Становище на КЗЛД по искане от министъра на правосъдието във връзка с приложението на Закона за защита на личните данни

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в състав: Председател: Венета Шопова, Валентин Енев и Веселин Целков на заседание, проведено на 04 декември 2013г., разгледа искане за становище с вх.№П-7567/29.11.2013г. от г-жа З.З. -министър на правосъдието на Република България, във връзка с приложението на Закона за защита на личните данни.

В Комисията е постъпило искане с вх.№П-7567/29.11.2013г., в което е оправена молба за становище от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). В искането за становище е посочено, че в Министерството на правосъдието е постъпило писмо per. №01-00-79/19.11.2013г. от г-н Т.Е.- председател на временната анкетна комисия при Народното събрание. С писмото на основание чл.80 от Конституцията на Република България, чл.25, ал.4 във връзка с чл.34, ал.4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е поискана информация за периода август 2009г.- март 2013г. относно броя на назначените по служебно правоотношение и трудов договор служители, броя на прекратените договори със служителите, в това число ръководни кадри и изпълнители, както и информация за увеличаване или намаляване на щата на администрацията на Министерството на правосъдието. Справката следва да съдържа и информация за структурите на второстепенните разпоредители, които са подчинени на Министерството на правосъдието, както и посочване на броя на освободените и новоназначените изпълнителни директори на предприятие с държавно участие, чиито принципал е Министерството на правосъдието.

На 27.11.2013г. е изпратена на имейла адреса на Министерството на правосъдието и таблица, в която се изисква да се попълни исканата информация. Считаме, че информацията която следва да се предостави с таблицата, представлява лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни.

На 26.11.13г. в Министерството на правосъдието е постъпило и писмо per. №01-00-84/26.11.2013г. от народните представители К.М. и И.У. от ПГ на ПП ГЕРБ. С писмото е поискана информация относно общата численост, броят на новоназначените служители, както и броят на служителите с прекратени служебните/трудови правоотношения в администрацията на Министерството на правосъдието и на ръководените от него държавни комисии, изпълнителни агенции и други административни структури за периода май -октомври 2013г. За всички поставени въпроси е изискано и прилагането на поименен списък като изрично е подчертано при спазване на Закона за защита личните данни.

Предвид, че поисканата информация засяга няколко хиляди служители, в това число и от второстепенните разпоредители към Министерството на правосъдието, то на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД, министъра на правосъдието се е обърнал към Комисията за защита на личните данни, за становище, следва ли да се предостави поисканата информация и същата попада ли изрично в хипотезите на чл. 4, ал.1, т.1- т.7 от ЗЗЛД.

Съгласно Закона за защита на личните данни, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. „Специфични признаци“ са признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето. Информацията обхващаща име, конкретна административна структура и основание за възникване и/или прекратяване на правоотношение би могла да доведе до идентифицирането на конкретно физическо лице и като такава тя попада в определението „лични данни“ по смисъла на Закона за защита на личните данни.

В параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД се съдържа законовото определение на понятието „обработване на лични данни“, а именно: „Обработване на лични данни“ е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване“. В настоящия случай, може да се направи извода, че запитването касае възможността за обработване на лични данни под формата на предоставяне. В допълнителните разпоредби на ЗЗЛД параграф 1, т.5 е дадено легално определение на термина „ предоставяне на лични данни“- това са действия по цялостно или частично пренасяне на лични данни от един администратор към друг или към трето лице на територията на страната или извън нея.

Във връзка с обработването на лични данни, следва да се има предвид, че всеки администратор на лични данни е длъжен да обработва личните данни законосъобразно, при спазване разпоредбите на ЗЗЛД. Редът за обработване на лични данни, включително за предоставянето им, е регламентиран с изчерпателното изброяване на законовите основания в чл.4. ал.1. т.1- т.7 от ЗЗЛД, при наличието на поне едно от които, е допустимо обработване на лични данни, а именно:

1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължениена администратора на лични данни;

2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;

3. oбработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;

4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице. за което се отнасят данните;

5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;

6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;

7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси наадминистратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освенкогато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което сеотнасят данните.

Съгласно чл.2, ал.2 от ЗЗЛД събраните лични данни следва да се обработват законосъобразно и добросъвестно, да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели, да бъдат съотносими. свързани и ненадхвърлящи целите, за които се обработват, т.е. да бъдат пропорционални, както и да се заличават и коригират в случай на непропорционалност по отношение на целите, за които се обработват. Във всички случаи правомерното обработване на лични данни е необходимо да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните.

Преценката за наличие или липса на законово основание за предоставяне на лични данни е в правомощието на съответния администратор на лични данни с оглед отговорността, която той носи за законосъобразното обработване налични данни.

Във всеки един конкретен случай на обработване на лични данни е необходимо да се следи за баланса между значимостта на обществения интерес, който налага това обработване и степента, до която се засяга правото на неприкосновеност на личния живот на физическото лице, за което се отнасят данните.

По отношение на поисканите от председателя на временната анкетна комисия при Народното събрание сведения и документи следва да се вземе предвид също, че съгласно чл.80, ал.1 от Конституцията на Република България, съгласно който длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи. В конкретния случай задължените субекти по чл.80, ал.1 от Конституцията, какъвто е министъра на правосъдието, биха могли да предоставят исканата информация (без имената на лицата) в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД.

По отношение на поисканата информация от народните представители К.М. и И.У. от ПГ на ПП ГЕРБ, следва да се има предвид също, разпоредбата на чл.90, ал.1 от Конституцията на Република България, съгласно която народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят. В конкретния случай задължените субекти по чл.90, ал.1 от Конституцията, какъвто е министъра на правосъдието, считам, че биха могли да предоставят исканата информация (без имената на лицата) в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни изрази следното

Информация, включваща име, конкретна административна структура и основание за възникване и или прекратяване на трудово или служебно правоотношение на служител в държавната администрация би могла да доведе до идентифицирането на това конкретно физическо лице и като такава тя попада в определението за лични данни по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за защита на личните данни.

Обработването на такава информация, чрез предоставянето й е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от посочените в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1- т.7 от ЗЗЛД условия.

Във връзка с искането на временната анкетна комисия при Народното събрание, на основание чл.80, ал.1 от Конституцията на Република България Министерството на правосъдието може да предостави поисканите сведения и документи (без имената на лицата) в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора по смисъла на чл.4, ал.1.т.1 от ЗЗЛД.

Във връзка с искането на народните представители, Министерството на правосъдието, в качеството му на задължен субект по чл.90, ал.1 от Конституцията на Република България, може да предостави исканата информация (без имената на лицата) в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД.