Решение по жалба с рег. № Ж-39/ 03.02.2014 г. и Ж-40/ 03.02.2014 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав Председател: Венцислав Караджови и членове: Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 21.05.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по допустимост жалби рег.№Ж-39/03.02.2014г. и №Ж-40/03.02.2014г., подадени от А.С.И. съответно срещу ЕТ „П.А.П.“ и „Банка ДСК“ ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Господин А.С.И. сезира Комисията за защита на личните данни с жалба рег.№Ж-39/ 03.02.2014г., в която излага твърдения за неправомерно обработване на личните му данни (три имена и единен граждански номер) от ЕТ „П.А.П.“, Булстат ***** и адрес: ****.

Жалбоподателят твърди, че без негово знание и съгласие личните му данни са вписани в съставен от ЕТ „П.А.П.“ документ с дата 25.09.2006г. В последствие документът е използван при сключване на договор за кредит, обезпечен с поръчителството му, подписан на 29.09.2006г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ЕТ „П.А.П.“.

Господин А.С.И. твърди, че не е предоставял личните си данни на едноличния търговец и счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, за което е разбрал на 13.02.2013г., в съдебно заседание по дело №58742/2011г., по описа на Софийски районен съд. Моли Комисията да установи как ЕТ „П.А.П.“ се е сдобил с личните му данни и при установяване на нарушение да наложи съответното административно наказание.

Към жалбата, като доказателство е приложено копие на протокол от проведено на 25.09.2006г. заседание на Общото събрание на ЕТ „П.А.П.“.

В КЗЛД е депозирана жалба рег.№Ж-40/03.02.2014г., подадена от г-н А.С.И. срещу „Банка ДСК“ ЕАД. Жалбоподателят сочи, че Банката е нарушила разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД и в периода 26.09.2006г. до 27.09.2006г. е използвала неправомерно личните му данни (три имена, единен граждански номер, адрес, номер на лична карта и месторабота). Г-н А.С.И. твърди, че личните му данни са вписани в кредитно проучване, правно становище по искане за кредит и справка от Централния кредитен регистър на Българска народна банка (БНБ). Сочи, че в последствие тези документи са използвани за сключване на договор за кредит, обезпечен с поръчителството му, от дата 29.09.2006г., подписан между „Банка ДСК“ ЕАД и ЕТ „П.А.П.“.

Господин А.С.И. информира, че към 27.09.2006г. не е бил клиент и не е предоставял личните си данни на Банката. Твърди, че за неправомерното обработване на личните му данни от страна на „Банка ДСК“ ЕАД е установил на 13.02.2013г., на проведено съдебно заседание по дело №58742/2011г., по описа на Софийски районен съд. Моли Комисията да установи как и кога дружеството се е сдобило с личните му данни и при установяване на нарушение да наложи съответното административно наказание.

В допълнение, приложено къмжалбата, г-н А.С.И. информира, че по случая има висящо гражданско дело №5840/2013г., по описа на Софийски градски съд.

Към жалбата са приложени копия на: кредитно проучване на „Банка ДСК“ ЕАД от дата 26.09.2006г.; правно становище с дата 27.09.2006г.; генерирана на 27.09.2006г. справка от Централния кредитен регистър на БНБ за кредитна задлъжнялост на А.С.И..

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая от ЕТ „П.А.П.“ и „Банка ДСК“ ЕАД са изискани писмени становища и доказателства.

Изпратеното доЕТ „П.А.П.“ писмо на Председателя на КЗЛД се е върнало в цялост, с отбелязване на пощенското клеймо „непотърсено“. От направена служебна справка в Търговския регистър (ТР) се установи, че ЕТ „П.А.П.“ с Булстат *** и адрес ***** не е вписан в ТР. Видно от справка в Регистър Булстат е, че ЕТ „П.А.П.“ с Булстат ***** е със статус „неактивен“.

От „Банка ДСК“ ЕАД е изискано писмено становище и доказателства, относно твърденията изложените в жалба рег.№Ж-40/03.02.2014г. В отговор представителите на дружеството депозират становище (С-151/28.03.2014г.) за неоснователност на жалбата и твърдят, че дружеството обработва законосъобразно личните данни на г-н А.С.И., на основание чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД. Информират, че на 29.09.2006г. между „Банка ДСК“ ЕАД, клон Аспарухово и ЕТ „П.А.П.“ е сключен договор за кредит за сумата от 20000лв. (двадесет хиляди лева).

Представителите на Банката сочат, че за обезпечение на задълженията на кредитополучателя на 29.09.2006г. е сключен договор за поръчителство със страни „Банка ДСК“ ЕАД и жалбоподателят– г-н А.С.И., като за целите на договора г-н А.С.И. е представил Удостоверение за доход изх.№151/26.09.2006г. Твърдят, че вследствие неизпълнение на задълженията по договора за кредита от страна на кредитополучателя– ЕТ „П.А.П.“ и неговата предсрочна изискуемост, „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника и поръчителите, като до поръчителя– А.С.И. е изпратена покана за доброволно изпълнение.

От дружеството информират, че по случая е налице висящо съдебно производство със страни „Банка ДСК“ ЕАД и А.С.И.. Сочат, че г-н А.С.И. е предявил отрицателен установителен иск срещу „Банка ДСК“ ЕАД, по повод който е образувано гр. дело №58742/2011г., по описа на Софийски районен съд (СРС). Искът е обоснован с твърденията, че г-н А.С.И. не отговаря солидарно с главния длъжник– ЕТ „П.А.П.“ по договор за кредит сключен на 29.09.2006г., тъй като не е положил подписа си под договора за кредит, както и че е поръчителствал на лице, различно от това посочено в договора за кредит, като не оспорва положения от него подпис под договора за поръчителство.

От Банката уведомяват, че с решение №I-34-9/13.03.2013г., постановено по гр. дело №58742/2011г., по описа на СРС предявеният от г-н А.С.И. иск срещу „Банка ДСК“ ЕАД е отхвърлен като неоснователен. Информират, че г-н А.С.И. е обжалвал първоинстанционното съдебно решение, а образуваното по този повод въззивно гр. дело №5840/2014г. е обявено за решаване.

Като доказателства към становището са приложени заверени копия на: договор за кредит, сключен на 29.09.2006г., между „Банка ДСК“ ЕАД и ЕТ „П.А.П.“; договор за поръчителство, сключен на 29.09.2006г. между „Банка ДСК“ ЕАД и жалбоподателя– г-н А.С.И.; удостоверение за доход с изх.№151/26.09.2006г.; решение №I-34-9/13.03.2013г., постановено по гр. дело №58742/2011г., по описа на СРС, гражданско отделение, 34 състав; въззивна жалба, подадена от А.С.И..

С писмо вх.№П-2425/23.04.2014г. представителите на Банката ангажират допълнителни доказателства, а именно: искова молба от А.С.И. против „Банка ДСК“ ЕАД и допълнително становище към исковата молба.

На 09.05.2014г. е проведен телефонен разговор (ПР-56/09.05.2014г.), иницииран от жалбоподателя, който информира, че на втора инстанция е спечелил воденото от него гражданско дело срещу „Банка ДСК“ ЕАД. Г-н А.С.И. уточнява, че съдебното производство е започнало по негова инициатива, след подаден през 2011г. иск срещу Банката.

На 21.05.2014г. е проведено редовно заседание за Комисията, на което жалби рег.№Ж-39/03.02.2014г. и №Ж-40/03.02.2014г. са разгледани по допустимост.

Съобразно изложената в жалбите правна и фактическа обстановка Комисията счита, че са налице предпоставките на чл.32 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) за обединяването и разглеждането им в рамките на едно административно производство.

Комисията отчита факта, че между страните А.С.И. и „Банка ДСК“ ЕАД има висящо съдебно производство, но счита че изхода на делото и решаването на повдигнатия пред съда спор не е преюдициален по отношение на настоящето административно производство, с оглед което няма основания за спирането му.

Подадените от г-н А.С.И. жалби съдържат задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА). Налице са данни за жалбоподателят, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същите са редовни.

Жалбите са просрочени, следователно процесуално недопустими за разглеждане по същество, поради което Комисията за защита на личните данни прекратява образуваното административно производство.

Основанията за това са следните:

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на лични им данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането, с което е сезиран. Законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон, за които съответния административен орган следва да следи служебно (чл. 27, ал.2, т.6 от АПК).

Правото на физическото лице да сезира КЗЛД за нарушаване на правата му по Закона за защита на личните данни е разписано в разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД и е обвързано с преклузивни срокове. Съгласно цитираната разпоредба при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Сроковете са преклузивни и изтичането им преклудира възможността на КЗЛД да се произнесе по съществото на искането, с което е сезирана.

В конкретния случай, видно от събраните по административната преписка доказателства, се установи, че към 2009г. жалбоподателят е знаел, че „Банка ДСК“ ЕАД обработва личните му данни, в качеството му на поръчител по договор за кредит сключен между Банката и ЕТ „П.А.П.“.

Твърденията на г-н А.С.И., че за това обстоятелство е разбрал на 13.02.2013г., са в противоречие с останалите събрани по случая доказателства, с оглед което не се кредитират от Комисията.

Видно от съдържанието на подадената през 2011г. от г-н А.С.И. искова молба срещу „Банка ДСК“ ЕАД и образувано по повод нея гр. дело №58742/2011г., по описа на СРС и от допълнението към исковата молба е, че на 28.01.2009г. г-н А.С.И. е получил покана за доброволно изпълнение, във връзка с образувано изпълнително дело №20087180400281 на ЧСИ С.Д.. Г-н А.С.И. сочи в исковата си молба, че от получената покана за доброволно изпълнение е узнал, че е „станал поръчител на ЕТ „П.А.П.“ по сключен с „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит от 29.09.2006г.“, от което следва че още към 2009г. г-н А.С.И. е знаел, че Банката обработва личните му данни за целите на сключения с едноличния търговец договор за кредит. С оглед това обстоятелство и факта, че жалбите на г-н А.С.И. до Комисията са депозирани на 03.02.2014г. се налага обоснования извод, че преклузивният едногодишен срок от узнаване за нарушението е изтекъл към дата на подаване на жалбите в КЗЛД.

Към момента на депозиране на жалбите в КЗЛД е изтекъл и петгодишния срок– абсолютната давност за сезиране на Комисията, тъй като действията по обработване на личните данни, за които г-н А.С.И. сезира КЗЛД са извършени през 2006г.

С оглед гореизложеното, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд- София- град.