Решение по жалба с рег. № Ж-67/ 18.02.2014г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева на открито заседание, проведено на 23.04.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.Ж-67/18.02.2014г., подадена от Р.С.К. срещу „Ц.К.Б.” АД /Ц.К.Б. АД/.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Р.С.К. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че на 07.02.2014г. е получил писмо изх.№12459/31.01.2014г. от Ц.К.Б. АД. С писмото, банката го уведомява, че е прехвърлила възмездно с договор за цесия от 30.11.2013г. негово вземане, произтичащо от договор за кредитна карта на „Ф.И.А.” ЕООД.

Жалбоподателят твърди, че банката без негово съгласие е предоставила личните му данни на „Ф.И.А.” ЕООД.

Господин Р.С.К. иска от Комисията да разгледа жалбата му и при установяване на извършено нарушение на Закона за защита на личните данни, да защити накърнените му права.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относими по случая доказателства от „Ц.К.Б.” АД и „Ф.И.А.” ЕООД.

На 17.03.2014г., банката представя писменото си становище по жалбата, като към него прилага относими доказателства. Ц.К.Б. АД уточнява, че жалбоподателя има сключен договор с банката, поради което е налице кредитно правоотношение. Договорните отношения са били многократно подновявани. Сочи се, че господин Р.С.К. има и втори договор, като взаимоотношенията по него са преуредени, в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит. Р.С.К. е страна по договорите, както в лично качество, така и в качеството му на управител на „А.2002” ООД. Администраторът на лични данни уточнява, че в чл.183, т.3 от Общите условия към договора е регламентирано, че при сключване на договор с банката, кредитополучателя дава изричното си съгласие свързаните с него лични данни да бъдат предоставяни на трети лица- цесионери, което е основание за допустимост на обработваните лични данни, съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД. Банката приема, че за нея са налице още две от условията за допустимост при обработването на лични данни, а именно: наличието на договор между физическото лице, чиито лични данни се обработват и администратора на лични данни, както и реализирането на законен интерес, който се явява преимуществен пред този на физическото лице. Като аргумент за неоснователност на жалбата се изтъква, че личните данни на господин Р.С.К. са публично достъпни, в качеството му на управител на търговско дружество, вписано в Търговския регистър /ТР/.

Към становището са приложени следните доказателства: договор за издаване на кредитна карта с кредитен лимит *****; договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта MasterCasdVISA-Лидер от 21.05.2010г.; рамков договор №405046/21.05.2010г. за откриване на разплащателна сметка; Общи условия на Ц.К.Б. АД към рамков договор за откриване и обслужване на банкови платежни сметки и извършване на платежни операции; писмо изх.№69026/22.05.2012г. до Р.С.К.; споразумение от 30.05.2012г., заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК; извлечение изх.№132900/08.10.2012г.; искова молба до РС В.Т. с вх.№25501/29.11.2012г.; отговор на искова молба от „А.2002” ЕООД от 18.01.2013г. и от 04.03.2013г.; решение №738/17.07.2013г. на РС В.Т., постановено по гр.д. №4697/2012г., решение №539/21.12.2013г. на Окръжен съд В.Т.; договор за цесия от 30.11.2013г.; писмо изх.№12459/31.01.2014г.; писмо изх.№12459/31.01.2014г.; извлечения от счетоводни книги на Ц.К.Б. АД и документи качени по партидата на „А.2002” ООД в ТР.

