Становище на КЗЛД относно избори за народни представители, насрочени за 05 октомври 2014 година с Указ № 201 от 05 август 2014 година на Президента на Република България

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и Членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 13.08.2014год. (Протокол №32), разгледа въпроси, свързани със защитата на личните данни на гражданите, фигуриращи в списъци на избиратели, подкрепящи регистрацията на съответни политически субекти за участие в предстоящите избори за народни представители, насрочени за 05 октомври 2014 година, както и въпроси, поставени в писмо с изх.№НС-00-52/11.08.2014г. от Централната избирателна комисия (ЦИК).

В писмото на ЦИК се посочва, че във връзка с провеждане на изборите на 05октомври 2014г., ще бъдат назначени районни избирателни комисии във всеки изборен район, както и секционни избирателни комисии за всяка секция в страната и чужбина. За участие в изборите в ЦИК се регистрират партии и коалиции, а в РИК– инициативни комитети за издигане на независими кандидати. Съгласно чл.133, ал.3, т.5 и ал.4, чл.140, ал.3, т.6 и ал.4 и чл.257, ал.3 от Изборния кодекс (ИК), партиите, коалициите и инициативните комитети обработват и предоставят лични данни на избиратели, които подкрепят участието в изборите на партии, коалиции или независими кандидати. Във връзка с изложеното, ЦИК се обръща към КЗЛД за становище относно необходимостта от регистрация в КЗЛД на избирателните комисии, партиите, коалициите и инициативните комитети със съответни указания към посочените политически субекти.

Като независим държавен орган, оправомощен да провежда държавната политика в областта на защита на личните данни, КЗЛД следва да се произнесе по отношение на мерките, които участниците в изборния процес трябва да предприемат, с цел недопускане нарушения на законодателството, касаещо защитата на личните данни. Основно правомощие на КЗЛД по въпросите, свързани с организацията и реда за провеждане на всички видове избори (включително и предстоящите избори за народни представители, насрочени за 05 октомври 2014 година) е да контролира изпълнението на задълженията на участниците в изборния процес, които на свое собствено основание се явяват и администратори на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

При разглеждането на специфичните казуси, Комисията винаги се е придържала към принципа на институционално взаимодействие и сътрудничество с държавните институции, отговорни за реализирането на държавната политика в отделните сфери на обществения живот.

Като независим постоянно действащ държавен орган, ЦИК обработва лични данни в изпълнение на нормативно установени задължения, регламентирани в ИК. Лични данни в изпълнение на нормативно установени задължения, регламентирани в ИК, обработват и назначените за съответните избори районни, общински и секционни избирателни комисии. Във връзка с товаЦИК, РИК и ОИК се явяват администратори на лични данни по смисъла на ЗЗЛД, а СИК– обработващ лични данни спрямосъответната районна/общинска избирателна комисия. ЦИК е регистрирана в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри с идентификационен номер 312338, за което има издадено от КЗЛД Удостоверение №312338 от 28.07.2011 година.

В изпълнение на своите правомощия по чл.57 от ИК, Централната избирателна комисия води публичен регистър на избирателите и осигурява възможност на всеки избирател да прави справки в регистъра по единен граждански номер (личен номер), води регистри на партиите и коалициите за участие във всички видове избори, на инициативните комитети за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България, регистрира и обявява кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България, регистрира до изборния ден застъпниците извън страната на кандидатските листи, води регистър на наблюдателите, т.е. ЦИК като администратор на лични данни обработва голям обем от лични данни на физически лица.

В разпоредбите на чл.133, ал.4, чл.140, ал.4, чл.257, ал.3, чл.320, ал.3, чл.367, ал.3, чл.416, ал.3 от ИК е предвидено, че личните данни на избирателите се обработват и предоставят при спазване изискванията на ЗЗЛД. Като органи, отговорни за осъществяване на дейностите и упражняване на контрол по прилагането на ИК и свързаните с него нормативни актове, за ЦИК и компетентните за съответните изборни райони РИК и ОИК също възниква задължение да контролират дали съответните политически субекти, желаещи да се регистрират за участие в изборите, са изпълнили своите задължения, съгласно посочените по-горе разпоредби от ИК. Доброто институционално взаимодействие и превенцията на нарушенията на изборния процес, предполагат при констатирани нарушения на правилата относно защита на личните данни, ЦИК, РИК и ОИК да сезират компетентния държавен орган– КЗЛД с цел предприемане на своевременни мерки, съобразно законоустановените правомощия.

