Решение на Върховния административен съд № 7811/ 09.06.2014 г.

РЕШЕНИЕ
№ 7811
София, 09.06.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството по делото е по реда на чл.185 и сл. от Aдминистративнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И.И.Г. от гр. П., представляван от адв.С., с искане за отмяна на чл.46а от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация. Жалбоподателят твърди, че оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с разпоредбата на чл.25 от Закона за адвокатурата (ЗА) и чл.2 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация.

Ответникът по жалбата- Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуалния си представител юрк.С. изразява становище за недопустимост на жалбата като подадена от лице без правен интерес от обжалването, алтернативно за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира жалбата за допустима като подадена от лице с правен интерес, както и че разгледана по същество, след извършена служебна проверка по издаването на оспорения подзаконов административен акт съгласно чл.168 от АПК за неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят И.И.Г. е адвокат по професия и правата му могат да бъдат засегнати от обжалваната разпоредба в случаите на упълномощаване да извърши процесуални действия във връзка с подаване на заявление за регистрация или молба за освобождаване от регистрация на администратор на лични данни по чл.46а от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация, поради което настоящият състав на ВАС намира жалбата за процесуално допустима.

Съгласно чл.9, ал.2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) Комисията за защита на личните данни урежда в правилник своята дейност и дейността на администрацията си и го обнародва в "Държавен вестник".

С решение на комисията, обективирано в протокол № 3/17.01.2012г. е приет проект на Правилник за изменение и допълнение на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация. Видно от представената преписка по издаването на атакуваната разпоредба, в нея се съдържа доклад от директор на дирекция „Правна и международна дейност” до КЗЛД относно предложения проект на Правилник за изменение и допълнение на Правилника на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, протокол от заседанието на комисията, както и писмо до редакцията на „Държавен вестник” от 31.01.2012г. Правилникът за изменение и допълнение на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация е обнародван в Държавен вестник, бр. 12 от 12.02.2012г.

С оспорената разпоредба на чл.46а (Нов-ДВ, бр. 12 от 2012г.) от правилника е разпоредено заявлението за регистрация и молбата за освобождаване от задължение за регистрация да се подава от администратора или от изрично упълномощено от него лице чрез нотариално заверено пълномощно.

При тази фактическа обстановка, следва да се направят следните изводи:

Правилникът за изменение и допълнение на Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и в предписаната от закона форма.

В раздел ІІІ на глава четвърта от Правилника по силата на законовата делегация, произтичаща от разпоредбата на чл.17, ал.6 във връзка с чл.9, ал.2 от ЗЗЛД са уредени условията и редът за заличаването на администратора от регистъра по чл.10, ал.1, т.2. В този раздел се съдържа и разпоредбата на чл.46а, за която жалбоподателят твърди, че е в противоречие с нормата на чл.25 от Закона за адвокатурата (ЗА) и с чл.2 от Правилника.

Оспореният текст е издаден при спазване на формалните и процедурни изисквания, предвидени в разпоредбите на чл.26 и чл.28 от Закона за нормативните актове. В жалбата не са изложени конкретни доводи относно допуснати съществени нарушения на процедурата по издаването на акта и с оглед представените от ответника доказателства съдът намира същата за спазена.

По твърдяното противоречие на разпоредбата на чл.46а от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация с чл.25 от ЗА.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните (чл. 1 от ЗЗЛД).

А Законът за адвокатурата урежда придобиването и загубването на адвокатски права, упражняването и организацията на адвокатската професия, както и учредяването и прекратяването на адвокатски сдружения (чл. 1). Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка.

Съгласно чл.25 от ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно (ал. 1). Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание (ал. 2).

Според жалбоподателя въведеното с чл.46а от Правилника изискване за нотариално заверено пълномощно при изричното упълномощаване на друго лице от администратора на лични данни, което да подаде заявлението за регистрация и молба за освобождаване от задължение за регистрация противоречи на цитираната по-горе разпоредба, тъй като установява утежнена форма за упълномощаване при упражняване на адвокатската професия.

Действително нормата на чл.46а от Правилника въвежда по-тежката форма за упълномощителната сделка-с нотариална заверка на подписите, но така очертания предмет на регулиране на обществените отношения в двата закона-Закон за защита на личните данни и Закон за адвокатурата определя оспорената разпоредба като специална по отношение на разпоредбата на чл.25 от Закона за адвокатурата. А при наличие на общ и специален закон, регламентиращи една и съща материя, се прилага специалният / lex specialis derogate legi generali / по арг. от чл.11, ал.2 от Закон за нормативните актове/.

По тези съображения настоящият състав на ВАС намира, че позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на 25 от Закона за адвокатурата е неоснователно. Разпоредбата безспорно установява, че представителството по пълномощие възниква за адвоката въз основа на писмено пълномощно, но тази обща разпоредба не може да дерогира специалните изисквания на Закона за защита на личните данни и на подзаконовите административни актове по прилагането му.

Наред с това следва да се подчертае, че обществените отношения, предмет на регулиране от Закона за защита на личните данни, са предмет на регулиране и от европейското право, като са поставени високи нормативни изисквания за обработка на личните данни, чието спазване е гаранция за зачитане на основните права и свободи и по-конкретно правото на личен живот на гражданите.

На следващо място не е налице и противоречие на чл.46а с чл.2 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация, и по-конкретно със закрепения с посочената норма от правилника принцип на йерархичност при прилагане на нормативните актове като принцип в дейността на комисията, което оплакване жалбоподателят обуславя с нарушаване на нормата на чл.25 от ЗА, която е от по-висока степен. По изложените съображения за съотношението на обсъдените норми от ЗА и Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация като специална към обща, съдът намира за неоснователно и твърдението за противоречие на чл.46 а от правилника с чл.2 от същия.

В разпоредбата на чл.17, ал.6 във връзка с чл.9, ал.2 от ЗЗЛД, която овластява Комисията за защита на личните данни да издаде нормативния акт –Правилник за дейността на КЗЛД и нейната администрация е посочена частта от законовата материя, която следва да бъде предмет на подзаконова регламентация и това са условията и редът за заличаване на администратора от регистъра по чл.10 ал.1, т.2 от закона.

Оспорената разпоредба е част от тази правна регламентация предвидената с нея писмена форма за пълномощното с нотариална заверка на подписите в случаите на подаване на заявлението до комисията от изрично упълномощено от администратора лице не противоречи на общата разпоредба на чл.2 от Правилника, установяваща принципите на които е подчинена дейността на КЗЛД.

Уредбата с чл.46а от Правилника е в рамките на законовата делегация да конкретизира законовата уредба на задълженията на администратора на лични данни.

Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице основания за отмяна на оспорения текст. Жалбата срещу издадения от Комисия за защита на личните данни Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация в частта за отмяна на чл.46 а е неоснователна и следва да се отхвърли.

Воден от горното, ВАС, Пето отделение

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.Г. от гр. П., представляван от адв.С., срещу чл.46а от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.