Решение по жалба с рег. № Ж-32/ 28.01.2014 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков– членове на КЗЛД, в заседание, проведено на 30.04.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалба с рег.№Ж-32/28.01.2014г. от Г.С.В. срещу „Б.М.Б.”ЕАД.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, съдържаща твърдения за злоупотреба с лични данни, изразяваща се в предоставянето им на трети лица без знанието и съгласието на жалбоподателя. Г-н Г.С.В. сочи, че е бил абонат на „Б.М.Б.”ЕАД, но поради „некоректно и непрофесионално предоставяне на кабелен сигнал” е прекратил договора и е върнал приемниците на оператора. Жалбоподателят заявява, че няма задължения към „Б.М.Б.”ЕАД, но на 03.10.2013г. е получил от „К.Б.”ЕООД покана за доброволно изпълнение на задължение към оператора в размер на 179.49лв. Г.С.В. е обезпокоен, тъй като без да бъде уведомен, без знанието и съгласието му от „Б.М.Б.”ЕАД личните му данни са предоставени на трети лица. Оспорва претендираната сума и твърди, че е прекратил договорните си взаимоотношения с оператора и е върнал приемните устройства. Моли Комисията за защита на личните данни с оглед правомощията си на независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на личните им данни, да предприеме съответните действия и мерки по случая.

Към жалбата са приложени копия на договор от 18.04.2011г. с „Б.М.Б.”ЕАД и Покана за доброволно изпълнение от 03.10.2013г. от „К.Б.”ЕООД.

Жалбата, подадена от Г.С.В. срещу „Б.М.Б.”ЕАД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес, подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават „Б.М.Б.”ЕАД и „К.Б.”ЕООД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на дружеството „Б.М.Б.”ЕАД е издадено Удостоверение №297820. Заявени са три регистъра: „Клиенти”, „Персонал” и „Трудови злополуки”. На дружеството „К.Б.”ЕООД е издадено Удостоверение №291678. Двете дружества са вписани в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към КЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й Комисията за защита на личните данни разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 12.03.2014г. (Протокол №6), Комисията за защита на личните данни обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 26.03.2014г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателя Г.С.В., ответна страна – „Б.М.Б.”ЕАД в качеството му на администратор на лични данни и заинтересована страна – „К.Б.”ЕООД.

С писмо с изх.№П-642/05.02.2014г. на Председателя на КЗЛД, жалбоподателят е уведомен за откритото в КЗЛД административно производство по жалбата, както и за предприетите действия. Изискана е информация дали по случая е сезирал други органи.

В условията на служебното начало, с писма с изх.№П-643/05.02.2014г. и №П-644/ 05.02.2014г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от АПК съответно „Б.М.Б.”ЕАД и „К.Б.”ЕООД са уведомени за откритото в КЗЛД административно производство и на основание чл.36 от АПК е указано да предоставят становища, както и относими доказателства към жалбата.

В отговор, с писмо с вх.№С-65/13.02.2014г. от „К.Б.”ЕООД е получено становище, в което се сочи, че на правно основание– Договор от 16.01.2013г. дружеството е упълномощено от „Б.М.Б.”ЕАД да извършва извънсъдебно събиране на вземания от длъжници на оператора. Посочва се, че с подписването на договора „К.Б.”ЕООД придобива права на пълномощник и поема всички права по събиране на вземания, като „Б.М.Б.”ЕАД декларира, че длъжниците са в договорни отношения с оператора. В тази връзка, според предоставената от оператора информация, Г.С.В. е прехвърлен като длъжник за задължение в размер на 96.54лв. Посочва се, че г-н Г.С.В. е бил страна по договор, сключен на 18.04.2011г. със срок до 23.08.2012г. За ползвани услуги лицето е заплащало абонаментни такси до 01.06.2012г. и съответно не е заплатило две такси до изтичането на срока на договора. За наличието на задължения жалбоподателят е уведомен от „К.Б.”ЕООД с писма, изпратени на 19.12.2013г. и на 03.02.2014г. Предвид изложеното от „К.Б.”ЕООД считат жалбата за неоснователна.

Към становището са приложени заверени копия на: Договор от 16.01.2013г. с „Б.М.Б.”ЕАДи пълномощно на юрк.Д.А.

С оглед изясняване на факти и обстоятелства по жалбата, с писмо с изх.№П-1464/ 17.03.2014г. на Председателя на КЗЛД, от „К.Б.”ЕООД е изискано да предостави писма от 19.12.2013г. и от 03.02.2014 г., адресирани до жалбоподателя.

С писмо с вх.№С-126/21.03.2014г. от „К.Б.”ЕООД уточняват, че в становището от 12.02.2014г. е отразено, че до жалбоподателя са изготвени две писма, но предвид подадената жалба до КЗЛД, второто писмо от 03.02.2014г. не е изпратено до г-н Г.С.В. и случаят е спрян от обработка до изясняването му. Относно различията в размера на дължимата сума от дружеството се посочва, че първоначалната сума за събиране, подадена от Б. е била в размер на 194.86лв., но през м. януари 2014г. е била изпратена корекция и актуалното задължение към момента е в размер на 96.54лв.

