатка от електронна поща– писмо до родителите на Т.Х., заявление от Н.Т.Х. вх.№423/31.05.2012г., отговор на заявление вх.№423/31.05.2012г., препис-извлечение от протокол №5/18.05.2012г. на Педагогическия съвет, справка относно бележки по дисциплината на Т.Х., жалба от родителите на ученици на IIб клас с вх.№91/21.11.2012г., писмо до началника на II РУ на МВР с вх.№370/12.12.2012г. и уведомително писмо от II РУ на МВР с рег.№1828/10.01.2013г.

Жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в информационна „Сиела” се установи, че ** ОУ „Й.К.” е общинско училище и третостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Принципал му е Столичен на общински съвет, което налага в административното производство да бъде конституирана като заинтересована страна Столична община, като й се даде възможност да изрази становище по жалбата и да представи относими доказателства.

С чл.1, ал.2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни.

Жалбоподателят има правен интерес да сезира Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.

На 06.03.2013г. на редовно заседание на КЗЛД, жалбата е обявена за допустима, конституирани са страните в административното производство, както следва: Н.Т.Х.– жалбоподател, ** ОУ „Й.К.”– ответна страна и Столична община– заинтересована страна. От заинтересованата страна е изискано изразяване на писмено становище по случая, но такова не е постъпило по административната преписка.

От събраните по административната преписка доказателства може да се установи следната фактическа обстановка:

Н.Т.Х. е подал заявление с правно основание чл.26 от ЗЗЛД до директора на ** ОУ. Поискан и достъп до личните данни на сина на заявителя- Т.Х. Заявлението е заведено с входящ номер 423/31.05.2012г. Господин Н.Т.Х. е поискал достъп до следните документи, в които се съдържат личните данни на неговият син:

-копие от Протокол от заседание на педагогическия съвет за разглеждане на поведението на Т.Х., състояло се на 18.05.2012г.;

-копие от доклада до директора от госпожа К.– класен ръководител на 1б клас, госпожа М.Ц. и педагогическият съветник– Р.Г., относно поведението на Т.Х.;

-копие от жалба на родителите на ученици от1б клас срещу Т.Х.;

-доказателства за нарушение на чл.135, ал.1, т.5 от ППЗНП, както се посочи времето и мястото на събитията.

На 22.06.2012г. е изготвен отговор от директора на ** ОУ до заявителя– Н.Т.Х., с който частично се удовлетворява искането му за достъп до документи съдържащи личните данни на сина му. Предоставен му е достъп до препис-извлечение от Протокол №5 от заседание на педагогическия съвет на 48 основно училище, проведено на 18.05.2012г., в частта в която е разгледано поведението на Т.Х. Предоставен е достъп и до справка-извадка от дневника на 1б клас, в която са отразени нарушенията, извършени от Т.Х. Отказан е достъп до докладите и жалбата на родителите на ученици от 1б клас. Мотива за отказа е, че в посочените документи се съдържат лични данни на трети лица и липсва съгласието на тези лица, личните им данни да бъдат предоставени.

На 13.07.2012г. е депозирано второ заявление за достъп до документи съдържащи лични данни, подадено от А. и Н. Х.-ви. Със заявлението се иска достъп до документите, за които е получен отказ на първото заявление. Видно от заявлението то е входирано втори път с дата 24.09.2012г. Към административната преписка липсват доказателства, дали администратора на лични данни е отговорил и на второто заявление.

От становището на ответната страна се установява, че вследствие на жалбите от родители на деца, тормозени от Т.Х. и доклади на класния ръководител и педагогическият съветник, Педагогическият съвет на училището е взел решение за налагане на наказание на Т.Х. Наложеното наказание е „Предупреждение за преместване в друго училище”. Заповедта, с която е наложено наказанието на Т.Х. е връчена на неговите родители, като в деня на връчването й те са подали заявление за достъп до личните данни на сина им.

За насроченото открито заседание на Комисията, проведено на 24.04.2013г. страните са редовно уведомени. Жалбоподателят се явява лично. Ответната и заинтересованата страна не се явяват и не се представляват.

Жалбоподателят представя в откритото заседание допълнителни доказателства и прави доказателствени искания за събирането на доказателства от лица, неучастващи в административното производство.

