Решение по жалба с рег. № ППН-01-654/14.09.2020 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 15.12.2021г., на основание на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни, респективно чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента, ОРЗД), разгледа по същество жалба №ППН-01-654/14.09.2020г.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от М.Б., с изложени твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от служител на Министерство на вътрешните работи (МВР). Жалбата е адресирана и до Директора на ОДМВР – гр. Варна и до Окръжна прокуратура– Бургас.

Жалбоподателят информира, че заедно с четирима свои приятели, присъствал на футболен мач проведен на 12.09.2020г.между „ЦСКА“ и „Черно Море“. Допълва, че на почивка между двете полувремена заедно с приятелите си напуснал стадиона, за да вземат шалове, шапки и тениски на отбора който подкрепят– ЦСКА, а на връщане към стадиона „точно на ъгъла на бул. „8-ми Приморски полк“ и ул. „Никола Вапцаров“ били нападнати от непознат мъж с обвинения, че са хвърлили бомба на стадиона. Твърди, че при виковете към тях се приближили трима полицаи, а един от полицаите, без да се легитимира им изискал личните карти, които снимал с телефона си, след което върнал документите за самоличност. Счита действията на полицая за незаконосъобразни и в нарушение на чл.45, ал.1 и 2 от ЗЗЛД и моли комисията за проверка по случая. В допълнение твърди, че е осъществен състав на престъпление по чл.325, ал.1 от НК, както и нарушение на чл.6, ал.2 и чл.14, ал.5от ЗМВР.

Към жалба не са приложени доказателства, посочени са свидетели на нарушенията.

Жалбата е подадена по електронен път, без квалифициран електронен подпис, поради което на жалбоподателя са дадени указания по редовност на искането, същите изпълнени – жалбата е потвърдена– депозирана на 13.01.2021г., с подпис на жалбоподателя.

Предвид горното и с оглед застъпените в административния процес принципи на равенство на страните и истинност, министъра на вътрешните работи е информиран за образуваното по случая административно производство, указана му е възможността да ангажира писмено становище по изложените в жалбата твърдения и да представи относими по случая доказателства.

В отговор е изразено становище за неоснователност на жалбата. Информират за образувана по случая проверка по преписка **** по описа на ОДМВР-Варна, при която не са установени доказателства полицейски служители да са заснемали с мобилен телефон лични документи, както и същите да са били свидетели на такива действия от други техни колеги. Допълват, че от извършената проверка не са установени данни за извършени дисциплинарни нарушения или престъпления от полицейските служители. Сочат, че след приключване на проверката преписката е изпратена в Районна прокуратура– Варна, където е образувано ДП *** по чл.131, ал.1т. 12 от НК, за което нямат данни дали е приключило. Молят комисията да остави жалбатабез уважение, като неоснователна и недоказана.

На проведено на 20.10.2021г. заседание на КЗЛД жалбата е приета за редовна и допустима – съдържа задължително изискуеми реквизити, подадена е в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес срещу надлежна страна – администратор на лични данни по смисъла на чл.4, §7 от ОРЗД, каквото качество притежава министъра на вътрешните работи по смисъла на чл.4, ал.7 от Общия регламент ЕС 2016/679 и специалната норма и чл.29, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

Предмет на жалбата са твърдения за неправомерно обработване– събиране и съхранение на личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в документ за самоличност, от служител на МВР, посредством снимане на личната карта с мобилен телефон и съхранение в устройството на направената снимка. Комисията е сезирана на 14.09.2020г., само два дни след извършване на твърдяното нарушение, предвид което се налага извода, че жалбата е подадена срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

Сезиран е компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби подадени от субект на данни срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица свързани с обработване на личните данни, като не е налице изключенията по чл.2, §2, буква„в“ и чл.55, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции. В тази връзка и за пълнота следва да се отбележи, че горното се отнася за изложените в жалбата твърдения относно нарушения на ЗЗЛД, като твърденията за извършени престъпления и дисциплинарни нарушения не са от компетентността на КЗЛД, а на останалите сезирани със случая органи МВР и прокуратура.

