Решение по жалба с рег. № Ж-928/08.09.2014 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Мария Матева, на открито заседание, проведено на 27.10.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по допустимост жалба с рег.№Ж-928/08.09.2014г., подадена от Ц.Ж.Б. срещу „И.А.М.” АД.

Административното производство е по реда на чл.38, ал.1 от Правилника за дейността на Комисия за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА).

Ц.Ж.Б. сезира КЗЛД с жалба, в която сочи, че е имал сключен договор с „И.А.М.” АД за паричен кредит. Остатъкът от непогасената по договора сума е джиросана на 05.03.2013г. на „А.С.В.” ООД. Жалбоподателят твърди, че продажбата на задължението му е извършено без негово знание и съгласие и личните му данни са неправомерно предоставени на новия му кредитор. В жалбата господин Ц.Ж.Б. сочи, че е първоначално узнал за твърдяното от него неправомерно предоставяне на личните му данни през месец декември 2013г., а в последствие получил съобщения от Софийски районен съд на 24.03.2014г. и 19.05.2014г.

Към жалбата като доказателства са приложение: съобщение от Софийски районен съд по гр.д. №49218/2013г. 72 състав, с което господин Ц.Ж.Б. е уведомен, за постановеното от съда решение №6468/30.06.2014г.; съобщение на Софийски районен съд по гр.д. №49218/2013г. 72 състав, с което на господин Ц.Ж.Б. му е указана правната възможност да подаде в едномесечен срок отговор на заведената срещу него искова претенция и решение №30.06.2014г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. №49218/2013г., с което е признато за установено и господин Ц.Ж.Б. е осъден да заплати на „А.С.В.” ООД дължимата от него сума.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „И.А.М.” АД и „А.С.В.” ООД.

„А.С.В.” ООД е депозирала пред Комисията писменото си становище по жалбата, като подробно е описана следната фактическа обстановка:

Ц.Ж.Б. е сключил договор за паричен заем №1142385-248937/13.11.2008г. с „И.А.М.” АД. Като обезпечение на сключения договор, жалбоподателят е подписал и запис на заповед в полза на дружеството кредитор. В чл.6 от сключения договор е уговорено между страните, че физическото лице доброволно предоставя свързаните с него лични данни на администратора на лични данни за целите на сключения договор. С приемането на цитираната разпоредба, клиента заявява, че е запознат с категорията получатели, на които личните му данни могат да бъдат предоставени и целите, за които данните ще бъдат предоставени. С подписване на договора, господин Ц.Ж.Б. е приел и Общите условия на дружеството, които са обективирани на гърба на сключения договор за паричен заем. С приемането на Общите условия, лицето дава съгласието си личните му данни да бъдат обработвани за нуждите и целите на сключения договор.

На 16.11.2010г. между „И.А.М.” АД и „А.С.В.” ООД е сключен договор за цесия и вземането на жалбоподателят е прехвърлено. В изложението на становището се сочи правната природа на договора за цесия и законовите права, които имат страните по договора. Твърди се, че на господин Ц.Ж.Б. е изпратено уведомление на 17.11.2010 г за сключения договор за цесия, посредством изпращането на писмо по пощата на адрес: ***** и съгласно репорта на фирмата куриер, доставила пощенската пратка е получено лично от него на 25.11.2010г.

Подписаният от жалбоподателя запис на заповед е от същата дата, на която е сключеният договор за паричен заем. Записът на заповед е прехвърлен с джиро на „А.С.В.” ООД на 05.03.2013г. Подробно се описва същността на правния способ за прехвърляне на записа на заповед чрез джиросване. След като „А.С.В.” ООД е встъпила в правата на кредитор по отношение на задължението на господин Ц.Ж.Б. се е снабдила с изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадена на основание чл.417 от Гражданско-процесуалния кодекс. Образувано е изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител С.Я. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, като той се е възползвал от правната възможност да направи възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Предвид подаденото възражение за дружеството е възникнал правен интерес да заведе срещу длъжника установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Подадена е искова молба и пред Софийски районен съд и е образувано гр.д. №49218/2013г. На 30.06.2014г. Софийски районен съд е постановил решение, с което е установено, че господин Ц.Ж.Б. дължи на „А.С.В.” ООД посочените в диспозитива на решението суми. Съдебното решение е влязло в законна сила на 15.08.2014г.

