Решение по жалба с рег. № ППН-01-539/05.07.2018 г.

Комисията за защита на личните данни („Комисията”/„KЗЛД”) в състав: членове– Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 05.12.2018г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по основателност жалба с рег. №ППН-01-539/05.07.2018г., подадена от Х.Г. срещу **** у-ще, гр. София.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Г-жа Х.Г. информира, че на 13.04 подала молба до директора на **** у-ще за достъп до записите от вътрешните и външните камери на училището във връзка със систематичен тормоз и нанесен побой на дъщеря ѝ от страна на нейна съученичка. Директорът отказал да приеме молбата.

На 23.04 е подадена писмена молба, при което от училището обяснили, че следва да се назначи комисия, да се изискат записите от ******** у-ще, където са сървърите за съхранение, и не е ясно как това ще се развие във времето.

Във връзка с изтичащия срок за съхраняване на записите, на 23.04. г-жа Х.Г. информирала ръководството на ******** у-ще. Оттам ѝ потвърдили, че записите са съхранени и предоставени на зам.-директора на **** у-ще.

На 25.05 жалбоподателката била уведомена за отговора на молбата, който е получен на 28.05. В отговора се обяснява, че записите от вътрешните камери са дадени на 05 РУ-СДВР, а от външните камери са в Столична община. Г-жа Х.Г. счита, че администраторът на лични данни не е отговорил на молбата за достъп, срещу което е възразила писмено. Отговор на възражението не е получила към момента.

Жалбоподателката заявява, че съгласно Общия регламент за защита на данните има право да получи записа, който представлява лични данни на детето ѝ.

Към жалбата са приложени: молба от 13.04.2018г. до **** у-ще, молба от 23.04.2018г. до **** у-ще, отговор с изх. №*** по описа на **** у-ще.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, **** у-ще е уведомено на основание чл.26 от АПК за образуваното административно производство. Предоставена е възможност за изразяване на становище с относими доказателства, каквото е постъпило в Комисията.

От училището информират, че не разполагат със собствена система за видеонаблюдение, не извършва такова, поради което не може да предостави записите. Записите, които се намират в 05 РУ, са направени от системата на ******** у-ще. Колегите от ******** у-ще са им ги предоставили и от **** у-ще са ги предали на разследващ полицай от 05 РУ с протокол за доброволно предаване.

Директорът заявява, че родителите на останалите деца от класа не дават съгласие записите да бъдат наблюдавани от други лица, освен от полицията. В подкрепа на това твърдение е приложена декларация на родителите.

Информира, че в училището няма информация за подадени сигнали за искане на лични данни. Във връзка с жалбата на г-жа Х.Г. е направена проверка от РУО София-град, за резултатите от която прилага констативен протокол.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Разглежданата жалба съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естество на искането, дата и подпис, с оглед на което жалбата е редовна.

Жалбата е процесуално допустима– подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес. Същата има за предмет твърдение за неправомерно обработване на лични данни на жалбоподателя и е насочена срещу администратор на лични данни. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– Комисия за защита на личните данни, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

На проведено на 31.10.2018г. заседание на Комисията жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в административното производство са конституирани: жалбоподател– Х.Г. и ответна страна– **** у-ще, гр. София. Страните са редовно уведомени за насроченото за 05.12.2018г. открито заседание на Комисията за разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателката– не се явява, не се представлява.

За ответната страна се явява директорът на **** у-ще лично и с процесуален представител. Оспорват жалбата като неоснователна. Представят справка за IP-адресите на хората в училището, които да свидетелстват, че от тези IP-адреси не е изпращано нищо до КЗЛД.

При така установената фактическа обстановка Комисията разгледа жалбата по същество, като я приема за неоснователна въз основа на следните изводи:

Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, Регламента) урежда правилата по отношение защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, както и правилата по отношение на свободното движение на лични данни. Целта на Регламента е да се защитят основни права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на защита на личните данни.

