Решение на Върховния административен съд № 1570/ 04.02.2013 г.

РЕШЕНИЕ

№1570
София, 04.02.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Седемчленен състав – II колегия, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане, подадено от Д.И.Д. от гр.София, за отмяна на основание чл.239, т.1 от АПК на влязлото в сила решение №11077 от 24.08.2012 г. по адм. дело №3444/2012 г. на Върховния административен съд, петчленен състав и оставеното с него в сила решение №14421 от 08.11.2011 г. по адм. дело №14681/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав.

Ответникът Комисията за защита на личните данни, гр. София, е оспорил искането за отмяна в писмени бележки.

Ответникът „К.Б.М.“ ЕАД, гр. София, е оспорил искането за отмяна в писмено становище.

Ответникът „С.Г.Г.“ ООД, гр. Монтана, е оспорил искането за отмяна в писмено становище.

Ответникът „Е.М.“ ООД, гр. София е оспорил искането за отмяна в писмено възражение.

За да се произнесе, Върховният административен съд, седемчленен състав, взе предвид следното:

Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл.240, ал.1 и 2 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл.238, ал.1 от АПК.

С решение №11077 от 24.08.2012 г. по адм. дело №3444 / 2012 г. Върховният административен съд, петчленен състав, е оставил в сила решение №14421 от 08.11.2011 г. по адм. дело №14681 / 2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата на Д.И.Д. от гр. София против решение №7989 25.10.2010 г. на Комисията за защита на личните данни.

Прието е, че при издаване на оспорения административен акт, с който е отхвърлена жалбата на Д.И.Д. от гр. София за осъществено нарушение на Закона за защита на личните данни от „К.Б.М.” ЕАД, „Е.М.” ООД и „С.Г.Г.” ООД, не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила и на материалния закон. Фактите по делото не са били спорни. По т.13 от сключения договор за мобилни услуги №1354164 от 19.11.2005 г. клиентът Д.И.Д. е декларирал, че е запознат и е съгласен да спазва Общите условия за ползване на мрежата на Г. и потвърждава верността на посочените данни. Запознат е с доброволния характер и условията на обработка и предоставяне на личните данни. Съгласен е с тези условия, вкл. дава съгласието си за копиране и съхраняване на документите по т.11 (копие от документ за самоличност на клиента). Съгласно чл.53г от раздел ІХа „Кредитна оценка” на Общите условия за взаимоотношения с потребителите на далекосъобщителна клетъчна обществена мрежа по стандарт GSМ на „К.Б.М.” ЕАД за предоставяне на услуги чрез нея, представляващи неразделна част от сключения договор, потребителят се съгласява Г. да предоставя данни от документите за самоличност по смисъла на Закона за българските документи за самоличност на други физически или юридически лица за целите на събиранията на вземанията, както и за изготвяне на кредитна оценка.

На 14.05.2009 г. Д.И.Д. е получил писмо от „Е.М.“ ООД, с което е бил поканен да заплати задължение към „К.Б.М.“ ЕАД. „Е.М.“ ООД извършва услуги, свързани със събирането на неизплатени суми от абонати на „К.Б.М.“ ЕАД за ползвани услуги при забава повече от 60 дни, съгласно сключен договор. През м. януари 2010 г. Д.И.Д. е получил писмо, с което „С.Г.Г.“ ООД го е уведомило, че с договор за цесия от 17.09.2009 г. е поело задължението му за месечни абонаментни такси от 99.84 лв. към „К.Б.М.“ ЕАД. „К.Б.М.“ ЕАД и „Е.М.“ ООД са вписани в регистъра на администраторите на лични данни. „С.Г.Г.“ ООД не използва лични данни, а само името на лицето. Събирането и обработването на личните данни на Д.И.Д. е извършено на правно основание за конкретна и точно определена цел– изпълнение на договор за мобилна услуга, при наличие на изрично изразено съгласие за това от негова страна. Личните данни не са поддържани за период, който е по-дълъг от необходимия за целите, за които се обработват– събирането на вземанията. Спорът между мобилния оператор и Д.И.Д. за пълно неизпълнение на сключения договор за мобилни услуги №1354164 от 19.11.2005 г. по вина на оператора, който не е активирал договорения номер *****, както и възраженията на Д.И.Д., че по тази причина не е станал абонат и не дължи търсената сума, са извън предмета на спора за законосъобразност на решението на Комисията за защита на лични данни.

Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен способ за защита, приложим в случаите, когато съдебните актове са неправилни поради наличие на някое от лимитативно предвидените основания от чл.239, точки 1– 6 от АПК. По пътя на чл.239, т.1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, която се дължи на обективна невъзможност да се попълни делото по време на висящността му с фактически или доказателствен материал. Отмяната е допустима при наличие на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявена процесуална активност за водене на делото.

В обстоятелствената част на подаденото от Д.И.Д. от гр. София искане за отмяна не са изложени нови обстоятелства, които не са били известни при решаването на делото. Исканията за събиране на доказателства относно личните данни и свидетелствата за съдимост на лицата, които са звъняли на искателя и на майка му по телефона, са недопустими, а освен това са без значение за изхода на спора за извършено нарушение на Закона за защита на личните данни. Без значение за спорния предмет са и исканията да бъде задължен "К.Б.М." ЕАД да представи в оригинал договора с другото физическо лице за същия мобилен номер, посочен в договора на Д.И.Д., както и всички фактури за платените за този мобилен номер сметки. Недопустими и неотносими са и следващите искания за събиране на доказателства, отправени в молба към искането за отмяна, относно сключени договори за ползване на мобилни услуги между „К.Б.М.“ ЕАД от една страна и от друга– съдиите, участвали в съставите, секретарите и деловодителите на съдебните състави, всички членове на КЗЛД, вкл. семействата им.

На основание чл.233 от АПК постановеното касационно решение, чиято отмяна се иска, е окончателно. Изложените в искането за отмяна доводи и оплаквания по съществото си релевират необоснованост и неправилност като касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Доводите са процесуално недопустими и не подлежат на разглеждане в извънинстанционно производство по реда на чл.237 и следв. от АПК.

По изложените съображения следва да се приеме, че основанието по чл.239, т.1 от АПК не е налице и подаденото искане за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Неоснователно е искането на адв. Г. като процесуален представител на „С.Г.Г.“ ООД, гр. Монтана, за присъждане на разноски за водене на настоящето дело. Не са представени документи за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в извън- инстанционното производство. Представеният договор за правна защита и съдействие няма дата и е за процесуално представителство по адм. дело №3444/2012 г. на ВАС, 5-чл. състав, без доказателства за плащане в брой на възнаграждение от 840 лв.

Водим от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, седемчленен състав,

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.И.Д. от гр. София за отмяна на основание чл.239, т.1 от АПК на влязлото в сила решение №11077 от 24.08.2012 г. по адм. дело №3444 / 2012 г. на Върховния административен съд, петчленен състав и оставеното с него в сила решение №14421 от 08.11.2011 г. по адм. дело №14681 / 2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.