Решение по жалба рег. № Ж-376/07.09.2015 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 06.04.2016г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по същество жалба рег.№Ж-376/07.09.2015г., подадена от М.Я.Т. и В.Я.Г.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от М.Я.Т. и В.Я.Г., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните им данни от община С. във връзка с Разрешение за строеж №105/22.07.2015г., издадено въз основа на подадено от О. и Г.Ж. заявление за издаване на разрешение за строеж.

Жалбоподателите уведомяват, че с получено на 28.07.2015г. писмо изх.№И-3865 /28.07.2015г., по описа на общината, били уведомени за издаденото разрешение за строеж, в което без тяхно знание и съгласие са посочени като възложители на обекта. Твърдят, че не са подавали заявление за издаване на разрешение за строеж и счита, че личните им данни, както и документи в който същите се съдържат, а именно удостоверение за наследници, нотариални актове и др., са неправомерно използвани от община С. за конкретната цел.

Към жалбата е приложено заверено копие на Разрешение за строеж №105/22.07.2015г. на община С. и заявление за издаване на разрешението.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от община С. е изискано писмено становище и представяне на относими доказателства.

В отговор е изразено становище за неоснователност на жалбата, в което се сочи, че при издаването на разрешението са спазени изискванията на ЗЗЛД и Закона за устройство на територията (ЗУТ), като личните данни на жалбоподателите са законосъобразно обработени при наличие на предпоставките на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД. Информират, че в общината С. е постъпило подадено от О. и Г.Ж. заявление с вх.№В-5591/16.07.2015г. за издаване на разрешение за строеж по чл.147 от ЗУТ на „Ограда с плътна част 0.60 м., разположена по равно в УПИ V-1079 и УПИ VI-1078 с кв. 31 по плана на гр. С.“, въз основа на което и в изпълнение на Решение №801/2010г. на Районен съд – С. е издаденото разрешение за строеж №105/22.07.2015г. Допълват, че двата имота в които по равно е разположена оградата, са УПИ V-1079 – собственост на г-н и г-жа Ж. и УПИ VI-1078 кв. 31 – собственост на жалбоподателките и въпреки, че жалбоподателките не са подавали заявление за издаване на разрешение за строежа, то посочването им като възложители в разрешителното е в изпълнение на разпоредбите на чл.48, ал.3 и чл.161, ал.1 от ЗУТ, съгласно които оградите към съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота, като възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. От общината С. уточняват, че разрешението за строеж е обжалвано от жалбоподателките и със Заповед №ДК-10-ЮЦР-69/28.08.2015г. на началника на РДНСК е потвърдено, но заповедта не е влязла в законна сила тъй като е обжалвана по реда на ЗУТ пред Административен съд – гр. Х.

Към становището не са приложени доказателства.

Заверено копие от становището на община С. е предоставено на жалбоподателите, в отговор на подадена от тях молба. В хода на производството жалбоподателите депозират писмо с приложени към него доказателства, в което е изразено становище относно изложените от община С. твърдения.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалбата съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателите, естеството на искането, дата и подписи, с оглед което същата е редовна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от физически лица с правен интерес. Същата има за предмет обработване, в хипотезата на събиране и употреба, на личните данни на жалбоподателите във връзка с издадено Разрешение за строеж №105/22.07.2015г. на община С. Видно от съдържанието на разрешението е, че съдържа данни за г-жа М.Я.Т. и г-жа В.Я.Г. в обем от три имена, единен граждански номер и адрес, които по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД имат характера на лични данни. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган – КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В конкретния случай жалбата е насочена срещу община С., която безспорно притежава качеството на администратор на лични данни.

От направена служебна справка в Електронния регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри се установи, че общината е изпълнила задължението си по чл.17, ал.1 от ЗЗЛД и е регистрирана като администратор на лични данни с идент. №19486 и завени 93 регистъра.

Въпреки, че процесното разрешение за строеж е обжалвано пред Административен съд – Х. на основание чл.215 от ЗУТ, поради допуснати съществени нарушения на материалноправните разпоредби на ЗУТ, Комисията счита, че не са налице основания за спиране на образуваното пред КЗЛД административно производство, тъй като повдигнатия пред съда спор не е преюдициален по отношение на настоящето производство.

На проведено на 16.03.2016г. заседание на Комисията, жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в производството са конституирани: жалбоподатели – М.Я.Т. и В.Я.Г. и ответна страна – община С.

На проведено на 06.04.2016г. заседание на Комисията, жалбата е разгледана по същество.

Жалбоподателите – редовно уведомени, не се явяват, не се представляват.

Ответната страна – редовно уведомена, не се представлява.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните писмени доказателства и наведените от страните твърдения Комисията приема, че разгледана по същество жалба рег.№Ж-376/07.09.2015г. е неоснователна.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Целта на закона е гарантиране нанеприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Съгласно легалната дефиниция дадена в чл.2, ал.1 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Съдържащите се в разрешението за строеж данни за жалбоподателите безспорно имат качеството на лични данни за лицата.

По смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД събирането и употребата на лични данни са действия по обработването им и следва да се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗЛД.

В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са разписани условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни на физическите лица. Законодателят е възприел, че обработването следва да се извършва при наличието на поне едно от тези условия, което е предпоставка за законосъобразност на обработването.

От събраните по административната преписка доказателства се установи, а и между страните не е спорно, че жалбоподателите са собственици на имот УПИ VI-1078 с кв. 31 по плана на гр. С. Не е спорно, че въз основа на подадено от О. и Г.Ж. заявление с вх.№В-5591/16.07.2015г. за издаване на разрешение за строеж по чл.147 от ЗУТ на „Ограда с плътна част 0.60 м., разположена по равно в УПИ V-1079 и УПИ VI-1078 с кв. 31 по плана на гр. С.“ е издаденото разрешение за строеж №105/22.07.2015г., по описа на община С. Видно от съдържанието на разрешението е, че съдържа лични данни и на жалбоподателите и същите са посочени като възложители на строеж „Ограда с плътна част 0.60 м., разположена по равно в УПИ V-1079 и УПИ VI-1078 с кв. 31 по плана на гр. С., като оградата се разположи по равно и в двата имота“. Не е спорно, че жалбоподателите не са подавали заявление за издаване на разрешението, а заявлението е подадено от собствениците на УПИ V-1079 по плана на гр. С.

Съгласно чл.48, ал.3 от ЗУТ оградите към съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат в равни части и на двата имота. А възложителят съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от ЗУТ е „собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон“. В тази връзка и предвид обстоятелството, че строежа – оградата предмет на разрешителното следва да се разположи по равно в двата имота, имота на семейство Ж. и имота на жалбоподателите се налага извода, че жалбоподателите имат качеството на възложители по смисъла на разпоредбата на чл.161, ал.1 от ЗУТ.

Предвид горното и разпоредбите на ЗУТ се налага извода, че обработването на личните данни на жалбоподателите за целите на Разрешение за строеж №105/22.07.2015г. е законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, а именно в изпълнение на нормативно установено задължение на община С., при издаване на разрешението за строеж да индивидуализира безспорно възложителите, като в издаденото разрешение посочи техни лични данни.

В тази връзка и предвид обстоятелството, че условията посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са алтернативно изброени и за законосъобразността на обработване е необходимо наличието на поне едно от тези условия се налага извода, че макар да не е налице съгласие на жалбоподателите за обработване на личните им данни за конкретната цел, то същото не е необходимо и липсата му не влече незаконосъобразност на обработването предвид наличието на друго от посочените в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД условия за допустимост на обработването. В тази връзка изложените от страна на жалбоподателите твърдения в обратна насока са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София – град.