„А.С.В.” ООД сочи, че към момента на изразяване на становището, по образуваното изпълнително дело няма постъпили суми за погасяване на задължението на господин Ц.Ж.Б., което към 01.10.2014г. е в общ размер на 2022.85лв.

Към становището като доказателства са приложени: препис от рамков договор за цесия от 16.11.2010г.; препис-извлечение от Приложение №1 от договор за цесия; потвърждение за сключена цесия, договор за паричен заем от 13.11.2008г., копие от предложение за сключване на паричен заем, копие от Общите условия към договор за паричен заем и пълномощно.

В изразеното писмено становище от „И.А.М.” АД по жалбата е посочена следната фактология:

На 12.11.2008г. Ц.Ж.Б. е кандидатствал за отпускането на паричен заем в размер на 1500лв., който да бъде погасен на 27 седмични вноски. Господин Ц.Ж.Б. е подписал предложение за сключване на договор за паричен заем и доброволно е предоставил свързаните с него лични данни. Декларирал е, че с оглед улесняване и съкращаване на процедурата за достъп до кредити за в бъдеще, по негово възлагане е упълномощил „И.А.М.” АД да съхранява свързаните с него лични данни, като ги обработва за следните допълнителни цели: оценка на кредитоспособността, изготвяне на кредитно досие, осъществяване на маркетингова дейност и постоянно публично оповестяване на кредитоспособността. Заемателят се е съгласил личните му данни да бъдат разкриване на следните категории получатели: търговски банки, лизингови дружества, небанкови финансови институции, компании за събиране на вземания, кредитни бюра, телекомуникационни оператори, български или чуждестранни физически лица, юридически лица, държавни или общински органи.

На 13.11.2008г. е взето мотивирано решение от страна на дружеството за отпускане в полза на Ц.Ж.Б. на паричен заем в размер на 1200лв. със срок на погасяване 21 седмици с общ размер на всички плащания 1821.75лв. С приемането на клаузите на сключения договор, жалбоподателят е приел, свързаните с него лични данни да се обработват за целите на договора, като е бил надлежно уведомен за категориите получатели, на които биха могли да бъдат разкрити данните му. Жалбоподателят е престанал да изпълнява задължението си да погасява седмичните вноски по отпуснатия заем, което е и причината, дружеството да прехвърли на 16.11.2010г. задължението му чрез договор за цесия на „А.С.В.” ООД. Сочи се, че на 16.11.2010г. между „И.А.М.” АД и „А.С.В.” ООД е сключен договор на основание чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите, вследствие, на което личните данни на жалбоподателя са предоставени на новия му кредитор.

Дружеството приема, че е безспорно наличието на съгласие на жалбоподателя личните му данни да бъдат обработвани, което представлява основание за законосъобразното им обработване. Приема се, че е налице още едно от условията за допустимост, а именно наличието на договорни отношения между физическото лице, чиито лични данни се обработват и администратор на лични данни. Целта, за която данните са обработвани е точна, конкретна и ясна, поради което не е налице надхвърлянето й.

Към становището като доказателства са приложени: предложение за сключване на договор за паричен заем, договор за паричен заем, Общи условия към договор за паричен заем, договор за продажба и прехвърляне на вземания и пълномощно.

В допълнение на изразеното становище, „А.С.В.” ООД, представя допълнителни доказателства, от които се установява, че жалбата на господин Ц.Ж.Б. е недопустима-просрочена. Представено е уведомително писмо до жалбоподателя, с което дружеството го информира, че е сключен договор за цесия. В уведомителното писмо е инкорпорирана и покана за доброволно изпълнение. Дата на изготвяне на двата документа е 16.11.2010г. Представена е и извадка, препис извлечение от файл, предоставен от „Д.С.” ООД, която удостоверява факта, че изпратената до жалбоподателя пощенска пратка-писмо е доставена лично на 25.11.2010г. Представена е и покана за доброволно изпълнение на ЧСИ С.Я. от 02.06.2013г., като в разписката към нея е отбелязано, че Ц.Ж.Б. чрез съпругата си К.Б. я е получил на 07.07.2013г. Възражението, отправено до Софийски районен съд от Ц.Ж.Б. по гр.д. №10283/2013г. 72състав е депозирано на 10.07.2013г. с вх.№3122730.

Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата на Ц.Ж.Б. е недопустима, поради следните съображения:

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни.

В жалба си, господин Ц.Ж.Б. сочи, че остатъка от задължението, което той има, е джиросано на 05.03.2013г., а че е разбрал първоначално за твърдяното от него неправомерно обработване на свързаните с него лични данни през декември 2013г.

„А.С.В.” ООД е предоставила писмени доказателства, от които се установява, че на 16.11.2010г. до жалбоподателя е изпратено уведомително писмо, с което му е съобщено, че задължението му към „И.А.М.” АД е цедирано на „А.С.В.” ООД. От препис-извлечението от файла на куриерската фирма се установява, че уведомителното писмо е получено лично от господин Ц.Ж.Б. на 25.11.2010г. Разписката към поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ С.Я. удостоверява, че жалбоподателят е бил уведомен чрез съпругата си К.Б. за прехвърлянето на задължението му на „А.С.В.” ООД, респективно за предоставянето на свързаните с него лични данни от стария на новия му кредитор. Друго писмено доказателство, опровергаващо твърдението на жалбоподателя, неподкрепено с никакви доказателства, за датата на узнаване на твърдяното от него неправомерно обработване на личните му данни от страна на „А.С.В.” ООД е подаденото от него възражение по гр.д. №10283/2013г. 72 състав. Датата на входиране и изготвяне на възражението съвпада и тя е 10.07.2013г. От събраните по административната преписка доказателства се установява, че гр.д. №10283/2013г. пред Софийски районен съд е образувано по повод издадената заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.

На основание изложеното, Комисията приема за установено, че Ц.Ж.Б. е знаел, че свързаните с него лични данни се обработват от „А.С.В.” ООД в едни доста по ранен период, от твърденият в жалбата. Като най-ранна дата за узнаване на прехвърлянето на личните данни следва да се приеме 25.11.2010г., датата, на която е доставено уведомителното писмо, с което жалбоподателя е уведомен за договора за цесия, а като най-късна дата за узнаване да бъде приета 10.07.2013г., датата на подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение. И при двете дата, ранната и късната, преклузивният срок за сезиране на Комисията е изтекъл. Жалбата, с която е сезирана КЗЛД е подадена на 08.09.2014г.

На следващо място следва да се посочи, въпреки че жалбата няма да бъде разгледана по същество, че твърденията за липсата на уведомяване, съответно липсата на съгласие за предоставянето на личните данни от „И.А.М.” АД на „А.С.В.” ООД са неоснователни. Видно от приложените доказателства по административната преписка се установява, че в предложението за сключване на договор за паричен заем, договора за паричен заем и Общите условия към него, подробно е уговорено между страните, че физическото лице дава съгласието си свързаните с него лични данни да бъдат обработвани, както за целите на сключения договор за паричен заем, така и да бъдат предоставяни на трети лица, чиито категории са подробно посочени в документите. Съгласието на физическото лице е едно от условията за допустимост при обработването на личните данни.

За двамата администратори на лични данни са налице още две от условията за допустимост при обработването на лични данни, а именно: наличието на договорни отношения- чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД и реализирането на законни интереси на администратора на лични данни или на третото лице, на което се разкриват данните- чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД.

Не е спорно между страните, защото и двете са представили по административната преписка, съдебно решение от 30.06.2014г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. №49218/2013г., с което е признато за установено, че Ц.Ж.Б. дължи на „А.С.В.” ООД определена сума, което предпоставя, че интереса на администратора на лични данни е преимуществен пред този на физическото лице, чиито лични данни се обработват.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана жалбата е недопустим, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.38, ал.1 от ПДКЗЛДНА във връзка с чл.27, ал.2, т.6 от АПК,

Оставя без разглеждане жалба с рег.№Ж-928/08.09.2014г., подадена от Ц.Ж.Б. срещу „И.А.М.” АД като недопустима-просрочена и прекратява административното производство.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.