Становище на КЗЛД по въпроси, касаещи предоставянето на достъп на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до национална база данни „Население“

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Красимир Димитров, Валентин Еневи Веселин Целков на заседание, проведено на 26.03.2014г., разгледа преписка с вх.№П – 7912 от 14.12.2013год. от Р.М. – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ). В искането си г-жа Р.М. посочва, че поставеният от неявъпрос е във връзка с предоставяне на ИА ГИТ на достъп до националната база данни „Население“.

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) към министъра на труда и социалната политика е държавният орган, осъществяващ цялостния контрол по спазване на трудовото законодателство във всички икономически дейности, независимо от вида на собствеността. Инспекцията по труда контролира работодателите за спазване изискванията на Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Предоставените от законодателя правомощия на ИА ГИТ предопределят и основната мисия на институцията, а именно държавен контрол за защита на трудовите и социалните права на работещите, опазване на безопасността и здравето на работното място и налагане на единното прилагане на трудовото законодателство в предприятия на територията на страната.

Г-жа Р.М. информира КЗЛД, че към настоящия момент в ИА ГИТ се разработва информационна система, която ще обхваща процесите по планиране, подготовка, стартиране и отразяване на резултати от инспекционна дейност, осигуряване на информация за мониторинг и оценка на резултатите от контролната дейност, стандартизиране и оптимизиране на процесите в ИА ГИТ. Тя ще осигурява пълна, актуална и надеждна информация за нуждите на контрола и разрешителните режими, осъществявани от агенцията. Предвидено е предоставяне на електронни услуги на работещите, бизнеса и социалните партньори, подпомагане и подобряване на взаимодействието с други административни и контролни органи. Съвместната работа на ИА ГИТ с други държавни органи ще налага интеграция с други информационни системи.

Един от основните модули на системата е „Обекти за контрол“, като чрез него ще се осъществява обмена на информация с вътрешни и външни регистри, регистриране на ново ЮЛ/ФЛ и обекти за контрол към него, извършване на корекции, подпомагане на инспекторите и ръководството при планиране на инспекционната дейност, както и самият процес по подготовка за извършване на проверка, изготвяне на справки. Обменът на информация с външни регистри ще се осъществява по отношение на предоставяне на информация за работодатели от национални регистри: Търговски регистър; Регистър Булстат; ГРАО; НАП; A3; КТИ; МОСВ.

Г-жа Р.М. уведомява, че за издирване на информация относно актуалните адреси на работодателите или техните представители инспекцията по труда използва следните източници: търговския регистър, правноинформационните системи „Сиела“/“АПИС“, декларация по чл.15 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд, интернет. След изчерпване на тези възможности се стига до обективно възпрепятстване на агенцията да окаже в пълен обхват съдействие на българските граждани в защита на трудовите им права.

Съгласно твърденията в искането за становище,достъпът до НБД „Население“ е необходим, за да е налице по-голяма вероятност и възможност за осъществяване на контакт с лицата, които представляват даден работодател, с цел обективно започване, извършване или приключване на проверка. Това би било необходимо единствено в случаите, когато на посочените адреси на съответния работодател в търговския регистър не може да бъде открит представителят и липсва друг източник на информация. Използвайки данните за управителя, посочени в търговския регистър, ИА ГИТ ще изискат да получат данните за неговия постоянен и настоящ адрес във връзка с упражняването на контрола по спазване на трудовото законодателство. Подобна информация е необходима и при осъществяването на административнонаказателната отговорност на нарушителите при съставянето и връчванетона актовеза установени административни нарушения, респективно на наказателни постановления, на които не са присъствали при съставянето им или са посочили грешен или неточен адрес.

В искането се цитират разпоредби на чл.42, т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), съгласно които актът за установяване на административното нарушение, респективно наказателното постановление е необходимо да съдържат като задължителен реквизит собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и единен граждански номер. Посочва се, че тези данни (ЕГН, имена, постоянен и настоящ адрес) няма да надхвърлят целите, за които ще се обработват.

С оглед гореизложеното, от ИА ГИТ се обръщат се към КЗЛД за изразяване на становище относно предоставяне на ИА ГИТ на достъп до националната база данни „Население“.