Към писмото е приложено заверено копие на Уведомително писмо от 19.12.2013г. до жалбоподателя.

С писмо с вх.№С-105/14.03.2014г. от „Б.М.Б.”ЕАД е депозиран отговор, в който се сочи, че жалбоподателят е дългогодишен клиент на дружеството, като последно е подписал допълнително споразумение за предоставяне на услуга от 18.04.2011г. със срок 18 месеца– до 18.09.2012г. Посочва се, че през 2011г. от г-н Г.С.В. са подадени 4 сигнала за проблеми с доставяната услуга, които са отстранени от дружеството. Впоследствие, поради неплащане на дължимите сметки от жалбоподателя, услугата била ограничена, като след заплащането ѝ била възстановена. Твърди се, че абонатът е престанал въобще да заплаща за период от м. юни до м. август 2012г. Поради неизпълнение на договора, същият е прекратен от оператора на 23.08.2012 г., като е начислена неустойка до края на срока на договора за предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя.

Към становището са приложени заверени копия на: Пълномощно на юрк. М.Д.; Допълнително споразумение от 18.04.2011 г.; първа и последна страница от Договор от 16.01.2013г. с „К.Б.”ЕООД и три страници от Договор от 09.07.2013г. с „К.Б.”ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон.

За откритото заседание на КЗЛД за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 26.03.2014г. (Протокол №8), страните са редовно уведомени. Жалбоподателят, както и от „К.Б.”ЕООД не се явяват, не изпращат процесуални представители. За „Б.М.Б.”ЕАД се явява юрк.М.К. с пълномощно по преписката.

Юрк.М.К. посочва, че договорът е прекратен по вина на потребителя, поради което му е начислена неустойка. Счита жалбата за неоснователна, тъй като дължимата неустойка е договорена в раздел 5, ал.1 от договора с г-н Г.С.В.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. Съгласно чл.2, ал.2, т.3 от Закона личните данни следва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. Целта на Закона, прогласена в чл.1, ал.2 от ЗЗЛД е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на жалбоподателя, изразяваща се в предоставянето им на трети лица без знанието и съгласието му. По смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД, „предоставяне” на лични данни представлява обработване на лични данни. Законът за защита на личните данни не забранява обработване на лични данни на физически лица за подобна цел, но обработването следва да се извършва по ред и начин, регламентиран в закона.

В качеството си на администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД, „Б.М.Б.”ЕАД има задължение да обработва лични данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо, при наличие на поне една от посочените в чл.4 от ЗЗЛД предпоставки, както и в съответствие с изискванията на принципите, прогласени в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на свързаните с него лични данни, което кореспондира с посочената цел на закона. В конкретния случай жалбоподателят е бил абонат на „Б.М.Б.”ЕАД за предоставяне на услуги. Видно от Споразумение от 18.04.2011 г., подписано от страните по него, срокът на договора е 18 месеца, а именно до 18.09.2012г. С оглед ползването на услуги, предоставяни от оператора, г-н Г.С.В. е предоставил доброволно личните си данни, от което следва извода, че е налице изричното му съгласие по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД „Б.М.Б.”ЕАД да обработва свързаните с него лични данни с оглед предоставянето на договорените услуги.

Общите условия на“Б.М.Б.”ЕАД за взаимоотношенията с крайните потребители на електронни съобщителни услуги са публикувани и общодостъпни на интернет страницата на оператора на адрес: www/blizoo.bg и имат действие спрямо всички потребители на услуги, предоставяни от оператора. В т.10.2. от същите се съдържа текст, съгласно който с приемането на Общите условия и на измененията им, потребителят се счита информиран и декларира своето изрично съгласие относно обработването на личните му данни от „Б.М.Б.”ЕАД, както и за предоставянето им на трети лица, в т.ч. и на агенции за събиране на вземания.

Не е спорен фактът, че жалбоподателят е ползвал услуги, предоставяни от оператора. Г-н Г.С.В. твърди, че е прекратил договора си с Б. поради „некоректно и непрофесионално предоставяне на кабелен сигнал” и е върнал оборудването. Съгласно т.5.3 от Общите условия, връщането на оборудване се удостоверява с двустранно подписан приемо-предавателен протокол. Въпреки дадените указанията, Г.С.В. не предоставя протокол за деинсталация на оборудването, което твърди, че е върнал на оператора. Ако се приемат твърденията му за достоверни, то при предсрочно прекратяване на всеки индивидуален договор с „Б.М.Б.”ЕАД са дължат такси до изтичането на срока на договора, като се начисляват и неустойки. Това е разписано в т.5. От Общите условия в раздел „Изменение и прекратяване на срочен договор за услуги”.