Комисия за защита на личните данни приема новопредставените доказателства, но счита доказателствените искания за неоснователни, поради което ги оставя без уважение. Административният орган е сезиран с жалба от Н.Т.Х. срещу изричан отказ на администратор на лични данни– ** ОУ „Й.К.” да му осигури достъп до документи, съдържащи лични данни на сина му. Видно от материалите по административната преписка, документите, до които е поискан достъп са представени. Неотносимо е събирането на допълнителни доказателства, поради факта, че те са извън предмета на настоящият спор. Следва да се отбележи, че в случай, че жалбоподателят желае да има достъп и до други документи, съставени от други администратори на лични данни, може да упражни, както в настоящият случай правото си на достъп, регламентирано в правната норма на чл.26 от ЗЗЛД. В случай, че получи отказ, независимо дали той е изричен или мълчалив или не е удовлетворен от решението на администратора на лични данни, може да сезира Комисията с нарочна жалба.

Комисията не приема и недопуска, уточняване на жалбата по повод направените от него изявления в откритото заседание. Този правен извод се обуславя от съблюдаването на от едни от основните принципи на правото, а именно равнопоставеността на страните. Копие от жалбата на господин Н.Т.Х. е представена на ответна страна за запознаване с нея и изразяване на становище и ангажиране на доказателства, което е сторено от нейна страна. На откритото заседание не присъства представител на ответната страна, за да му бъде дадена възможност за изразяване на становище по доказателствените искания на жалбоподателят. Отказът на Комисията да събере нови доказателства, неотносими към настоящето производство, не прегражда пътя на защита на жалбоподателят. Както беше посочено по-горе, той първо следва да упражни правото си на достъп и в случай, че не е удовлетворен от решението на администратора, да го оспори по надлежният ред пред Комисията.

Не е спорно между страните, че физическо лице, което има право да заяви достъп до лични данни, съдържащи се в документи налични при администратора на лични данни е упражнил това свое право. На подаденото заявление е получил частичен достъп до исканите от него документи. Отказан му е достъп до документи, в които освен личните данни на сина му се съдържа информация и за трети лица, в случая имената на класния ръководител и педагогическия съветник на училището родителите на деца от 1б клас.

Действително в документите, за които господин Н.Т.Х. е получил отказ от достъп съдържат лични данни на трети лица, но това не е основание да се откаже достъпа. Неоснователно е позоваването на администраторът на лични данни на нормата на чл.34, ал.4, т.2 от ЗЗЛД. Цитираната правна норма сочи, че администраторът на лични данни, може да направи частичен или пълен отказ до достъп до лични данни.

В аналогични случаи, когато едно физическо лице упражнява правата си дадени му със ЗЗЛД и защитата на неприкосновеността на трети лица, които могат да бъдат засегнати от упражненото право, администраторът на лични данни следва да намери разумният баланс между правата на всеки един.

Съгласно Конвенцията за правата на детето, интересите на детето са от първостепенно значение, спрямо останалите интереси, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Държавите- страни по конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те са длъжни да предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. В чл.13 от Конвенцията е разписано, че детето има право на свобода на изразяване на мнение. Това право включва свободата да търси, получава и предава информация и идеи от всякакъв вид независимо от границите в устна, писмена, печатна форма или под формата на изкуство или чрез каквито и да са други информационни средства по избор на детето. Упражняването на това право може да подлежи на известни ограничения, но те трябва да бъдат само такива, които са предписани от закона и са необходими: за зачитане правата или репутацията на другите или за защита на националната сигурност или обществения ред или на общественото здраве и морал. С оглед правото на детето на образование и за осъществяването на това негово право и разрешаване на възникналия с Т.Х. проблем с останалите деца и преподавателите, жалбоподателят е отправил искането си за достъп до документи, в които се съдържа информация необходима за установяването на проблема. В тази връзка, директорът на 48 основно училище е следвало максимално да уважи правото на достъп, още повече, че се касае за дете, разбира се без това да накърнява правата на други лица.

Противопоставим на правото на достъп са правата на третите лица– родителите на учениците от 1б клас, съучениците, класния ръководител и педагогическия съветник. Целта на ЗЗЛД е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В конкретния случай, разумният баланс, който е следвало на намери администраторът на лични данни и да не накърнява правото на достъп до лични данни, респективно неприкосновеността на личността е да се извърши заличаване на личните данни на третите лица- имена и подписи, съдържащи се в изисканите от жалбоподателят документи и да осигури достъп до тях. По този начин не се нарушава правото на физическото лице до достъп до личните му данни, както и правото на неприкосновеност на третите лица, чиито лични данни се съдържат в документите.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на страните по реда на АПК.

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.