Решение по жалба с рег. № ППН-01-324/14.04.2021 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 26.01.2022г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента, ОРЗД), разгледа по същество жалба №ППН-01-324/14.04.2021г.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от С.И., с изложени твърдения за неправомерно обработване– употреба и разпространение на личните му данни от С.Ш., чрезвписването им в адресирана до него покана, поставена на „видно място“– „на общото табло“.

Към жалба е приложено копие на поканата, същата с дата 12.04.2021г., от С.Ш. – управител на етажната собственост, находяща се в **********, до С.И.

С оглед застъпените в административния процес принципи на равенство на страните и истинност, г-жа С.Ш. е информирана за образуваното по случая административно производство, указана ѝ е възможността да ангажира писмено становище по изложените в жалбата твърдения и да представи относими по случая доказателства.

В отговор е депозиран отговор с рег. №ППН-01-324#5/17.09.2021г., с приложени към него относими доказателства– заверено копие на процесната покана и Информационни права на субектите на лични данни, без дата на изготвяне, приемане, влизане в сила.

Госпожа С.Ш. оспорва жалбата. Информира, че е управител на етажна собственост находяща се в ********** и допълва, чесрещу месечно възнаграждение жалбоподателят изпълнява „на пълен работен ден функциите на портиер“ в етажната собственост (ЕС). Твърди, че взаимоотношенията между жалбоподателя и ЕС не са били регламентирани съгласно изискванията на Кодекса на труда, поради което на 12.04.2021г., в присъствието на свидетели, е връчила на г-н С.И. процесната покана за сключване на трудов договор за изпълняване на длъжността „портиер“. Допълва, че г-н С.И. е отказал да подпише, че е получил поканата, обстоятелство което е удостоверено с подписите на свидетелите В.И. и Й.П. Госпожа С.Ш. отрича да е разпространявала личните данни на жалбоподателя чрез поставяне на поканата на общото табло в хода на жилищната сграда или по друг начин, а твърденията на г-н С.И., в тази насока, квалифицира като клевета.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

За да упражни правомощията си, комисията следва да бъде валидно сезирана.

Подадената от г-н С.И. жалба ППН-01-324/14.04.2021г. съдържа задължително изискуемите реквизити: данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, посочена е пасивно легитимираната страна, с оглед което жалбата е редовна.

Жалбата е подадена от физическо лице с правен интерес срещу надлежна страна– физическо лице, администратор на лични данни– С.Ш., в качеството ѝ на домоуправител на етажна собственост. Сезиран е компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби подадени от субект на данни срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица свързани с обработване на личните данни, като не е налице изключенията по чл.2, §2, буква„в“ и чл.55, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции. Не са налице отрицателните предпоставки по чл.27, ал.2 от АПК.

По изложените съображения на проведено на 17.11.2021г. заседание на комисията жалбата е приета за допустима и като страни в производство са конституирани: жалбоподател– С.И. и ответна страна– С.Ш., в качеството ѝ на домоуправител на етажна собственост находяща се в **********. Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество на 26.01.2022г. от 13:00 часа, за което страните са редовно уведомени и им е указано разпределянето на доказателствената тежест в процеса, като жалбоподателя е информиран, че следва, не по-късно от дата на заседанието, да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, предвид обстоятелството, че същите са оспорени от ответната страна.

На проведено на 26.01.2022г. открито заседание на КЗЛД, жалбата е разгледана по същество.

Жалбоподателят С.И.– редовно уведомен, се явява лично.

Ответната страна С.Ш. в качеството на домоуправител на етажна собственост, находяща се в **********– редовно уведомена, се явява лично. Води и свидетел.

Страните отказват да сключат споразумение.

Жалбоподателяt поддържа жалбата, не сочи нови доказателства, искания по доказателствата няма. Заявява, че поканата му е връчена, но той отказал да я приеме, в резултат на което е поставена на таблото във входа на ЕС.

Ответната страна г-жа С.Ш. оспорва жалбата. Твърди, че поканата е връчена лично на жалбоподателя в присъствието на свидетели. Отрича да е поставяла поканата на таблото във входа на ЕС. Моли комисията да допусне до разпит свидетел, за установяване на съдържанието на приложена по преписката покана, в частта касаеща връчването ѝ на жалбоподателя. Уточнява, че свидетелят, който води, е присъствал лично при връчване на поканата и има непосредствени възприятия относно спорния по преписката въпрос, като с подписа си под поканата е удостоверил начина на връчването ѝ на г-н С.И.

Комисията оставя без уважение искането на ответницата за събиране на гласни доказателства, доколкото с тях се цели да се докаже съдържанието на частен свидетелстващ документ– покана, неоспорен от жалбоподателя.