„Ф.И.А.” ЕООД изразява писменото си становище по жалбата на господин Р.С.К. на 19.03.2014г. В становището се сочи, че дружеството е компания работеща в областта на изкупуването и събирането на вземания. По силата на договор за цесия от 30.11.2013г., сключен с Ц.К.Б. АД е придобило вземане на банката към Р.С.К. и „А.2002” ЕООД. Вземането, произтича от сключен договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта MasterCasdVISA-Лидер ***** В точка 29, параграф трети от подписания между Ц.К.Б. АД и Р.С.К. договор е посочено, че неразделна част от договора са Общите условия на Ц.К.Б. АД за издаване и ползване на кредитна карта MasterCasd. Дружеството сочи, че с подписването на договора, картодържателя и третото лице декларират, че Общите условия са им предадени и безусловно ги приемат. В чл.189, т.3 от Общите условия е уговорено между страните, че клиента на банката се съгласява тя да предоставя личните му данни на трети лицацесионери, кредитни бюра, лица, на които е възложено събирането на дълга. Р.С.К. е подписал Общите условия, поради което се приема, че той е запознат със съдържанието им и ги е приел като част от сключения от него договор.

На основание изложените в становището аргументи, „Ф.И.А.” ЕООД счита жалбата на господин Р.С.К. за неоснователна и моли Комисията да я остави без уважение.

Към становището се прилагат: договор за издаване на кредитна карта с кредитен лимит, договор за разплащателна сметка и издавена на международна кредитна карта MasterCasdVISA-Лидер, Общи условия на Ц.К.Б. АД, удостоверение, издадено от КЗЛД и удостоверение за актуално състояние.

Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата е частично допустима, поради следните съображения:

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратори на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай са „Ц.К.Б.” АД и „Ф.И.А.” ЕООД. Администраторите на лични данни са изпълнили задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като са подали заявление за регистрацията им като администратори на лични данни.

С чл.1, ал.2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни.

Жалбата е подадена от името на Р.С.К., като в нея не е уточнено, дали същата се подава срещу предоставянето на свързаните с него лични данни, като физическо лице и/или като управител и едноличен собственик на фирма „А.2002” ЕООД. От събраните по административната преписка доказателства се установява, че Ц.К.Б. АД е цедирала вземането: на Р.С.К., в качеството му на картодържател, така и на „А.2002” ЕООД, в качеството му на титуляр на сметка.

В тази връзка Комисията приема, че жалбата подадена от Р.С.К., в лично качество е допустима, подадена при наличието на правен интерес, да търси защита от евентуално накърняване на правата му по ЗЗЛД.

Комисията приема, че жалбата в частта, подадена от Р.С.К., в качеството му на управител и едноличен собственик на „А.2002” ЕООД е недопустима, поради липсата на активно легитимирана страна в развиващото се пред Комисията административно производство по реда на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. В цитираната правна норма, законодателят е разписал, че само и единствено физическите лица, в това им качество могат да сезират Комисията с жалби за нарушени техни права по ЗЗЛД.

При извършена от КЗЛД служебна проверка в регистъра на администраторите на лични данни, който води Комисията е установено, че фирма „А.2002” ООД /сегашна „А.2002” ЕООД/ е подала заявление за регистрация като администратор на лични данни, но същата е в списъка на администраторите на лични данни, подлежащи на актуализация. В тази връзка е взето решение за извършване на проверка по чл.12 от ЗЗЛД, на администратора на лични данни.

Разгледана по същество жалбата на Р.С.К. срещу „Ц.К.Б.” АД и „Ф.И.А.” ЕООД е неоснователна поради следните съображения:

Сключен е договор за издаване на кредитна карта с кредитен лимит ***** между Ц.К.Б. АД, Р.С.К., в качеството му на картодържател и „А.2002” ООД, в качеството му на трето лице-титуляр по сметка. Банката е издала на картодържателя кредитна карта MasterCasdVISA-Лидер по разплащателна сметка в лева **** с титуляр „А.2002” ООД. По картата е предоставен кредитен лимит в размер на 10000лв. В т.28 от договора е уговорено между страните, че картодържателя и третото лице-титуляр на сметка, дават съгласието си банката да обработва личните им данни с цел изпълнение на задълженията на страните по договора. В договора е уговорено, че неразделна част от него са Общите условия на Ц.К.Б. АД за издаване и ползване на кредитни карти MasterCasd. Разписано е още, че с подписването на договора, картодържателя и третото лице, декларират, че Общите условия са им предадени и безусловно ги приемат. Видно от приложеният към административната преписка договор, той е подписан от всичките страни по него.

