Решение по жалба рег. № Ж-41/03.02.2016 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цветелин Софрониев и Мария Матева на заседание, проведено на 20.04.2016г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по същество жалба рег.№Ж-41/03.02.2016г., подадена от Я.Л.Н. срещу „К.“АД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от Я.Л.Н., в която са изложени твърдения за нарушение на чл.19, ал.1 от Закона за защита на личните данни. Жалбоподателят информира, че на 13.01.2016г. получил по електронен път писма от „К.“ АД съдържащи файлове с личните му данни, включително три имена, единен граждански номер, номер на лична карта и постоянен адрес. Г-н Я.Л.Н. допълва, че получените писма съдържат два договора с посочени контрагенти– той от една страна и „К.“ АД и C.E.E.O.– от друга страна. Жалбоподателят твърди, че въпреки, че „К.“ АД обработва личните му данни, същото не е изпълнило задължението си по чл.19, ал.1 от ЗЗЛД и не му е предоставило информацията посочена в закона и в тази връзка моли Комисията да ангажира административно-наказателната отговорност на дружеството за нарушение на чл.42, ал.3 от ЗЗЛД.

Към жалбата не са приложени доказателства.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от „К.“ АД е изискано писмено становище и представяне на относими доказателства.

В отговор от страна на дружеството е изразено становище за неоснователност на жалбата, с приложени към него относими доказателства. От дружеството информират, че жалбоподателят е клиент на „К.“ АД и между страните има сключен договор за кредит №585157/29.12.2015г. за сумата от 350 лв., който е предсрочно погасен на 04.01.2016г. Допълват, че на 13.01.2016г. г-н Я.Л.Н. е подал ново заявление за отпускане на кредит в размер на 300 лв., но „заявката е отказана от клиента непосредствено след подаването й съгласно направен изричен писмен отказ на 13.01.2016г.“.

От дружеството твърдят, че законосъобразно обработват личните данни на жалбоподателя и молят Комисията да остави жалбата без уважение, като неоснователна като считат, че не е налице нарушение на ЗЗЛД.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба рег.№Ж-41/03.02.2016г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същата е редовна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес. Същата има за предмет неизпълнение от страна на „К.“ АД на задължението по чл.19, ал.1 от ЗЗЛД да предостави на жалбоподателя посочената в разпоредбата информация. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. В конкретния случай жалбата е насочена срещу „К.“ АД, което безспорно притежава качеството на администратор на лични данни по отношение на жалбоподателя.

От направена служебна справка в Електронния регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри се установи, че дружеството е изпълнило задължението си по чл.17, ал.1 от ЗЗЛД, подало е заявление за регистрация и е регистрирано като администратор на лични данни с идент.№39196 и заявени пет броя регистри.

На проведено на 23.03.2016г. заседание на Комисията, жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в производството са конституирани: жалбоподател– Я.Л.Н. и ответна страна– „К.“ АД, в качеството му на администратор на лични данни.

На проведено на 20.04.2016г. заседание на Комисията, жалбата е разгледана по същество.

Жалбоподателят – редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Ответната страна– редовно уведомена, представлява се от юрисконсулт Неева, която оспорва жалбата и моли Комисията да я остави без уважение.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните писмени доказателства и наведените от страните твърдения Комисията приема, че разгледана по същество жалба рег.№Ж-41/03.02.2016г. е неоснователна.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Целта на закона е гарантиране нанеприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни.

Законодателят вменява в задължение на администратора на лични данни, в случаите в които личните данни се събират от лицето за което се отнасят, да му предостави информация за: данните, които идентифицират администратора на лични данни и информация за целите на обработване на личните данни (чл. 19, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗЛД). Съгласно чл.21, ал.1 и 2 от ЗЗЛД администраторът на лични данни, по своя преценка, може да предостави на лицето и информацията по чл.19, ал.1, т.3-5 от ЗЗЛД, а именно информация за получателите и категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните; данни за задължителния или доброволен характер на предоставяне на данните и последиците от отказа за предоставянето им, както и информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни.

Видно от събраните по преписката доказателства жалбоподателят е подал до „К.“ АД, по електронен път, заявление №594228/13.01.2016г. за отпускане на кредит „Сredissimo до заплата“, вкоето е посочил трите си имена, единен граждански номер, адрес, месторабота и телефон за контакт, във връзка с което между страните е сключен договор за потребителки кредит №594228, същия прекратен поради подаден от г-н Я.Л.Н. отказ на 13.01.2016г.

Страните не спорят, а и на КЗЛД е служебно известно по повод административно производство по жалба рег.№Ж-18/15.01.2016г., подадена от г-н Я.Л.Н. срещу „К.“ АД, че на 13.01.2016г. жалбоподателят е получил на електронната си поща писма от „К.“ АД съдържащи файлове с Общи условия за предоставяне на кредити от „К.“ АД (ОУ), проект на Договор за потребителски кредит №594228/13.01.2016г. и Договор за предоставяне на поръчителство. Не е спорно, а и видно от представените от дружеството доказателства е, че жалбоподателят е бил и страна по сключен с дружеството договор за потребителски кредит №585157/29.12.2015г., във връзка с който е уведомен и запознат с Общите условия на дружеството.

Видно от съдържанието на Общите условия е, че съдържат данни идентифициращи ответната страна като финансова институция с наименование, седалище и адрес (т. 1 и 2 от ОУ) и като администратор на лични данни (т. 6 от Допълнителни разпоредби на ОУ). Посочени са целите на обработване на личните данни на физическото лице– кредитополучател, както и информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни, както и информация за категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните, а именно– „кредитни институции, лизингови дружества, финансови институции, дружества за събиране на вземания, кредитни бюра, предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, български и /или чуждестранни лица, юридически лица, държавни и/или общински органи, работодателят му, лицето му за контакт по договора за кредит, както и всяко друго физическо или юридическо лице, с което „К.“ АД е в договорни или други отношения“.

В конкретния случай и с оглед събраните по административната преписка доказателства и служебно известните на Комисията факти по преписка Ж-18/2016г., се налага извода, че „К.“ АД е предоставило на жалбоподателя информацията, посочена в чл.19, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗЛД, която дружеството безспорно дължи на г-н Я.Л.Н., както и информацията по чл.19, ал.1, т.3 и 5 от ЗЗЛД. Изложените от жалбоподателят твърдения в обратна насока са неоснователни и в противоречие със събраните по преписката доказателства. В тази връзка се налага извода, че дружеството е изпълнило вмененото му с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗЗЛД задължение и не са налице основания за ангажиране на административно-наказателната му отговорност по чл.42, ал.3 от ЗЗЛД.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София – град.