Решение на Върховния административен съд № 8412/ 19.06.2014 г.

РЕШЕНИЕ
№8412
София, 19.06.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.38, ал.6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по касационна жалба на „С.Г.Г.“ ООД (СГГ), против Решение №6428/24.10.2013г., постановено по а.д. №5497/2013г. по описа на Административен съд София град (АССГ).

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на СГГ против Решение №163/2012г. от 08.05.2013г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията).

Недоволно, СГГ обжалва решението на АССГ. Счита същото за неправилно поради необоснованост и на тази база- допуснато нарушение на материалния закон. Моли отмяната му, като по отношение на първоначалната жалба не взема становище.

Алтернативно иска намаляване на наложената имуществена санкция като прекомерна.

Ответната страна– КЗЛД, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на решението на АССГ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Д.И.Б. не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът дава становище за основателност на двете жалби.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе установеното от фактическа страна от АССГ.

Ответникът Д.И.Б. е сезирал КЗЛД с жалба рег. инд. Ж-163 от 02.07.2012г. (л. 22 от делото). В същата е описал случая, дал основание за оплакването й до Комисията. Последната е образувала производство по жалбата, провела е 3 заседания по него (на 23.01.2013г., 10- 21.03.2013г. и 19.04.2013г.) и се е произнесла с обжалваното Решение №163/2012г. от 08.05.2013г. (л. 146). В същото е прието, че „… обработваната от „С.Г.Г.“ ООД информация за лицето надхвърля по обем и съдържание предоставената за целта на събиране на вземането информация от „К.Б.М.“ ЕАД (Г.), като съхранява и използва лични данни на Д.И.Б. без правно основание в нарушение на чл.2, ал.2, т.1 и чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД…“. За установеното деяние е наложена на основание чл.10, ал.1, т.7, чл.38, ал.2 и чл.42, ал.1 от ЗЗЛД, имуществена санкция на „С.Г.Г.“ ООД в размер на 19000,00 лева.

„С.Г.Г.“ ООД е обжалвал решението на Комисията. В АССГ е образувано а.д. №5497/2012г. С обжалваното Решение №6428/24.10.2013г., АССГ е приел, че за законосъобразната обработка на личните данни на Д.И.Б. е необходимо да съществува поне едно от условията, посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, а в случая те липсват изцяло. По делото не са представени доказателства задължението на Д.И.Б. към Г. да е предмет на приложения по делото Договор за цесия от 17.09.2009г. Липсват доказателства Д.И.Б. да е дала съгласието си за обработката на личните й данни от друг, различен от Г., администратор на лични данни. Д.И.Б., в нарушение на чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) не е уведомена от Г. за осъществената от него цесия на задължението й към него.

В решението си АССГ е направил анализ и тълкуване на нормативната база- ЗЗЛД, въз основа на която е допустимо извършване на обработката на личните данни на клиентите на Г. и предоставяне на това право на трети лица.

При така установеното от фактическа страна, касационната жалба на СГГ се явява неоснователна.

Твърдението за неправилност на решението на АССГ се основава на непредставени доказателства по делото, поради което те не са конкретизирани от касатора с посочване на техния номер, дата на издаване и издател. Така твърдението, че съдът е изградил изводите си по въпроса, че вземането срещу Д. Д.И.Б. не е обект на цитирания договор за цесия от 17.09.2009г. на основание „Удостоверение, издадено от цедента“, е необосновано. Такова удостоверение не е споменато в мотивите на съда и липсва като доказателство, приложено по делото. Единствения документ, наименован „удостоверение“ по делото, е издаденото такова блез дата от Дайрект Сървисиз (л. 140). Последващият твърдението преразказ в касационната жалба на може би съществуващи, но непредставени по делото доказателства, не може да формира изводи на съда за фактическото положение по случая. Доводът, че „дори за надлежното уведомяване на цесионера е необходимо да се обработват личните данни за длъжниците“ също е неоснователен. Цесионерът (СГГ), като страна по договора за цесия от 17.09.2009г., е запозната със съдържанието му. Задължението да се уведоми длъжника, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД лежи върху цедента Г., а не върху цесионера СГГ. При липса на доказателства за цедиране на конкретното вземане на Г. от Д.И.Б., предоставянето на личните й данни, които съгласно Становище на Г. до КЗЛД вх. №С-593/09.11.2012г. (л. 75) са за име, ЕДИНЕН ГР. НОМЕР, документ за самоличност и адрес, съставлява незаконно предоставяне и получаване на лични данни. Последващото им използване е нарушение по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗЛД. Договорът за цесия е възможно да е валиден, но доколкото длъжникът Д.И.Б. не е уведомена за него, той няма действие спрямо нея и обработката на личните й данни е незаконно. Такова действие- обработка на личните данни, е и използването на други телефони на лицето, получени въз основа на договорите му с „БТК“ АД.

Неоснователен е и доводът, че при включена клауза в Общите условия на Г., подписани и приети от Д.И.Б. при сключването на договора за услуги, за дадено доброволно съгласие за обработката на личните й данни и от други администратори, различни от Г., за целите на събиране на вземанията към нея. Това твърдение също е необосновано. В представените по делото „Общи условия“ на Г. (л. 133), за които последният твърди, че са били валидни към датата 23.06.2003г. (вж. Писмо на Г. изх. №0320/12.07.2013г. на л. 132), липсва клауза в посочения смисъл и съдържание. Цитираната т.43 в решението на КЗЛД има съвсем друго съдържание и този факт правилно е констатиран от състава на АССГ в неговото решение

Неоснователен е доводът за допуснати нарушения на материалния закон, основаващи се на „разширено“ изследване от страна на КЗЛД на въпросите около поставения пред нея спор с жалбата на Д.И.Б.. Именно изследвайки описаното от последната нарушение от страна на СГГ, Комисията е установила нарушенията, свързани с цесията на вземанията на Г., липсата на уведомление за това на длъжника Д.И.Б. и последващите нарушения при обработката на личните й данни от касатора.

Неоснователен е и доводът за прекомерност на наложената парична санкция. Както правилно е констатирал съставът на АССГ, законово предвидената санкция за подобен род нарушения е от 10000,00 до 100000,00 лева. Определената санкция в размер на 19000,00 лева е много по-близко до минимума, отколкото дори до средния размер.

При служебната проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

Като е произнесъл решението си в посочения смисъл, АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение

ОСТАВЯ в сила Решение №6428/24.10.2013г., постановено по а.д.№5497/2013г. по описа на Административен съд София град .

Решението е окончателно.