На 21.05.2010г. е сключен между Ц.К.Б. АД, Р.С.К., в качеството му на картодържател и „А.2002” ООД, в качеството му на титуляр договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта MasterCasdVISA-Лидер. По картата банката предоставя кредитен лимит в размер на 10000лв. В т.21 от договора е разписано, че банката е уведомила картодържателя и титуляря за всички условия по отпуснатия кредит преди сключване на договора, включително ги е уведомила, че тя има право да прехвърли на трето лице вземанията си по сключения договор. Отново договора е подписан от Р.С.К., като картодържател и като управител на дружеството, титуляр на сметка. В чл.189 от Общите условия на „Ц.К.Б.” АД към рамков договор за откриване и обслужване на платежни сметки и извършване на платежни операции е уговорено, че с факта на подаване на искане за платежна услуга, респективно с подписването на договор, клиента на банката, декларира, че се съгласява банката да обработва свързаните с него лични данни и да ги предоставя на трети лица– цесионери, кредитни бюра, на които е възложено събирането на дълга и др.

На основание изложеното следва, че за Ц.К.Б. АД са налице три от условията за допустимост при обработване на личните данни посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. На първо място за банката е налице условието– съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните. Съгласието на Р.С.К. за обработването на личните му данни чрез предоставянето на трети лица е изразено чрез сключването на договора с банката и приемането, както на клаузите от договора, така и Общите условия, които са неразделна част от индивидуалния договор. Законодателят не е определил конкретна форма, под която физическото лице може да изрази съгласието си за обработване на личните му данни, поради което следва да се приеме, че същото може да се изрази и чрез приемането на клаузи в този смисъл, независимо дали те са регламентирани в договора или в Общите условия, които са неразделна част от него. В конкретния случай, изразяването на съгласие е извършено чрез конклудентни действия по приемане на договора и Общите условия.

Второто условие за допустимост е наличието на договорни отношения между банката и жалбоподателя. По административната преписка не се събраха доказателства, а и такива твърдения не е изложил господин Р.С.К. в жалбата си, че той оспорва наличието на облигационни взаимоотношения.

Трето условие за законосъобразното обработване на личните данни е извършването на действия, с които администратора на лични данни реализира свой законен интерес. Видно от доказателствата, господин Р.С.К. е длъжник на Ц.К.Б. АД по повод сключени от него договори. Установено е, че паричните задълженията по договорите не са погасени своевременно. Банката е упражнила правото на иск срещу длъжника пред съответния районен съд. Постановени са две съдебни решения, съответно на Районен и Окръжен съд В.Т. С първоинстанционното съдебно решение е прието за установено, че Р.С.К. е длъжник на Ц.К.Б. АД за сумата от 9905.13лв. по договор за разплащателна сметка, както и за сума в размер на 2559.01лв., представляваща лихва върху сумата, такса за просрочие, законна лихва върху главницата и разноски по делото. Окръжният съд е потвърдил решението на РСВ.Т. На основание изложеното следва, че банката има законен интерес да събере вземанията си и този интерес се явява преимуществен пред интереса от защита на личните данни на физическото лице, които тя обработва.

Личните данни на жалбоподателя са обработени и от „Ф.И.А.” ЕООД, законосъобразно. Дружеството е встъпило в правата на кредитор, съгласно сключен договор за цесия между него и банката. За дружеството е налице условието за допустимост при обработването на личните данни, посочено в чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, поради което същото се явява законосъобразно.

В случай, че жалбоподателя оспорва самото прехвърляне на вземането му чрез договор за цесия, следва да се посочи, че КЗЛД не е компетентна да се произнесе по този въпрос. Тя се произнася единствено и само по въпросите дали, обработването на личните данни е законосъобразно или не.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.