Решение на Върховния административен съд № 772/ 21.01.2014 г.

РЕШЕНИЕ

№ 772
София, 21.01.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р.С. А. против решение № 394 от 17.01.2013 г. по адм. дело № 3087 / 2012 г. на Административен съд София – град, с което жалбата му против решение № 4821/ 27.02.2012 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е отхвърлена.

Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението да бъде отменено, като се постанови ново по същество, с което решението на Комисията за защита на личните данни да бъде отменено или евентуално след отмяната – делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът – Комисията за защита на личните данни оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд София – град да бъде оставено в сила, като на комисията се присъди възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът УМБАЛ „С.И.Р.” ЕАД оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че оспореното решение е постановено от компетентния орган в рамките на предоставените на КЗЛД правомощия. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) комисията е органът, който разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица. Спазени са и изискването за форма и административнопроизводствените правила – решението е постановено в писмена форма, след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация и е прието с мнозинство от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД).

Възражението на касационния жалбоподател, че жалбата на А. от 24.10.2011 г. не е разгледана от комисията, а последната се е произнесла само по искането на лицето отправено до администратора на лични данни на 07.10.2011 г., е неоснователно. Действително искането на А. до УМБАЛ „С.И.Р.” ЕАД като администратор на лични данни е заведено пред комисията с вх. № 4821/ 07.10.2011 г. В решението обаче е обсъдена жалбата на А. с вх. № 4821/11/24.10.2011 г. против отказ на администратора на лични данни да му предостави достъп до личните му данни, които обработва. Именно посочената жалба е разгледана от комисията, както личи от текста на административния акт и по нея е постановено решение № 4821/ 27.02.2011 г., предмет на оспорване.
Доводът на касационния жалбоподател, че комисията е следвало да извърши цялостна проверка на УМБАЛ „С.И.Р.” ЕАД във връзка с дейността на болницата като администратор на лични данни и за спазването на нормативните актове в областта на защитата на личните данни, също е неоснователен. Наистина комисията разполага с такива правомощия съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД. Тези проверки обаче не се осъществяват в производствата по жалби на физически лица за допуснати спрямо тях нарушения от страна на администратора на лични данни, както е в настоящия казус. В случая комисията е сезирана с жалба на А. против УМБАЛ „С.И.Р.” ЕАД срещу неправомерни действия на болницата като администратор на лични данни. По тази жалба административният орган е длъжен да се произнесе, съобразно описаните в нея нарушения (арг. от чл. 30, ал.1 и ал. 2 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация), а актът на административния орган по постъпилата жалба, така както е постановен е предмет на контрол за законосъобразност от съда. Непълнотата на административния акт не е основание за неговата отмяна и може да бъде отстранена по реда на чл. 62, ал.1 от АПК. Ето защо, ако счита, че такава непълнота е налице, жалбоподателят следва да използва този ред на защита.

Изводът на съдебния състав за съответствие на административния акт с материалния закон също следва да бъде споделен. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД УМБАЛ „С.И.Р.” ЕАД има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Освен това администраторът е длъжен да предостави достъп на физическите лица до техните лични данни (чл. 26, ал.1 от ЗЗЛД), като им предостави информацията по чл. 28, ал. 1 от закона след съответно искане. В случая е установено, че през периода 01.08.2011 г. – 26.09.2011 г., с оглед постъпили сигнали за допуснати нередности при операциите на пациенти, в операционните зали в УМБАЛ „С.И.Р.” ЕАД са поставени камери. Тези камери не записват звук, наблюдението се извършва в реално време от изрично определен служител, като предмет на видеонаблюдението са часът на въвеждане на пациента в операционната зала, часът на въвеждане на пациента в анестезия, началният час на започване на операцията, часът на завършването и броят на членовете на екипа (правила на л. 110 – 111 от делото). Липсват доказателства, а и твърдения през посочения период жалбоподателят да е участвал в операции, на кои дати, както и да е заснет на някоя от камерите, поставени в операционните зали, по начин, който да позволява същият да бъде идентифициран пряко или непряко чрез един или няколко специфични признаци. На 07.10.2011 г. същият подава искане до болницата за предоставяне на магнитен носител на цялата аудио и видео информация, отнасяща се до него от камерите в операционните зали, както и искане тази информация да не се обработва, да не се предоставя на трети лица и да бъде унищожена. С писмо от 21.10.2011 г. администраторът на лични данни уведомява заявителя, че аудиониформация не може да му бъде предоставена, тъй като не съществува (не е събирана), а с писмо от 09.12.2011 г. отказва предоставянето и на видеоинформация по съображения, че видеозаписите се пазят само 30 дни и вече са унищожени, както и че липсва съгласието на записаните трети лица за такъв достъп. При тези данни КЗЛД приема, че отказът на болницата да представи данните е законосъобразен и с решението, предмет на оспорване оставя без уважение жалбата на А.