Законът за гражданската регистрация (ЗГР) урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България. Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон и запис в НБД „Население”. Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински регистри и компютърният му еквивалент е НБД „Население”.

Нормативните предпоставки за предоставяне на данни от НБД „Население” са възпроизведени в текста на чл.106, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, а именно данните от ЕСГРАОН се предоставят на:

1. българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси;

2. държавни органи и институции съобразно законоустановените им правомощия;

3. български и чуждестранни юридически лица – въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.

Предоставянето от един администратор (МРРБ, ГД „ГРАО“) на друг администратор (в случая Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) на лични данни на физически лица, съдържащи се в НБД „Население“, поддържана от ГД „ГРАО“, представлява „Обработване на личните данни”, което се извършва чрез предоставяне на данните, съгласно легалната дефиниция, посочена в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е „…всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като … разкриване чрез предаване………….предоставяне”.

В изложения казус следва да намерят приложение разпоредбите на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, тъй като в съответствие с посоченото по-горе определение за „Обработване на лични данни”, предоставянето на данни от гражданската регистрация представлява обработване чрез предоставяне на данните. Текстът на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД урежда алтернативни основания, при наличието, на които се допуска обработването на лични данни. Наличието на поне едно от тях е достатъчно основание за правомерното обработване на лични данни.

Главна инспекция по труда е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Агенцията е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика. Издръжкатана Главна инспекция по труда се формира от бюджетни средства иот собствени приходи..

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ осъществява дейността си, като упражнява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, а също така и упражнява специализирания контрол по спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и правата и задълженията на страните по служебното правоотношение и на други нормативни актове, когато това е възложено със закон, както е отразено в чл.4, ал.1, т.1 и т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. Във връзка с това е правомощието по издаване нанаказателни постановления по съставени актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбите на чл.6, ал.2, т.21 от Правилника Изпълнителният директор ръководи Агенцията, като една от функциите, които изпълнява, е да издава наказателни постановления по актове, съставени от служители на Агенцията, в случаите, определени от закона (чл. 6, ал.2, т.21 от Устройствения правилник).

Контролната дейност на дирекциите „Инспекция по труда“ към ГИ ГИТ се реализира чрез планирано и непланирано инспектиране. Планираното инспектиране се осъществява съгласно годишните планове за дейността на дирекциите в изпълнение на програмите и мерките, определени в годишния план за дейността на Агенцията. Непланираното инспектиране се осъществява по разпореждане на министъра на труда и социалната политика, на изпълнителния директор, на директорите на дирекциите на специализираната администрация, на други държавни органи, изрично определени със закон, и по преценка на инспекторите; по разпореждане на съда, на органите на прокуратурата и на органите, извършващи досъдебно наказателно производство; по искания и сигнали от работници и служители по трудово правоотношение, от организации на работниците и служителите, както и във връзка с информации от средствата за масово осведомяване; по искания и сигнали от органите по назначаването, от ръководителите на инспекторатите в административните структури и на синдикалните организации или по жалби от държавни служители; за установяване на причините за възникнали злополуки при и по повод извършване на работа. При установяване на нарушение на законодателството инспекторът може да състави акт за установяване на административно нарушение и образува административнонаказателно производство.

Реквизитите на акта за установяване на административното нарушение и последващо наказателно постановление са изброени в чл.42 и чл.57, ал.1от Закона за административните нарушения и наказания. Част от задължителните реквизити са: собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер.

Съгласно искането за становище, за издирване на информация относно актуалните адреси на работодателите или техните представители инспекцията по труда използва следните източници: търговския регистър, правноинформационните системи „Сиела“/“АПИС“, декларация по чл.15 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд, интернет. След изчерпване на тези възможности се стига до обективно възпрепятстване на агенцията да окаже в пълен обхват съдействие на българските граждани в защита на трудовите им права. Затова от ИА ГИТ съобщават, че им е необходимо да разполагат и с информация за домашните адреси и ЕГН на физическите лица– представляващи юридическите лица-работодатели.