По поставените от ЦИК въпроси относно необходимостта от регистриране на избирателните комисии, партиите, коалициите и инициативните комитети в регистъра по чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, становището на Комисията е:

Съгласно чл.7 от ИК, за произвеждане на изборите, територията на страната се разделя на изборни райони. Изборният район е територията, от която се избират народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници и кметове. Гласуването и преброяването на гласовете се извършват по избирателни секции (чл. 8, ал.1 от ИК).

Районните избирателни комисии, назначени от ЦИК на основание чл.57 от ИК, обработват лични данни в изпълнение на своите законоустановени правомощия по чл.72, ал.1 от ИК, катоназначават и освобождават членовете на секционните избирателни комисии, регистрират и обявяват инициативните комитети за участие в изборите за народни представители, издават им удостоверения и водят публичен регистър, регистрират и обявяват кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети при избори за народни представители и водят публичен регистър, регистрират до изборния ден застъпниците на кандидатските листи и им издават удостоверения. Предвид горното и с оглед на това, че видовете регистри с лични данни, които следва да се поддържат във връзка с изборния процес от страна на районните избирателни комисии, са изрично нормативно определени, се установява, че те се явяват самостоятелни администратори на лични данни по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗЗЛД. Става въпрос за администратори, чиито вид, цели и средства за обработване на лични данни са определени в нормативен акт– Изборния кодекс.

Що се отнася до секционните избирателни комисии в страната и извън страната, то те се явяват обработващи лични данни спрямосъответната районна/общинска избирателна комисия. Във връзка с това, отношенията между администратора (районната/общинската избирателна комисия) и обработващия лични данни(секционните комисии) са уредени с нормативен акт по смисъла на чл.24, ал.4 от ЗЗЛД. Следва да се има предвид, че обработващият лични данни, както и всяко лице, действащо под ръководството на администратора или обработващия, което има достъп до лични данни, може да ги обработва само по указание на администратора, освен ако в закон не е предвидено друго.

Относно необходимостта от регистриране на партиите и коалициите от партии, като администратори на лични данни:

Съгласно чл.133, ал.1, т.5 от ИК, заявлението за регистрация относно участие в изборите, което партиите представят в ЦИК, съдържа лични данни (имена, ЕГН, подпис, личен номер и номерът на удостоверението за пребиваване– за чужденци) на не по-малко от 2500 избиратели. Във връзка с това, КЗЛД счита, че партиите са администратори на лични данни по смисъла на ЗЗЛД, поради обстоятелството, че събират и обработват лични данни на граждани, чиито вид, цели и средства за обработване се определят с нормативен акт (Изборния кодекс).

Предвид обстоятелството, че партиите на свое самостоятелно основание се явяват администратори на лични данни с последващите от това задължения, съгласно ЗЗЛД, то коалициите от партии, регистрирани за участие в избори (чл. 140 от ИК), не обработват допълнителни лични данни на избиратели, различни от данните, които партиите в състава на коалицията обработват. Поради посочения факт, коалициите от партии за участие в избори не са администратори на лични данни, а начин на участие на съставляващите ги партии в изборите, за които те са образувани (чл. 127 от ИК).

Относно необходимостта от регистриране на инициативните комитети, като администратори на лични данни:

Съгласно чл.152 от ИК, в изборите за президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, при избори за народни представители и при избори за общински съветници и за кметове, могат да участват независими кандидати, издигнати от инициативни комитети, регистрирани в съответните избирателни комисии.Във връзка с това, на основание чл.257, ал.3 от ИК, членът на инициативния комитет обработва и предоставя лични данни при спазване изискванията на ЗЗЛД и носи отговорност като администратор по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗЗЛД. В конкретния казус както инициативният комитет в неговата цялост, така и неговите членове, се явяват администратори на лични данни, поради обстоятелството, че събират и обработват лични данни на граждани, чиито вид, цели и средства за обработване се определят с нормативен акт (Изборния кодекс). Препратката в горепосочения текст от ИК към ЗЗЛД, по своята правна същност, е фикция, посредством, която членовете на инициативния комитет се приравняват на администратори на лични даннипо отношение носенето на отговорност по ЗЗЛД.

