Решение на Върховния административен съд № 1051/ 23.01.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№ 1051
София, 23.01.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на “М.” ЕАД, гр. София против решение № 123 от 09.01.2012г., постановено по адм. дело № 6452/2011г. по описа на Административен съд София – град, с което жалбата на дружеството против решение № 848/21.06.2011г. на Комисията за защита на личните данни в частта му по т.2, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението на съда е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано– отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Комисията за защита на личните данни не взима становише по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на “М.” ЕАД срещу решение № 848/21.06.2011г. на Комисията за защита на личните данни в частта му по т.2, с която на основание чл.10, ал.1, т.7, чл.38, ал.2 и чл.42, ал.9 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на търговското дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 4500 лева за нарушаване на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, с посочване на правните и фактически основания, при спазване на установените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон.

Решението на Административен съд София – град е правилно.

Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените от ответника с административната преписка и събраните в хода на процеса писмени доказателства. Правните изводи на съда са обосновани и се споделят от настоящия състав.

Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на решение № 848/21.06.2011г. от компетентен орган – Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в съответствие с правомощията й по чл.38, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, поради което е валиден акт.

Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства (чл.36 от АПК). Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание съгласно чл.9, ал.4 от ЗЗЛД и чл.39, ал.1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл.9, ал.3 от ЗЗЛД).

Законосъобразно е заключението на съдебния състав за постановяване на решението в оспорената му част по т.2 в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Като администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД жалбоподателят “М.” ЕАД има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от изброените в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, в редакцията на текста към датата на издаване на оспореното решение, администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване.

По безспорен начин по делото е установено, че Б.Е.Б. като абонат на “М.” ЕАД притежава и ползва един брой сим– карта по силата на сключен през 2007г. договор. Предвид представените доказателства обосновано съдът приема, че е доказано допуснатото от оспорващото дружество нарушение на 23, ал.1 от ЗЗЛД, изразяващо се в това, че в качеството си на администратор на лични данни не упражнява контрол за спазване на предвидените в „Процедурата за регистрация на потребители" технически и организационни изисквания при обработването на личните данни на Б.Е.Б. от страна на обработващия лични данни „Х.-Т." ЕООД, свързано с регистрирането на 54 броя предплатени Прима карти на негово име, без негово знание и съгласие. Този извод е направен след анализ на сключения между жалбоподателя и „Х.-Т." ЕООД договор от 01.12.2005г., анекс към него от 15.02.2010г. и изискванията, уредени в Процедурата за регистрация на потребители, изготвена от “М.” ЕАД и предоставена на дружеството– партньор. Правилно съдът приема, че уговорката между двете дружества продажбата на предплатени пакети и ваучери за зареждането им от „Х.-Т." ЕООД да се извършва от негово име и за негова сметка касае техните облигационни взаимоотношения, но не изключва задължението на „Х.-Т." ЕООД да спазва утвърдените от жалбоподателя правила за регистрация на потребители и да предоставя данните им на същия. Данните на потребителите, които по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД са лични данни, се отразяват във формуляри за регистрация, утвърдени от „М." ЕАД или чрез въвеждането им в електронната система на жалбоподателя. Съгласно раздел V от Процедурата попълнените формуляри за регистрация за седмицата се предават от представител на „Х.-Т." ЕООД на „М." ЕАД до края на работния ден в петък. По делото е установено, че личните данни на Б.Е.Б. са използвани без негово знание и съгласие от страна на „Х.-Т." ЕООД за регистрацията на 54 броя предплатени карти, за издаването на които не са представени формуляри за регистрация. Обосновано съдебният състав прави констатацията, че независимо от продажбата на предплатени карти и ваучери за тяхното зареждане на потребителите на жалбоподателя от името и за сметка на „Х.-Т." ЕООД, то събирането и обработката на личните данни на потребителите на тези стоки се извършва от името на „М.^” ЕАД. Жалбоподателят е получател на обработените лични данни при предаване на регистрационните форми от дружеството– партньор, както и на събраните лични данни, когато обработването се извършва по електронен път направо в поддържаната от „М." ЕАД електронна система. Ето защо изводът на съда, че „Х.-Т." ЕООД обработва лични данни от името на „М." ЕАД, което обстоятелство определя неговото качество на „обработващ лични данни" по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗЗЛД, е правилен и обоснован. В административното и съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да установяват, че за извършените регистрации на прима– карти на името на Б.Е.Б. са съставени изискуемите регистрационни формуляри и в случай, че са съставени– да са предадени с приемо– предавателен протокол на жалбоподателя в изпълнение на Процедурата за регистрация на потребители. В допълнение следва да се посочи, че в становището си до КЗЛД жалбоподателят признава за регистрацията на 54 бр. прима– карти на името на физическото лице, а „Х.-Т." ЕООД представя доказателства за регистрация на 12 бр. карти, от което следва, че „М." ЕАД по никакъв начин не доказва твърдението си, че достъпът до личните данни на неговия абонат Б.Е.Б. и обработването им е осъществен правомерно и не носи отговорност за действията на дружеството– партньор, доколкото няма данни по какъв ред е извършена регистрацията на посочения от самия него брой карти.

При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че като не упражнява достатъчен контрол върху дейността на обработващия лични данни, не предприема адекватни мерки за защита на личните данни на абоната си и допуска неправомерен достъп и обработване на лични данни на посочения потребител без негово знание и съгласие, жалбоподателят „М." ЕАД допуска нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, за което законосъобразно административният орган ангажира отговорността му по чл.42, ал.9 от ЗЗДЛ.

Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение за необоснованост на извода на съда относно взаимоотношенията между двете дружества, както и за липсата на задължения за жалбоподателя спрямо „Х.-Т." ЕООД, свързани с прилагането на ЗЗЛД. Качеството на „Х.-Т." ЕООД на обработващ лични данни за жалбоподателя по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД не се променя от обстоятелството, че „М." ЕАД получава събраните от дружеството– партньор данни за регистрираните потребители на предплатени услуги на основание § 80, ал.1 от ПЗР на Закона за електронните съобщения. В подкрепа на този извод е задължението на „Х.-Т." ЕООД да предаде оригиналите на регистрационните форми на жалбоподателя в определения в т.15 от Процедурата за регистрация на потребители срок.

Аргументирано съдебният състав приема, че размерът на административното наказание е индивидуализиран от ответника съобразно степента на засягане на обществените отношения по защита на личните данни, като е определен в близост до максимално установения в закона, с оглед обстоятелството на големия брой случаи на регистриране на предплатени карти на името на Б.Е.Б. без негово знание и съгласие. Ето защо като достига до заключение за законосъобразност на административния акт в оспорената му част и по тези съображения отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона.

Обжалваното решение е обосновано.

Изводите на съда за издаване на административния акт от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел се подкрепят от всички събрани по делото доказателства.

Решението на Административен съд София– град е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая съдът прави анализ на събраните по делото доказателства, обсъжда доводите на страните и служебно проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства е направен извода, че решението на КЗЛД в оспорената част по т.2 е законосъобразно.

Съобразно изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 123 от 09.01.2012г., постановено по адм. дело №6452/2011г. по описа на Административен съд София – град.

Решението е окончателно.