Предмет на жалбата е достъп до и получаване на копие на лични данни, обработвани при осъществено видеонаблюдение в сградата на **** у-ще.

От фактическа страна не е спорно, че жалбоподателката е подала до **** у-ще е заявление за достъп до лични данни с вх. №***. По заявлението е изготвен отговор с изх. №***, връчен на 28.05.2018г. Г-жа Х.Г. е възразила писмено върху отговора, че не е отговорено по същество на молбата ѝ.

Видеонаблюдението по своята същност представлява съвкупност от действия– записване и съхраняване с автоматично средство– система за видеонаблюдение, която попада в понятието „обработване” по смисъла на §1, т.1 от ДР на приложимия към момента на извършване на видеонаблюдението ЗЗЛД, както и по чл.4, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679– приложим към момента на произнасянето на надзорния орган. Данните от системата за видеонаблюдение позволяват лицата да бъдат идентифицирани в съответствие с разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД съответно чл.4, пар. 1, т.1 от Регламент 2016/679.

Правото на достъп до обработваните лични данни не е абсолютно и търпи известни ограничения. В приложимия към момента на подаване на заявлението и отговора по него чл.26, ал.2 ЗЗЛД е предвидено, че когато при осъществяване правото на достъп могат да се разкрият лични данни и за трето лице, администраторът е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само до него. Правото на достъп по приложимия към момента на произнасяне на надзорния орган чл.15, пар. 1 от Регламента предвижда предоставянето на информация дали се обработват лични данни, техния обем и информацията по букви „а” до „з”. В параграфи 3 и 4 на същия член е регламентирането получаването на копие на обработваните лични данни, което обаче не следва да влияе неблагоприятно върху правата и свободите на трети лица. В конкретния случай е изискано преглеждането на записа от видеокамери, а в жалбата е направено искане и за получаване на записа, които са направени по време на учебен процес, при което са обработени лични данни и на трети лица. Видно от представената декларация от родителите на деца от ***клас, родителите на другите ученици не са съгласни личните данни на децата им да бъдат разкрити на трети лица, освен на тези, които имат основание. С оглед изложеното, жалбоподателката не следва да получи достъп до записите или тяхно копие, тъй като биха се засегнали правата на трети лица. Действително, записите са предадени на служител на 05-РУ СДВР, но тези органи могат да обработват лични данни за изпълнение на правомощията си по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за министерство на вътрешните работи– основание по чл.4, ал.1, т.6 ЗЗЛД, съответно чл.6, пар. 1, буква „д”, предл. 2 от Регламент 2016/679.

Що се отнася до реда за осъществяване на правото на достъп, по преписката са приложени две заявления с отговори по тях– с вх. №*** и отговор с изх. №***, както и вх. №*** и отговор ***. В отговорите се съдържа информация, че видеонаблюдението се осъществява от други администратори– ******** у-ще и Столична община, където са записващите устройства, а самите записи са предоставени и могат да бъдат прегледани в случая само от сезираните компетентни органи– 05-РУ СДВР. Макар отговорите да са по съществото си правилни и законосъобразни, при упражняване на право на достъп администраторът следва ясно и недвусмислено да отговоря, че отказва достъп и защо отказва– засягане правата на трети лица и невъзможност да се предостави достъп само до личните данни на заявителя.

В жалбата е изложено твърдение, че до КЗЛД е изпратен сигнал от името на жалбоподателката, която тя не е подала. Действително, в Комисията е постъпило запитване през сайта на органа, който е със сходен предмет като разглежданата жалба. На запитването е отговорено на посочената електронна поща, която е на г-жа Х.Г. В тази връзка е извършена служебна справка на IP адреса, от който е изпратен въпросът. Видно от представеното удостоверение за IP адресите в **** у-ще, запитването не е изпратено от служебен IP адрес. Предвид установеното, не е налице неправомерно обработване на лични данни за целите на подаване на запитването от страна на **** у-ще.

Комисията за защита на личните данни, като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство, и на основание чл.38, ал.2 от ЗЗЛД,

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София– град.