Пo изложените съображения и предвид липсата на отрицателните предпоставки посочени в чл.27, ал.2 от АПК, като страни в производството са конституирани: жалбоподател– М.Б. и ответна страна– министъра на вътрешните работи. Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество на 15.12.2021г. от 13.00 часа, за което страните са редовно уведомени и им е указано разпределянето на доказателствената тежест в процеса. На жалбоподателя е предоставено за запознаване заверено копие на изразено от ответната страна писмено становище за неоснователност на жалбата с указания, че следва не по-късно от дата на откритото заседание да представи доказателства относно изложените в жалбата твърдения за неправомерно събиране и съхранение на личните му данни. Въпреки дадените указания, такива не са депозирани в КЗЛД.

За изясняване на случая от фактическа страна е изискана информация от ОДМВР-Варна и РП-Варна.

В отговор и с писмо ППН-01-654#11/29.11.2021г. от ОДМВР– Варна информират, че при извършената по случая проверка „не са установени доказателства, че полицейски служители са извършили справки на посочените в жалбата на М.Б. лица, да са заснемали с мобилен телефон лични документи, както и същите да са станали свидетели на такива действия от страна а други техни колеги. От извършената проверка не са установени данни за извършени дисциплинарни нарушения или извършени престъпления от полицейски служители“. Допълват, че след приключване на проверката преписката е изпратена в Районна прокуратура– Варна по компетентност и е образувано досъдебно производство №*** по чл.131, ал.1, т.12 от НК– причиняване на телесна повреда на М.Б. по хулигански подбуди. Последното се потвърждава и от отговор на РП– Вaрна, постъпил в КЗЛД с писмо ППН-01-654#11/29.11.2021г., в което като допълнение е посочено, че досъдебното производство е спряно с постановление от 14.06.2021г. поради неустановен извършител на деянието.

На проведено на 15.12.2021г. заседание на комисията, жалбата е разгледана по същество.

Жалбоподателят М.Б.– редовно уведомен, не се явява и не се представлява в заседанието пред комисията.

Министърътна вътрешните работи се представлява от юрисконсулт с пълномощно по административната преписка. Оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства, искания по доказателствата няма. Счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли комисията да я остави без уважение, като заявява, че описаната в жалбата до КЗЛД практика на служители на МВР за заснемане на документ за самоличност с мобилно устройство не е разписана като процедура в нито един вътрешен документ и не е практика на служителите на ведомството.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти и предвид събраните доказателства и наведените твърдения, комисията приема, че разгледана по същество жалба №ППН-01-654/14.09.2020г. е неоснователна.

Предмет на жалбата са твърдения за неправомерно обработване– събиране и съхранение на личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в документ за самоличност, от служител на МВР, посредством снимане на личната карта с мобилен телефон и съхранение в устройството на направената снимка на 12.09.2020г., около 19: 40 часа в гр. Варна „на ъгъла на ул. „8-ми Приморски полк“ и ул. „Никола Вапцаров“, при проверка от органите на реда за нарушение на обществения ред.

Заснемането на документ за самоличност– лична карта и съхранението на направеното изображение е форма на обработване на лични данни по смисъла на чл.4, т.2 от ОРЗД доколкото същото е извършено с автоматично средство, а съдържащата се в документа за самоличност информация има характера на лични данни за лицето, чрез която последното може да бъде безспорно индивидуализирано.

Твърденията на жалбоподателя, че при проверка от служители на МВР документа му за самоличност е заснет с мобилно устройство– телефон на единия от полицаите, а снимката е съхранена в паметта на устройството, са оспорени от ответната страна. Извършена по случая проверка от ОДМВР– Варна не е установила доказателства полицейски служители „да са заснемали с мобилен телефон лични документи, както и същите да са станали свидетели на такива действия от страна на други техни колеги.“ В тази връзка и доколкото жалбоподателя не ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърденията за обработване на лични данни, същата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана, предвид разпределяне на доказателствената тежест в процеса.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.3 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.