Становище на КЗЛД относно предоставянето на документи, въз основа на които е извършена адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Красимир Димитров, Мария Матева и Веселин Целков, на заседание, проведено на 09.07.2013г., разгледа преписка с вх.№П-4043/ 13.06.2013г.,заявена от инж. Н.Т.– кмет на Столична община– район „Триадица”, гр.София.

В искането си господин Н.Т. посочва, че поставеният от неговъпрос евъв връзка с постъпилото искане с техен входящ №94-М-189/2//07.06.2013г. до Кмета на СОРайон „Триадица“, подадено от г-жа М.А.Ц. и г-жа В.А.Ц., относно това в правото си ли е администрацията на Столична община– район „Триадица” да предостави документи, въз основа на които да е видно, кои лица са регистрирани по постоянен и настоящ адресв недвижим имот: апартамент №5, находящ се в жлищна сграда на ул. ******, заедно с избено помещение №5 и таванско помещение №8.

Г-жа М.А.Ц. и г-жа В.А.Ц., с постоянен адрес гр. Х., ***** са подали заявление до Столична община– район „Триадица” с регистрационен индекс 94-М-189/27.05.2013г., с което молятда им бъде издаден документ, от който да се вижда, че лицата П.Г.М., У.И.М., Ч.И.М. и Б.-С.А.А. имат последен и постоянен адрес на местоживеене в имота, собственост на М.А.Ц. и В.А.Ц. Заявителките са предоставили Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание реституция по ЗВСОНИ инаследство №30, том I, рег.№2024, дело №27/2013 год.

В отговор на своето запитване заявителките са получили от Столична община– Район „Триадица”, писмо, с коeто са уведомени, че приложеният от тях нотариален акт за собственост е с дата 19.04.2013 година и поради това обстоятелство не може да им бъде предоставена исканата информация за период преди датата на нотариалния им акт за собственост. След получения отговор заявителките подават ново заявление, с регистрационен индекс и дата №94-М-189/2 от дата 07.06.2013 год., до СО, район „Триадица“, с което молят да им бъде издаден документ, кой в настоящия момент е регистриран по постоянен или настоящ адрес, в имота, собственост на заявителките.

По повод изложеното, инж. Н.Т.– кмет на Столична община, Район „Триадица” се обръща към КЗЛД за становище във връзка предоставянето на исканата информация.

Съгласночл.89, ал.1от Закона за гражданската регистрация (ЗГР)адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където получава кореспонденцията си. Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място (чл. 89, ал.2 от ЗГР). Кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресната регистрация. За същите тези адреси и настъпилите промени в тях се изпраща писмено информация до териториалните звена „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Съвкупността от адресите на територията на общината за всички общини образуват Националния класификатор на настоящите и постоянни адреси в Република България.

Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по Закона за гражданската регистрация, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес, на който може да се извършва адресна регистрация на територията на общината, съгласно чл.90 от ЗГР.

Адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящ му адрес в регистъра на населението (чл. 92 от ЗГР). Адресната регистрация се извършва от кметана общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. За извършване на адресна регистрация на адрес в страната и в съответствие с разпоредбите на чл.92, ал.1 от ЗГР, лицата представят един от следните документи: документ за собственост; документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции; други документи, доказващи собствеността или ползването на имота. За да бъде извършена адресната регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица, или с нотариална заверка на подписа. Копия от документите за собственост; документите за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции и други документи, доказващи собствеността или ползването на имота се съхраняват за срок от 5 години. Съхранението си извършва от кмета на общината, на района или кметството или от определени от тях длъжностни лица.

Законът за гражданската регистрация и по-специално разпоредбите на чл.93, въвежда понятията постоянен и настоящ адрес. Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, той е винаги на територията на Република България, като всяко лице може да има само един постоянен адрес. Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление, той служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Постоянният адрес може да съвпада с настоящия. Настоящ адрес е адресът, на който живее лицето. Всяко лице има само един настоящ адрес.

Настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до кмета на общината, района или на кметството или определени от тях длъжностни лица. Заявяването се извършва лично, а по изключение– от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно. За малолетни и непълнолетни заявяването се извършва от законните им представители.

Съгласно Закона за гражданската регистрация всяко лице е длъжно при промяна на настоящия си адрес, да обяви това обстоятелство в 30 дневен срок. Адресната карта при промяна на настоящ адрес се подава в общината или кметството, където лицето пребивава, и в 5-дневен срок се изпраща за актуализация на Национална база данни. „Население”.

Изградена е Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), която е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и е източник на лични данни за тях. Данните от ЕСГРАОН се предоставят съгласно разпоредбите на чл.106 от Закона за гражданската регистрация, като ал.1, т.1 допуска предоставянето на данни на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Следователно, във връзка с притежаваното право на собственост върху недвижим имот (находящ се в гр.София, ул.*****), относно заявителките г-жа М.А.Ц. и г-жа В.А.Ц. съществува законно право да получат исканите данни от ЕСГРАОН.

Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД)урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта на ЗЗЛД е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

В параграф първи от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД се съдържа законовото определение на понятието „обработване на лични данни“. В настоящия случай, запитването касае възможността за обработване на лични данни под формата на предоставяне.

Разпоредбите на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД въвеждат случаите, в които е допустимо обработването на лични данни, а именно когато е налице поне едно от алтернативно изброените условия, като чл.4, ал.1, т.1 предвижда, че обработването на лични данни на физически лица е допустимо в случай, че е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни (в конкретния случай Столична община, район „Триадица”).

При анализа на всички факти и обстоятелства, относими към конкретно изложения казус, е важно да се отбележи, че доколкото от предоставените доказателства, може да се направи извод, че заявителките имат съществуващо право на собственост върху съответния недвижим имот би следвало администрацията на СО район „Триадица“ да предостави изискваните документи.

Едновременно с посочените по-горе изисквания за допустимо и законосъобразно обработване на лични данни, Законът за защита на личните данни въвежда и правото на физическите лица, за които се отнасят данните, да бъдат уведомени, преди личните им данни да бъдат разкрити за пръв път на трети лица (чл. 34 а, ал.1, т.3 от ЗЗЛД). Във връзка с това и с оглед спазване на нормативните задължения, администраторът на лични данни– администрацията на Столична община, район „Триадица” може да предостави информацията, относно адресна регистрация на лицата П.Г.М., У.И.М., Ч.И.М. и Б.-С.А.А., на основание чл.106, ал.1, т.1 от ЗГР, след като същите бъдат уведомени, съгласно изискванията на чл.34а, т.3 от ЗЗЛД относно обработването на личните им данни.

От друга страна обаче, администраторът на лични данни (Столична община, район „Триадица”) е длъжен да обработва данните в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните, заложени в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

Във връзка с горното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на лични данни,с мнозинство от 4 (четри) гласа „за” (В. Шопова; Кр. Димитров; В. Енев и М. Матева) и 1 (един) глас „против” (В. Целков), изразява следното

На основание чл.4, ал.1, т.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.106, ал.1, т.1 от Закона за гражданската регистрация, администрацията на Столична община– район „Триадица” може да предостави на М.А.Ц. и В.А.Ц., информация относно адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес на лицата: П.Г.М., У.И.М., Ч.И.М. и Б.-С.А.А. в жилището, собственост на М.А.Ц. и В.А.Ц.

На основание чл.34а, ал.1, т.3 от Закона за защита на личните данни, администраторът на лични данни Столична община– район „Триадица” следва да уведоми лицата преди личните им данни да бъдат обработени под формата на предоставяне, като ги информира и относно получателя.

Преценката за наличие или липса на законово основание за предоставяне на лични данни е изцяло на администратора на лични данни, предоставящ данните.