За да се произнесе КЗЛД по поставения въпрос, е необходимо да се изследват нормативните предпоставки, които да позволяват достъпа до информацията за домашните адреси и ЕГН на представляващите ЮЛ-работодатели.

Вписването, заличаването и обявяването в търговския регистър се извършват въз основа на заявление по образец. Заявлението трябва да съдържа определени реквизити, изброени в чл.13, ал.2 от Закона за търговския регистър.Това са данни за заявителя; данни за търговеца, по чието дело се иска вписване, заличаване или обявяване; подлежащото на вписване обстоятелство, вписването, чието заличаване се иска, или подлежащия на обявяване акт; подпис на заявителя. Когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях (чл. 13, ал.9 от Закона за търговския регистър). Съгласно разпоредбите на чл.141, ал.3 от Търговския закон в търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа.

Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове. Всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок. Към подлежащите на вписване обстоятелства се подават декларации, с които се декларира истинността на заявените обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове. За декларирането на неверни данни лицето носи наказателната отговорност, съгласно разпоредбите на чл.313 от Наказателния кодекс, а именно който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. В този смисъл при констатиране на несъответствие между предоставената информация, отразена в Търговския регистър и действителността, няма пречка да се сезират компетентните органи.

Следва да се отбележи, че няма изрично законово изискване да бъдат вписани лични данни, като постоянен или настоящ адрес, ЕГН и др. на управляващия или представляващия дружеството в Търговския регистър. Видно от правната уредба на търговския регистър, в случай, че лицата не са предоставили тези данни, то те не са дали съгласието си личните им данни да бъдат обработвани. Следователно информацията за домашните адреси и ЕГН на ФЛ, представляващи вписаните в търговския регистър ЮЛ-работодатели не е общодостъпна, поради това че те не подлежат на вписване и поради това, че не е свързана с професионалната дейност на съответните лица.

Административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство съгласно разпоредбите на Кодекса на труда носят физическите лица и юридическите лица, а също така и едноличните търговци, като административните наказания, които се налагат, са съответно: глоба – на физическите лица и имуществена санкция – на юридическите лица и за едноличните търговци.

Съгласно Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административнонаказателната отговорност е лична, т.е физическите лица може да носят административно наказателна отговорност, когато осъществявайки дейност като „Работодател“ с действията или бездействието си нарушават трудовото законодателство. Разпоредбата на чл.83, ал.1, гласи, че в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

От казаното до тук, може да се направи изводът, че имуществената санкция следва да бъде наложена на юридическото лице, а не на физическото лице, представляващ.При налагане на глоба и съответно на имуществена санкция книжата следва да се връчат в съответствие чл.82 от ЗАНН, който гласи, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно чл.178, ал.1 на НПК, връчването на призовки, съобщения и книжа се извършва от служител при съответния съд, орган на досъдебното производство, община или кметство. Когато връчването не може да стане от изброените в ал.1 служители, то се извършва чрез службите на Министерството на вътрешните работи или службите на Министерството на правосъдието.

Обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от изброените в чл.4 от Закона за защита на личните данни основания за допустимост на обработването, а в случая такова липсва. Наличието на условие за допустимост на обработването на данние първата задължителна предпоставка за законосъобразно обработване. Наред с това обаче е необходимо обработването на данните да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност.

В конкретния случай, освен че за достъп до НБД липсва условие за допустимост на обработването по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, евентуалният достъп до тази база данни би бил в нарушение на принципите на целесъобразност и пропорционалност.

Независимо от горното, няма пречка, при доказана мотивирана необходимост от достъп до НБД, да бъдат предприети съответни промени в нормативната уредба, които да дадат право на ИА ГИАТ да има достъп до тази база данни за указаните в искането за становище цели и посочения в него обем. Въпреки факта, че ИА ГИАТ е държавен орган с определени законоустановени правомощия по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗГР, липсата на изрично нормативно основание за такъв достъп се явява обективна пречка за неговото осъществяване.

Във връзка с горното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на лични данни изразява следното

Липсва правно основание да се предостави неограничен достъп до цялата база данни население на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.106, ал.1, т.2 от Закона за гражданската регистрация.