Решение по жалба с рег. № Ж-28/26.01.2017 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков на заседание, проведено на 03.05.2017г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по същество жалба №Ж-28/26.01.2017г., подадена от П.Д.С.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от П.Д.С. с изложени твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от „Б.“ ООД.

Жалбоподателят информира, че е имал гражданскоправен спор с дружеството и в изпълнение на постановено в ползва на дружеството съдебно решение на 19.01.2017г. посетил административната града на „Б.“ ООД, за да внесе „лично на ръка“ разноските по делото, които е осъден за плати.Твърди, че служителката на дружеството отказала да приеме сумата в брой и му предложила удостоверение за банковата сметка на „Б.“ ООД в „Обединена българска банка“ АД, като му указала, че следва да изпише „саморъчно трите си имена на документа“ и да се подпише, за да удостовери, че е получил документа. Жалбоподателят е „възмутен от неправомерното и незаконосъобразно изискване“ като счита, че това е задължение на служителите на дружеството, „за което получават заплата“ и е отказал сам да изписва имената си, тъй като не е съгласен да предоставя на дружеството индивидуалния си почерка, който счита, че „дружеството събира неправомерно и в разширен обем.“

Към жалбата е приложено копие на Решение постановено по гр. дело №*** по описа на Софийски районен съд.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от „Б.“ ООД е изискано писмено становище.

В отговор от дружеството ангажират становище за неоснователност на жалбата и молят Комисията да я остави без уважение. Потвърждават, че са били страна по гражданско дело, водено от г-н П.Д.С., във връзка с което жалбоподателят е осъден да заплати на дружеството разноски по делото, предвид изхода на същото. Допълват, че 19.01.2017г. г-н П.Д.С. е посетил дружеството, за да плати на ръка задължението, но с оглед практиката на дружеството на жалбоподателят е представено удостоверение за банкова сметка, по която следва да заплати разноските. Сочат, че за да се удостовери получаването на документа и дата на която е предоставен на лицето и като доказателство, че му е оказано съдействие за изпълнение на задължението му, служител на дружеството е изискал, но г-н П.Д.С. е отказал, да се разпише на екземпляра на дружеството, да изпише двете си имена и дата и да положи подписа си.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба №Ж-28/26.01.2017г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което жалбата е редовна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес. Същата има за предмет неправомерно обработване,в хипотезата на събиране, на лични данни под формата на индивидуален почерк на жалбоподателя от страна на „Б.“ ООД. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В конкретния случай жалбата е насочена срещу „Б.“ ООД, което видно от направена служебна справка в Електронния регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри е регистрирано като администратор на лични данни с идент. №102901 със заявени три регистъра.

На проведено на 22.03.2017г. заседание на Комисията, жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в производството са конституирани: жалбоподател– П.Д.С. и ответна страна– „Б.“ ООД.

На проведено на 12.03.2017г. открито заседание жалбата е поставена за разглеждане по същество.

Жалбоподателят– редовно уведомен, явява се лично и поддържа жалбата. В допълнение посочва опасенията си от неправомерно използване, „имитиране“ на почерка му от страна на дружеството.

Ответната страна– редовно уведомена, представлява се от юрисконсулт Т., която оспорва жалбата. Процесуалният представител на дружеството представя и Комисията приема заверено копие на Правилни за вътрешния трудов ред в „Б.“ ООД, Процедура №2, както и заверено копие на банково удостоверение.

Предвид заявените от страните искания по доказателства, разглеждането на жалбата по същество е отложено за заседание на Комисията насрочено за 03.05.2017г.

За пълнота на преписката от ответната страна е изискано и същата в указания от Комисията срок представя заверено копие на Инструкция за мерките за защита на личните данни събирани, обработвани, съхранявани и предоставяни от „Б.“ ООД и Заповед №1099/23.08.2013г. за утвърждаването й.