Нормата на чл.24, ал.1 от ЗЗЛД допуска възможността администраторът на лични данни да обработва данните чрез възлагане на обработващ данните. В случая „К.Б.”ЕООД, въпреки самостоятелното си качество на администратор на лични данни, по отношение на „Б.М.Б.”ЕАД има качеството обработващ лични данни по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. Този извод произтича от обстоятелството, че дружеството ползва (употребява) личните данни на абонати на оператора, с цел събиране на техни просрочени задължения към него. Съществуването на посочените взаимоотношения водят до задължение на администратора на лични данни, възлагайки обработване на лични данни да докаже, че отношенията му с обработващия лични данни са уредени с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на лични данни. На правно основание – Договор от 16.01.2013г. за извънсъдебно събиране на вземания, „Б.М.Б.”ЕАД възлага на „К.Б.”ЕООД събиране на вземания от свои абонати. С посочения договор не се прехвърлят вземанията на оператора, а срещу договорено възнаграждение фирмата за събиране на вземания предприема действия по събирането на дължими неизплатени суми. В изпълнение на задълженията си по договора, от „К.Б.”ЕООД са предприети действия по извънсъдебно събиране на вземането на оператора. За целта, жалбоподателят е уведомен с Уведомително писмо от 19.12.2013г.

Съгласно чл.1, т.1 от цитирания договор, „Б.М.Б.”ЕАД възлага извънсъдебно събиране на вземания спрямо длъжници на оператора, като по смисъла на договора „длъжник” е физическо/юридическо лице, което има изискуеми парични задължения към оператора по договор за предоставяне на телекомуникационни/електронни услуги. По смисъла на чл.2, ал.1 от цитирания договор, действията по извънсъдебно събиране на вземания се осъществяват единствено въз основа на изрично възлагане от „Б.М.Б.”ЕАД на „К.Б.”ЕООД, съдържащо данни за съответния длъжник, дължима сума, както и друга информация. Следователно за „К.Б.”ЕООД е налице условие за допустимост за обработване на личните данни на жалбоподателя. Обработването на лични данни от страна на „К.Б.”ЕООД в качеството му на обработващ лични данни е в съответствие с императивните законови изискания, предвид на което жалбата в тази част е неоснователна.

На ответната страна в настоящото административно производство – „Б.М.Б.”ЕАД неколкократно е указано да представи доказателства за наличие на неизплатени задължения от страна на жалбоподателя, но такива не са ангажирани в настоящото административно производство. Администраторът на лични данни не доказа качеството длъжник на г-н Г.С.В. Противоречиви са и начислените суми: в Покана за доброволно изпълнение от 03.10.2013г. се посочва задължение в размер 176.49лв., в становище с вх.№С-65/13.02.2014г. от „К.Б.”ЕООД се посочва задължение в размер 96.54лв., в Уведомително писмо от 19.12.203г. се сочи размер 104.86лв. В становище с вх.№С-126/ 21.03.2014г. от „К.Б.”ЕООД твърдят, че първоначално дължимата сума, подадена от оператора е в размер на 104.86лв., впоследствие през м. януари 2014г. от „Б.М.Б.”ЕАД е изпратена корекция на сумата и към момента е в размер 97.54.лв.

Съгласно договора за възлагане, Б. следва да предоставя информация, в т.ч. и лични данни само на свои длъжници, каквото качество не притежава жалбоподателят.В изпълнение на изискването за законосъобразно обработване на данните, „Б.М.Б.”ЕАД следва да положи необходимите усилия и да установи действителното правно положение на лицата, чийто данни предстои да се обработват по избрания от оператора начин. С писмо с изх.№П-643/05.02.2014г. и повторно с писмо с изх.№П-1462/17.03.2014г. на Председателя на КЗЛД, от ответната страна в настоящото административно производство са изискани доказателства за наличие на неизплатени задължения от жалбоподателя. Въпреки изричните указания на административния орган, от „Б.М.Б.”ЕАД не са депозирани доказателства в тази насока. При анализ на събраните в хода на административното производство доказателства е видно, че за оператора не е налице условие за допустимост за обработване на личните данни на Г.С.В. чрез предоставянето им на трети лица. Действията по обработването на личните данни на жалбоподателя, изразяващо се в предоставянето им на „К.Б.”ЕООД са извършени без наличие на правно основание, поради което обработване на личните данни на г-н Г.С.В. е недопустимо. С тези действия „Б.М.Б.”ЕАД е нарушил императивна разпоредба, съдържаща се чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение по случая, анализирайки представените писмени доказателства и становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна в тази част.

При определянето на размера на административното наказание Комисията за защита на личните данни се съобрази с характера и степента на нарушението и обществените отношения, които то засяга. Взе предвид обстоятелството, че настоящото наказание не е първо за дружеството „Б.М.Б.”ЕАД, както и факта, че с действията са увредени правата по Закона за защита на личните данни на едно физическо лице.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.42, ал.1 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр.София-1592, бул.„Проф. Цветан Лазаров” №2 или преведена по банков път:

Банка БНБ-ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.