Решение на Върховния административен съд № 637/ 17.01.2014 г.

РЕШЕНИЕ

№ 637
София, 17.01.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „БТК” АД против решение
№ 331 от 14.01.2013 г., постановено по адм. д. № 3508/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му.

Ответникът Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ответникът И.С.И., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество е основателна като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на „БТК” АД против решение № 10878/2010 от
28.02.2012 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е уважена жалбата на И.С.И. и на „БТК” АД е наложена имуществена санкция в размер на 15000 лв. за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Направен е извод, че дружеството е допуснало нарушение на
чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, понеже е било длъжно да осъществява контрол, както върху служителите си, така и върху дистрибуторите на предплатени карти, тъй като задължението за осигуряването на събиране на личните данни само за законни цели е на жалбоподателя в качеството му на администратор на лични данни. Посочено е, че отговорността на дистрибутора също може да бъде ангажирана, но на самостоятелно основание и при подадена жалба.
Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

По несъмнен начин по делото е установено, че от името на И.И. са подадени две заявления за закупуване на общо 9 бр. предплатени карти. Установено е, че заявленията не са подписани от И., а картите са продадени от ЕТ „Д.Б.” по силата на сключен договор с „В.” ООД на който „БТК” АД продава предплатени карти. И първоинстанционният съд и комисията са приели, че с регистрирането на предплатените карти на името на И. без негово знание и съгласие администратора на лични данни –„БТК” АД е нарушил принципа, на който следва да се основава обработването – законосъобразност и добросъвестност. Прието е, че вследствие на посочено нарушение дружеството неправомерно обработва личните данни на И., от което за същия са произтекли неблагоприятни последици, а именно лицето е призовавано в различни полицейски управление в страната по повод извършени телефонни измами с предплатените карти, регистрирани на името на И. Комисията за защита на личните данни е посочила, че „БТК” АД чрез своите дистрибутори „В.” ООД и ЕТ „Д.Б.” неправомерно е обработила личните данни на И., изразяващо се в изписването им на формулярите на заявления за регистрация на предплатени мобилни карти, като записването и използването на данните за регистрация на предплатените услуги е вид обработване по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД. И съда и комисията са направили изводи, че дружеството е осъществило нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, съгласно който личните данни трябва да се обработват законосъобразно и добросъвестно.

Незаконосъобразни и необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че с факта на обработване на данните, съдържащи се в заявленията за регистриране на закупените предплатени карти касаторът е допуснал нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД. По несъмнен начин по делото е установено, че личните данни на Иванов са събрани от ЕТ „Д.Б.”. В писмено становище едноличния търговец твърди, че е идентифицирал лицето, закупило предплатените карти, като е проверил личната му карта и е попълнил данните му в заявленията за регистрация на предплатени карти (стр. 39 от делото). И. изрично е заявил пред комисията, че не е губил личната си карта, а от назначените експертизи е установено, че подписите, положени на заявленията не са на същия. При тези факти е останал неизяснен въпроса дали Б.е продала предплатените карти на И. или на друго лице, тъй като от факта, че подписите не са на И.И. не следва, че картите са продадени на трето лице. Не е изследвано, кой е изписал датата на подаване на заявлението от 11.02.2010 г. и защо не са попълнени графите относно номера на документа за самоличност. Липсата на доказателства относно посочените факти води до невъзможност да се направи категоричен извод, че И. не е закупил предплатените карти и не е предоставил личните си данни на продавача. Дали в случая е съставен и използван неистински документ и дали е осъществен състав на престъпление от НК следва да се установи от компетентните за това органи по предвидения в закона ред, а в настоящото производство следва да се установи дали е налице незаконосъобразно обработване на личните данни на И. от „БТК” АД, изразяващо се в нарушение на чл. 2, ал. 2, т.1 от ЗЗЛД, както е квалифицирано от Комисията за защита на личните данни.
В административната преписка и по делото не е установено съществуват ли правила за регистрация на предплатени карти и в какво се изразяват същите ако са налични и спазени ли са. Не са обсъдени приложените договори, сключени между „БТК” АД, „В.” ООД и ЕТ „Д.Б.”, както и от кого, кога и как са предоставени заявленията за закупуване на предплатените карти на „БТК” АД. От изложеното следва, че административният акт е постановен в нарушение на чл. 35 от АПК, като са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и решението е постановено, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Ето защо като е направил извод в обратния смисъл първоинстанционния съд е постановил решение в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства.

В административният акт и в решението на първоинстанционния съд не са обсъдени действията на дружеството, с които същото е нарушило изискването на чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД , а именно не е обработило личните данни на Иванов добросъвестно и законосъобразно. От факта, че друг администратор е събрал личните данни на И.С.И. и е изпратил същите за регистрация на касатора не следва, че последният е действал недобросъвестно, а както бе посочено в решенията не е описано в какво се състои недобросъвестността на „БТК” АД. Обстоятелството, че последното е съхранявало данните на Иванов, събрани от друг администратор на лични данни, без установени взаимоотношения между касатора и едноличния търговец, не следва извод за незаконосъобразно обработване на данните на И. От изложеното следва, че в административният акт не са изложени фактическите основания за издаването му, поради което същият е издаден и в нарушение на предписаната от закона форма, което също е основание за отмяната му.

В решението на Комисията за защита на личните данни не са изложени никакви мотиви относно определения размер на санкцията, което препятства съда да извърши контрол за законосъобразност на акта в тази му част.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд София – град е незаконосъобразно и необосновано, поради което същото следва да бъде отменено. По изложените по-горе мотиви административният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени като преписката се върне на Комисията за защита на личните данни за ново разглеждане.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

ОТМЕНЯ решение № 331 от 14.01.2013 г., постановено по
адм. д. № 3508/2012 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 10878/2010 от 28.02.2012 г. на Комисията за защита на личните данни.

ВРЪЩА преписката на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.