В хода на производството г-н П.Д.С. изразява становище относно изложените от ответната страна твърдения и моли Комисията да отложи насроченото за 03.05.2017г. открито заседание за разглеждане на жалбата по същество за друга дата поради ангажираност в същия ден от 15:30 часа по НЧХД №*****, по описа на Софийски районен съд.

Комисията счита, че изложените в молбата причини не попадат в хипотезата на чл.139, ал.1 от АПК, с оглед което оставя без уважение молбата за отлагане на откритото заседание. Наличието на дело пред друг орган, макар и в същия ден, не счита за уважителна причина и препятствие за явяване на страната или неин представител пред Комисията, тъй като насроченото пред Комисията заседание е от 13 часа, а това пред Софийски районен съд– за 15:30 часа и предвид обстоятелството, че и двете институции са в рамките на гр. София е възможно присъствието и на двете заседания с оглед местоположението и разстоянието между тях. В допълнение следва да се отбележи, че по отношение на производството пред Комисията личното присъствие на страните не е задължително и жалбоподателят е имал възможност, от която не се е възползвал, да си упълномощи представител за заседанието. Отделно от това следва да се отбележи, че насроченото за 03.05.2017г. заседание е второ открито заседание по жалбата, както и че жалбоподателят е присъствал лично на първото – проведено на 12.04.2017г., запознал се е със събраните по преписката доказателства и е изразил писмено становище по тях. Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че спора е изяснен от правна и фактическа страна, Комисията намира, че отлагането за неопределено време (предвид ангажиментите на жалбоподателя посочени в молбата за 01.06.2017г. и 06.06.2017г.) суспендира прилагането на принципите за бързина и процесуална икономия застъпени в административния процес и произнасянето на органа в разумни срокове.

На проведено на 03.05.2017г. заседание на КЗЛД, жалбата е разгледана по същество.

Жалбоподателят– редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Ответната страна– „Б.“ ООД – редовно уведомено, представлява се от юрисконсулт Тодорова, която оспорва жалбата и моли Комисията да я остави без уважение, като неоснователна.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните писмени доказателства и наведените от страните твърдения Комисията приема, че разгледана по същество жалба №Ж-28/26.01.2017г. е неоснователна.

Същата има за предмет неправомерно обработване, в хипотезата на събиране, на лични данни под формата на индивидуален почерк на жалбоподателя от страна на „Б.“ ООД и неправомерна употреба за в бъдеще.

По смисъла на ЗЗЛД и с оглед практиката на КЗЛД саморъчният почерк, както и подписа съдържат графологична информация и представляват лични данни, които при определени обстоятелства и в определен контекст могат да идентифицират физическото лице. В тази връзка обработването, в хипотезата на събиране, на така информация следва да се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗЛД, при наличие на поне едно от разписаните в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД условия за допустимост на обработването и в съответствие с принципите посочени в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

В конкретния случай обаче не се установи събиране на лични данни на жалбоподателя под формата на индивидуален почерк. Нещо повече самия жалбоподател сочи, че е отказал да изпише собственоръчно трите си имена и да се положи подписа си, под предоставено му от дружеството удостоверение, и не е предоставил графологичен материал на дружеството, факт който се потвърждава и от ответна страна. В тази връзка се налага извода, че не е налице обработване от страна на дружеството на лични данни на г-н П.Д.С. в посочения от него вид и обем, следователно не е налице нарушение на правата на г-н П.Д.С. предоставени му от ЗЗЛД. Предвид обстоятелството, че дружеството не е събрало и не разполага с лични данни– индивидуален почерк на жалбоподателя, е обективно невъзможно да ги използва за в бъдеще, следователно опасения изложени от жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Въпреки това следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на ЗЗЛД подобна форма на обработване– събиране на лични данни в посочения обем, би била законосъобразнa с оглед наличието на хипотезата на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, а именно когато интересa на администратора на лични данни e преимуществен пред тoзи на физическото лице за което се отнасят данните, с оглед удостоверяване на определени действие. Още повече, че събирането на личните данни в посочения вид и обем и за посочената цел – удостоверяване на определени действие, не противоречи на принципите посочени в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София – град.