С оглед установените факти административният съд правилно приема, че административният акт е законосъобразен. При липсата на доказателства, а и твърдения от страна на жалбоподателя (конкретни факти в тази насока не са изложени и в допълнението към жалбата от
02.10.2012 г.) през посочения период същият да е заснеман с видеокамера в някоя от операционните зали на болницата по начин, който да позволява същият да бъде идентифициран пряко или непряко чрез един или няколко специфични признаци, правилно е преценено, че лични данни за жалбоподателя по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗЛД през този период чрез видеонаблюдение не са събирани. Тази констатация налага извода, че са налице основания по чл. 34, ал.1 от ЗЗЛД за постановения отказ, тъй като личните данни не съществуват. Дори да се приеме, че през посочения период са събрани лични данни за жалбоподателя чрез видеокамери в някоя от операционните зали на болницата, то и тези данни към
26.10.2011 г. са унищожени, което също е основание и за постановения отказ. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата, съставът на административен съд София – град постановява решение в съответствие със закона.

Възражението, че към датата на подаване на искането 07.10.2011 г. трийсетдневният срок за съхранение на видеозаписите не е изтекъл и данните не са унищожени, е неоснователно. Както вече се посочи, не се налице доказателства през периода, през който е осъществявано видеонаблюдение и конкретно за времето от 07.09.2011 г. до 26.09.2011 г. да са събирани лични данни за жалбоподателя по посочения от него начин.
Принципно правилното възражение на жалбоподателя, че административният орган и съдът следва да съберат доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства, в случая е неоснователно, тъй като конкретни фактически твърдения за направени записи от видеокамери, съдържащи лични данни на жалбоподателя не са направени. Такива не се съдържат нито в искането до администратора на лични данни, нито в жалбата до комисията, нито в последвалите уточнения. При липсата на конкретни твърдения, правилно е преценено, че лични данни за А. не са събирани и отказа на администратора на лични данни да предостави достъп до тях е в съответствие със закона.
Доводът за незаконосъобразност на решението на КЗЛД поради необсъждане на факта, че произнасянето на администратора на лични данни по искането на А. е след изтичане на установения в чл. 32, ал.1 от ЗЗЛД 14 – дневен срок, не може да бъде споделен. Срокът е инструктивен и има значение за сроковете за оспорване на отказа на органа (арг. от чл. 58, ал.1 и чл. 149, ал. 2 от АПК), поради което по- късното произнасяне на администратора не може да опорочи производството пред комисията.
Съображенията, свързани с нарушения на нормата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България в случая не могат да бъдат обсъждани, тъй като не са предмет на административното производство. Както вече се посочи неговият предмет е очертан с жалбата до КЗЛД, по която е постановен административния акт и в която се твърди незаконосъобразност за отказа за достъп до лични данни, а не нарушение на цитирания текст.

С оглед предмета на делото доводите за незаконосъобразност на обработката на личните данни с оглед липсата на регистрация на болницата като администратор на лични данни за видеонаблюдение също са ирелевантни за правния спор, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с доказателствата. Изводите на съдебния състав за постановяване на административния акт от компетентния орган и в съответствие с административнопроизводствените правила е направен след преценка на представените по делото протоколи от заседания на комисията, установяващи кворума и начина на вземане на решение. При липсата на доказателства, които да установяват, че през периода
01.08.2011 г. – 26.09.2011 г. за жалбоподателя са събирани лични данни чрез проведено видеонаблюдение в операционните зали на болницата (напротив – налице са доказателства, че никой от членовете на опериращите екипи не е бил персонално предмет на видеонаблюдението) и при наличието на доказателствата, че ако са събирани такива данни – същите са унищожени, правилно е преценено, че достъп до поисканите лични данни не може да бъде предоставен на жалбоподателя. По тези съображения изводът за законосъобразност на административния акт и за отхвърляне на жалбата се обосновава от представените доказателства.
При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка за законосъобразността на постановения административен на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени конкретни указания в този смисъл (разпореждане от 17.04.2012 г.). Релевантните факти и обстоятелства по делото са установени съобразно твърденията на жалбоподателя. В тази насока са обсъдени всички относими доказателства. Липсата на анализ на представените по делото заявления за регистрацията на болницата като администратор на лични данни, както и обхвата на тази регистрация в случая не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като съответствието на действия на администратора на лични данни с изискванията на чл. 2, ал.2 от 2 от ЗЗЛД не е част от предмета на спора, който в случая засяга само законосъобразността на отказа на администратора на лични данни да предостави на жалбоподателя достъп до обработените и събраните за него лични данни.

Поради всичко изложено съдът намира, че не са налице посочените от касационния жалбоподател и в нормата на чл. 209, т. 3 от АПК основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд София – град е обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал.1,т. 4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения жалбоподателят Р.А. следва да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата 150.00 лв. възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 394/ 17.01.2013 г. по адм. дело № 3087/ 2012 г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Р.С. А. от гр. София да заплати на Комисия за защита на личните данни, гр. София, бул. „Акад. Ив. Гешов” № 15 сумата 150.00 (сто и петдесет) лева възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.