СТАНОВИЩЕ
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
рег. № П-908/2014 г.
гр. София, 08.04.2014 г.
ОТНОСНО: Искане с вх.№П-908/18.02.2014г. от доктор Д.Л.– Главен секретар на УС на БЛС, относно допустимостта на разширяване обхвата на публичната част на регистъра на съсловната организация по смисъла на чл.5, ал.6 от ЗСОЛЛДМ.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Членове: Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков на заседание, проведено на 26.03.2014г., разгледа преписка с вх.№П-908/18.02.2014г. от доктор Д.Л.– Главен секретар на УС на БЛС, относно допустимостта на разширяване обхвата на публичната част на регистъра на съсловната организация по смисъла на чл.5, ал.6 от ЗСОЛЛДМ.
В писмото си доктор Д.Л. информира КЗЛД за статута на организацията, която представлява. Българският лекарски съюз е професионална съсловна организация, създадена по силата на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ). Съгласно чл.3, ал.1 от ЗСОЛЛДМ, упражняването на лекарска професия на територията на РБългария е пряко свързана с членство в съсловната организация. В изпълнение на функциите си, разписани в чл.5, ал.6 от същия закон, БЛС съставя и води национален електронен регистър на членовете си, като в съответствие с чл.13, ал.1, т.3, обнародва в „Държавен вестник“ списък с имената на регистрираните да упражняват професията, който се актуализира всяка година. В публичната част на регистъра се публикува уникалния идентификационен код и регионалната колегия, в която е вписан съответния лекар.
Към момента Български лекарски съюз (БЛС) обновява техническата платформа на електронния регистър. На заседание на висшия форум на организацията е обсъдена възможността за разширяване на данните в публичната част на националния регистър на БЛС. Идеята е продиктувана от практиката на редица европейски държави, а новите технически възможности на системата позволяват тя да бъде реализирана. Водени от разбирането за спецификата на лекарската професия и надделяващия обществен интерес в сектора здравеопазване, делегатите на събора са приели решение за разширяване на публичната част на регистъра на съсловната организация. Съгласно това решение, освен досега публикуваните данни, публично достъпни следва да станат и данните за неговата професионална специализация– медицинска специалност и месторабота (медицинска практика) с нейните координати.
Предвид предстоящото въвеждане в експлоатация на обновения електронен регистър в изпълнение на приетото решение, от БЛС се обръщат към КЗЛД с молба за становище относно допустимостта на разширяването на обема данни, включени в публичната част на Националния регистър на БЛС.
Правен анализ
С чл.2, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е въведено легалното определение на понятието лични данни, съгласно което това е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. В конкретния случай данните, които се вписват в електронния регистър на членовете на БЛС, в своята съвкупност биха могли да бъдат определени като лични данни. Както е разписано в чл.34, ал.1 от ЗСОЛЛДМ, в регистрите по чл.5, т.6 се вписват следните обстоятелства:
1. трите имена и единният граждански номер, месторождението и гражданството;
2. адресът по местоживеене и месторабота;
3. висшето медицинско образование – номер и дата на дипломата;
4. специалността – номер и дата на дипломата;
5. научната степен – номер и дата на дипломата;
6. наложените наказания по реда на този закон;
7. други обстоятелства.
В искането на БЛС е изяснено, че към момента от посочените по-горе данни публично се оповестяват трите имена, уникалния идентификационен номер и регионалната колегия по мястото на вписване.
Разкриването на лични данни е една от формите за обработване на лични данни по смисъла на ЗЗЛД, съгласно определението на понятието, разписано в §1, т.1 от Допълнителните му разпоредби. При обработването на лични данни следва да се спазват определените в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД принципи:
1. да се обработват законосъобразно и добросъвестно;
2. да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели с изключение на случаите, изрично предвидени в този закон;
3. да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
4. бъдат точни и при необходимост да се актуализират;
5. се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват;
6. се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват; личните данни, които ще се съхраняват за по-дълъг период за исторически, статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на физическите лица.
