Решение на Върховния административен съд № 9631/ 09.07.2014 г.

РЕШЕНИЕ

№9631
София, 09.07.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни против решение №411/23.01.2014г. по адм. д. №7287/2013г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение №Ж-39/ 01.07.2013г. на касатора в частта по т.2 от него с което на Община К., представлявана от кмета, е наложена имуществена санкция в размер на 12500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението му. Иска се отмяната му в оспорваната част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба– Община К., представлявана от кмета, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба– Р.Й.Г., жив. в гр. К., не оспорва касационната жалба.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение АССГ приема, че е извършено нарушение на ЗЗЛД от страна на администратора на лични данни– Община К. Изложени са съображения, че копирането на личната карта на кандидатстващите за работа по проект на Община К. и в частност ответницата Р.Й.Г., представлява нарушение при обработването на лични данни по смисъла на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД и решението на КЗЛД е законосъобразно в тази част. Съдът приема оспореното решение на КЗЛД за незаконосъобразно в частта с която на община К. е наложена имуществена санкция в размер на 12500лв., и в която част се оспорва пред настоящата инстанция, поради неизлагане на мотиви относно предпочетената от административния орган възможност по чл.38, ал.2 ЗЗЛД и мотиви относно определяне размера на имуществената санкция.

Решението на съда в обжалваната част е неправилно.

По делото няма спор по фактите, а се оспорват правните изводи на съда. Съгласно чл.38, ал.2 ЗЗЛД, когато, както в случая, се установи нарушение, комисията разполага с правомощия да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Преценката на органа е при условията на оперативна самостоятелност, като е задължително да се мотивира избора на предпочетената възможност.

Видно от обжалваното решение №Ж-39/01.07.2013г. КЗЛД е посочила, че събирането на копия от документи за самоличност на кандидатите за участие по програма „Услуги в домашна среда и за хора с увреждания и самотно живеещи възрастни хора в Община К.” се явява несъотносимо и надхвърлящо целта, за която се обработват данните на кандидатите. Към преписката е приложен протокол от 11.02.2013г. за унищожаване на хартиените носители със снети копия от личните карти. В този смисъл основателни са възраженията на касатора, че в конкретния случай останалите предвидени възможности по чл.38, ал.2 от ЗЗЛД– даване на задължителни предписания и определяне на срок за отстраняване на нарушението са неприложими.

Административният орган е съобразил, че по сходен начин са събрани копия от личните карти на 109 души, което обстоятелство е обусловило тежестта на нарушението като законът не съдържа специални правила за индивидуализиране размера на наказанието.

Съгласно разпоредбата на чл.42 от ЗЗЛД за нарушения по чл.2, ал.2 и ал.3 и чл.4 администраторът на лични данни се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10000 до 100000лв. Наложената санкция на администратора на лични данни от страна на административния орган е в размер на 12500лв., която стойност е близка до минималния приложим размер от 10000лв. С оглед тежестта на нарушението наложената санкция се явява дори по-ниска при съобразяването ѝ с последното и изложените мотиви от страна на КЗЛД.

С оглед изложеното решението като неправилно в обжалваната част следва да се отмени.

С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от Административно процесуалния кодекс Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение

ОТМЕНЯ решение №411/23.01.2014г. по адм.д.№7287/2013г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение №Ж-39/ 01.07.2013г. Комисия за защита на личните данни В ЧАСТТА по т.2 от него с което на Община К., представлявана от кмета, е наложена имуществена санкция в размер на 12500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от Закона за защита на личните данни като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата Община К. против решение №Ж-39/01.07.2013г. Комисия за защита на личните данни в частта по т.2 от него с което на Община К., представлявана от кмета, е наложена имуществена санкция в размер на 12500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от Закона за защита на личните данни.

ОСЪЖДА Община К. да заплати на Комисия за защита на личните данни сумата от 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.