Предвид събраните по преписката доказателства и направените от страните заявления, комисията намира случая за изяснен от фактическа страна. В ход по същество жалбоподателят поддържа жалбата. Моли комисията да я уважи и да санкционира действията на администратора. Ответникът поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли комисията да я отхвърли.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти и предвид събраните доказателства и наведените твърдения, комисията приема, че разгледана по същество жалба №ППН-01-324/14.04.2021г. е неоснователна.

Предмет на жалбата са твърденията за неправомерно обработване– употреба на личните данни на жалбоподателя в обем от три имена, ЕГН и адрес, съдържащи се в адресирана до него покана от С.Ш., и разпространението им до неограничен кръг от лица посредством поставяне на поканата на видно и общодостъпно място– на „общото табло“.

Страните не спорят, че жалбоподателят е изпълнявал функциите на портиер в етажната собственост, находяща се в **********, домоуправител на която е ответната страна- С.Ш., без отношенията между страните да са регламентирани съобразно Кодекса на труда. Не е спорно наличието на писмена покана от г-жа С.Ш., в качеството ѝ на домоуправител, адресирана до жалбоподателя, за сключване на трудов договор между ЕС и г-н С.И. във връзка с изпълняваната от него длъжност. В поканата, видно от съдържанието ѝ, се съдържат три имена, ЕГН и адрес на жалбоподателя, като следва да се отбележи, че същата е от 12.04.2021г. към която дата е безспорно, че жалбоподателят е изпълнявал длъжността на портиер в ЕС.

Събраните по преписката свидетелстват, че на 12.04.2021г. поканата е връчена на г-н С.И., обстоятелство което е удостоверено с подписите на свидетелите В.И. и Й.П., присъствали при връчването ѝ, удостоверели че г-н С.И. е отказал да се подпише, че е получил екземпляр от поканата. Доказателства в обрана насока не са ангажирани, а доказателствената сила на документа не е оспорена от жалбоподателя.

Съдържащите се в поканата информация за жалбоподателя в обем от три имена, ЕГН и адрес имат качеството на лични данни, предвид обстоятелството, че посредством тях лицето може да бъде еднозначно индивидуализирано. В тази връзка е безспорно, че действията по употреба на личните данни на жалбоподателя за изготвяне на поканата и поставяне на поканата на общодостъпно място, следва да се квалифицират като обработване– употреба, респективно разпространение, на лични данни по смисъла на чл.4, т.2 от ОРЗД и като такива следва да отговарят на изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД.

Употреба на лични данни на жалбоподателя за целите на изготвена до него покана за оформяне в писмена форма на трудов договор между страните е законосъобразно. Същото се осъществява в хипотезата на чл.6, §1, буква„в“ от ОРЗД– обработването е необходимо за спазване на законово задължение спрямо администратора произтичащо от Кодекса на труда, предвид качеството му на работодател на г-н С.И. и трудовоправните отношения между тях с оглед изпълняваната от г-н С.И., срещу заплащане, длъжност на портиер в ЕС, представлявана от г-жа С.Ш.В тази връзка и предвид твърденията на жалбоподателя, че данните му са използвани за съставяне на поканата без негово съгласие, следва да се отбележи, че съгласиетое само едно от основанията за законосъобразно обработване на лични данни разписани в чл.6, §1, букви от „а“– „е“ от ОРЗД. Независимо от факта, че то е посочено на първо място, всички правни основания саалтернативнииравнопоставени и не са подредени в йерархична зависимост, като наличието на което и да е от тях прави обработването законосъобразно, при условие, че са спазени и другите изисквания на регламента.

По преписката липсват доказателства за твърдяното от жалбоподателя разпространение на личните му данни до неограничен кръг от лица, чрез поставяне на поканата на видно и общодостъпно място– на „общото табло“ от г-жа С.Ш. Същите са оспорени от ответната страна, а въпреки дадените на жалбоподателя конкретни указания за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, г-н С.И. не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. В тази връзка, с оглед разпределяне на доказателствената тежест в процеса, при направено оспорване от ответника и поради липсва на процесуална активност от страна на жалбоподателя жалбата, в частта ѝ касаеща твърдения за разпространение на личните данни, следва да бъде оставена без уважение, като недоказана, доколкото съгласно принципа на истинност по чл.7 от АПК административните актове се основават на действително установени факти по случая. За пълнота следва да се отбележи, че бездействие на жалбоподателя не може да бъде компенсирано от служебното начало, доколкото съгласно чл.36, ал.2 от АПК страните следва да оказват съдействие на органа при събиране на доказателства, като са длъжни да предоставят доказателствата, от които черпят права, и които се намират при тях и не се намират при административния орган, както е в настоящия случай.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.3 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София- град.