Наличието на поне едно основание за обработване на лични данни от посочените в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, е условие за допустимост на обработването, без наличието на което подобни действия биха били недопустими и незаконосъобразни. ЗСОЛЛДМ изрично определя данните, които могат да се съдържат в публичната част на регистъра на БЛС. Допустимостта на обработването в конкретния случай се основава на изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни, както посочва хипотезата на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД– задължението по чл.13, ал.1, т.3 от ЗСОЛЛДМ.
С оглед спецификата на конкретния казус е необходимо да бъде анализирана специфичната правна уредба в сектора на здравеопазването, имаща отношение към поставените в искането за становище въпроси. В тази връзка Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помоще приета на основание чл.81, ал.3 във връзка с чл.83, ал.2 и 8 от Закона за здравето и чл.4, ал.3 от Закона за здравното осигуряване. Член 4, ал.1 и 2 от Наредбата изрично посочват правото на здравноосигурените лица свободно да избират лекар/лекар по дентална медицина в лечебно заведение за първична медицинска извънболнична помощ на територията на цялата страна, сключило договор с НЗОК. С чл.28 от същата наредба се въвежда правото за избор на лекар/екип.Съгласно § 1, т.12 от Допълнителните разпоредби на наредбата, избор на лекар/екип е изразяване на предпочитание от пациента конкретна интервенция или друга специфична част от диагностично-лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата. Предоставените права на избор могат да бъдат упражнени обаче само при наличието на достатъчно информация. Тъй като Закона за здраветов чл.109, ал.2 посочва, че медицинските специалисти, както и лечебните заведения, не могат да използват за своята дейност търговска реклама, целесъобразно би било Националния регистър на БЛС да предоставя достоверни данни за специализацията и местоработата на конкретния лекар.
Здравеопазването, като висша ценност, цели да осъществи профилактика на заболяванията, диагностика, лечение и рехабилитация, промоция на здравето, оценка и предотвратяване на рисковете за здравето, поради което то има ключова роля за укрепване на здравето и трудоспособността на населението и оттам за цялостно икономическо и социално развитие на страната.
Информираният избор е един от принципите на българското здравеопазване. Обществената значимост на това право налага то да бъде гарантирано от закона в защита на обществения интерес. Отношенията между лекар и пациент по своята същност се уреждат с оглед личността и професионалните качества на лекаря. В интерес и на двете страни е наличието на публично достъпна информация за съответния медицински специалист. Единственият обособен достоверен и пълен източник би могъл да бъде регистъра, воден от БЛС, като по тези критерии напълно отговаря и на принципите за обработване на лични данни.
От друга страна, разширяването на публичната част на въпросния регистър не би трябвало да засяга личната сфера на всеки един от практикуващите лекари, поради което не следва да се включват лични данни, несъотносими и надхвърлящи с целите на електронния регистър. При анализ на данните, които се очаква дастанат обществено достъпни, обаче се установява, че те са по-скоро свързани с професионалната дейност на лекарите, а не с техния личен живот и неприкосновеност, поради коетопо никакъв начин не надхвърлят целите, свързани с предоставянето на достоверна информация, която е право на всеки пациент.
При така направения анализ, следва да се отбележи, че допълнителното включване на данни за медицинската специалност и местоработата на съответния медик в публичната част на електронния регистър е законосъобразно поради наличието на обществен интерес. От гледна точка на защитата на личните данни обработването на тези данни е на основание чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗЛД, а именно, че обработването е необходимо за изпълнение на задача, която се осъществява в обществен интерес.
Във връзка с горното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни,Комисията за защита на лични данни изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
Разширяването на публичната част на Националния регистър на БЛС, с включването на данни за медицинската специалност и местоработата на съответния медик, е допустимо и законосъобразно на основание чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗЛД -обработването е необходимо за изпълнение на задача, която се осъществява в обществен интерес.
ЧЛЕНОВЕ: | |
|
Красимир Димитров /п/ |