Предвид посоченото, за инициативните комитети е налице нормативно установено задължение за обработване на лични данни на основание ИК във връзка с чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД.

Неправителствените организации, регистрирани като наблюдатели за изборите за народни представители, са администратори на лични данни по смисъла на ЗЗЛД и като такива подлежат на регистрация в КЗЛД. Те следва да заявят Регистър „Наблюдатели”.

Във връзка с изложеното, КЗЛД даде следните указания към политическите субекти:

· Политическите субекти– администратори на лични данни, следва да заявят регистър „Подписки/Референдуми” и да въведат точни и ясни правила и процедури за събиране и съхраняване на подписки, в това число възможност за ясна идентификация, достъп до данните, правила за коригиране на събраните лични данни, период на съхранение и начин на унищожаване;

· Партиите и инициативните комитети следва да поддържат в актуално състояние информацията в публичния регистър на КЗЛД. Тези политически субекти следва да заявяват предварително регистрите с лични данни на различни категории физически лица, чиито данни обработват. При промяна на данните от първоначалната регистрация, това обстоятелство също следва да бъде заявено;

· Партиите и инициативните комитети задължително следва да извършват оценка на въздействието на поддържаните регистри с лични данни, т.е да направят предварителна преценка на потенциалните рискове и опасности, които могат да настъпят при обработваните от тях лични данни, с цел предприемане на адекватни технически и организационни мерки за тяхната защита. Комисията е приела Наредба №1 от 2013г. за минималните необходими мерки за защита, които администраторите на лични данни следва да спазват и прилагат.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т 4 от ЗЗЛД Комисията за защита на лични данни изразява следното

Във връзка с правомощията на Централната избирателна комисия да осъществява цялостен контрол по прилагането на Изборния кодекс при провеждане на всички видове избори, в качеството си на администратор на лични данни:

· ЦИК е необходимо да предприеме мерки за идентифициране на администраторите на лични данни – партиите, участващи в състава на коалиции, от чието име се изготвят списъци на избирателите, подкрепящи регистрацията на съответната коалиция за участие в избори;

· ЦИК е необходимо да изисква от политическите субекти да представят информация за актуалното състояние на регистрацията им като администратор на лични данни към датата на насрочване на изборите, но не по-късно от датата на подаване на списъците на избирателите, подкрепящи регистрацията на съответния политически субект за участие в избори;

· При произвеждане на избори за народни представители, общински съветници и кметове, е необходимо ЦИК да изработи указания към районните и общинските избирателни комисии да изискват от инициативните комитети за издигане на независими кандидати да представят информация за актуалното състояние на регистрацията им като администратори на лични данни към датата на регистрация за участие в изборите;

· Партиите и инициативните комитети за издигане на независими кандидати за народни представители, общински съветници и кметове, които се регистрират в съответната районна/общинска избирателна комисия, са администратори на лични данни и като такива подлежат на регистрация като администратори на лични данни в КЗЛД. Отговорност за действията на инициативните комитети, в качеството им на администратори на лични данни, носят лицата, определени да ги представляват по смисъла на Изборния кодекс;

· Наблюдателите като администратори на лични данни подлежат на регистрация в КЗЛД и следва да заявят регистър „Наблюдатели”;

· Коалициите от партии не са администратори на лични данни. Партиите, които участват на изборите за народни представители в състав на коалиция с други партии, са администратори на лични данни по смисъла на ЗЗЛД и като такива подлежат на задължителна регистрация;

· Членовете на инициативните комитети, общинските и районните избирателни комисии са администратори на лични данни, но са освободениот задължение за регистрация с решение на КЗЛД, отразено в Протокол №32 на КЗЛД от 13.08.2014 година.