Решение по жалба с рег. № Ж-792/24.06.2014 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, в заседание проведено на 24.09.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с изискването на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа жалба с рег.№Ж-792/24.06.2014г. от И.Т.К. срещу „ЕВН Б.Т.” ЕАД.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е сезирана с жалба, съдържаща твърдения за злоупотреба с лични данни, изразяваща се в обработването им без наличие на правно основание. Жалбоподателката посочва, че в края на м. януари 2013г. е получила съобщение от Районен съд– гр. П., с което ѝ е била връчена заповед за изпълнение да заплати на „ЕВН Б.Т.” ЕАД задължение за ползвана топлинна енергия. В заповедта е посочен адрес, на който жалбоподателката твърди, че не живее и не е собственик на имота, поради което е възразила. В резултат, дружеството е внесло искова молба, въз основа на която е образувано гражданско дело №3591/2013г. по описа на ПРС. С Определение от 13.09.2013г. Районен съд– гр. П. прекратява делото, поради подаден отказ от „ЕВН Б.Т.” ЕАД. И.Т.К. е притеснена, че срещу нея е образувано дело да заплаща задължение на „ЕВН Б.Т.” ЕАД за ползване на топлинна енергия за имот, който не е нейният. Счита, че е извършена злоупотреба с личните ѝ данни от дружеството, тъй като „никога, нито като собственик, нито като наемател на жилище не е била клиент” на „ЕВН Б.Т.” ЕАД. Посочва, че в началото на м. декември 2013г. по случая е подала жалба до Районна прокуратура– гр. П., в отговор на която е получила Постановление от 25.03.2014г. за отказ да се образува досъдебно производство. Моли Комисията за защита на личните данни да предприеме необходимите действия по компетентност.

Към жалбата е приложено копие на Постановление от 25.03.2014г.

С писмо изх.№П-4391/09.07.2014г. на Председателя на КЗЛД, от жалбоподателката е изискано да уточни кога е узнала за твърдяното нарушение, да приложи съобщение по гр. дело №20409/2012г., както и информация дали е подала жалба срещу Постановление от 25.03.2014г. на Районна прокуратура– гр. П.

В отговор, с писмо вх.№П-4655/21.07.2014г., И.Т.К. уточнява, че за твърдяното нарушение е узнала на 24 или 25 януари 2013г., след като е получила съобщение от Районен съд– гр. П. Посочва, че в края на м. декемрви 2013г. ѝ е изпратено Определение от 13.09.2013г. на ПРС за прекратяване на гражданско дело №3591/2013г. Госпожа И.Т.К. заявява, че на 23.06.2014г. е подала жалба срещу Постановление от 25.03.2014г.

Към писмото са приложени копия на: съобщение от 17.01.2013г. от ПРС; Заповед за изпълнение на парично задължение №13099 от 07.12.2012г.; Определение от 13.09.2013г. на ПРС; Постановление от 25.03.2014г. за отказ да се образува наказателно производство и известие за доставяне от 23.06.2014г.

С писмо изх.№П-4383/09.07.2014г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), „ЕВН Б.Т.” ЕАД е уведомено за откритото в КЗЛД административно производство. На основание чл.36 от АПК от администратора на лични данни е изискано в срок да предостави писмено становище по жалбата, както и относими към случая доказателства.

„ЕВН Б.Т.” ЕАД депозира становище с вх.№П-4817/28.07.2014г., в което сочи, че дружеството е завело гр. д. №3591/2013г. по описа на Районен съд– гр. П. за ползвана и неплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. П., *****. Твърди се, че след като е установено, че имотът не е собственост на г-жа И.Т.К. и съответно тя няма задължения към дружеството, предприети са необходимите действия и е направен отказ от подадения граждански иск срещу нея. „ЕВН Б.Т.” ЕАД посочва, че обработва данни относно посочения имот и данните на г-жа И.Т.К. от подадена от Община П. информация. Дружеството заявява, че е извършена актуализация на клиентските данни, при която е допусната техническата греша и вместо задълженията на друго лице е посочена И.Т.К. „ЕВН Б.Т.” ЕАД твърди, че е възстановило всички разноски на г-жа И.Т.К. и ѝ поднася извинения за причиненото неудобство.

Към становището не са приложени доказателства.

Жалбата, подадена от И.Т.К. срещу „ЕВН Б.Т.” ЕАД, се явява процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Законът сочи като администратор на лични данни физическо или юридическо лице, както и държавен орган, който определя вида на обработваните данни, целта на обработване, начините на обработване и на защита, при спазване изискванията на този закон.

В правомощията на Комисията е задължението да следи за законосъобразното обработване на личните данни на физическите лица, както и при осъществяване достъпа на лицата до тях и да осъществява контрол по спазване на закона, с цел гарантиране правомерното обработване на личните данни. Законът за защита на личните данни се прилага за защита на правата на физическите лица при незаконосъобразно обработване на техните лични данни от лица, имащи качество администратори на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от същия закон.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането, като наличието на поне една от посочените в нормата представлява пречка за продължаване на производството по издаване на искания индивидуалния административен акт.

Правото на физическото лице да сезира КЗЛД за нарушаване на правата му по Закона за защита на личните данни е разписано в разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД и е обвързано с императивни срокове. Съгласно цитираната разпоредба, при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Сроковете са преклузивни и с изтичането им се преклудира възможността на КЗЛД да се произнесе по съществото на искането, с което е сезирана.

От събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че за твърдяната злоупотреба с личните ѝ данни жалбоподателката е узнала на 24 или 25 януари 2013г., след като е получила съобщение от Районен съд– гр. П., ведно със Заповед за изпълнение. Следователно г-жа И.Т.К. още през м. януари 2013г. е узнала, че „ЕВН Б.Т.” ЕАД обработва свързаните с нея лични данни по повод доставка на топлоенергия за имот, който не е нейна собственост, от която дата е възникнало правото й да сезира КЗЛД. С оглед обстоятелството, че жалбата до Комисията за защита на личните данни е депозирана на 24.06.2014г., се налага обоснованият извод, че едногодишният срок от узнаване на нарушението, по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, е изтекъл. Правото на жалба на И.Т.К. срещу „ЕВН Б.Т.” ЕАД във връзка с обработването на личните ѝ данни без наличие на правно основание се е погасило на 26 януари 2014г. Просрочената жалба е процесуално недопустима за разглеждане по същество, тъй като срокът за подаване на жалба е преклузивен и с изтичането му се погасява процесуалното право на жалба.

Водима от горното и на основание чл.27, ал.2, т.6 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.