Решение по жалба с рег. № ППН-01-748/23.10.2020 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов и Веселин Целков на заседание, проведено на 02.02.2022г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни, респективно чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента, ОРЗД), разгледа по същество жалба №ППН-01-748/23.10.2020г.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с подадена от Г.Н. жалба №ППН-01-748/23.10.2020г., с изложени твърдения за неправомерно обработване на лични данни, в хипотезата на осъществявано от съседите ѝ О.Й., Р.П., Б.П. и К.К. видеонаблюдение, посредством камери за видеонаблюдение монтирани над входните врати на притежавани от лицата самостоятелни имоти, съответно ап. 7, ап. 11, ателие 25 и ап. 31, в сграда в режим на етажна собственост находяща се в гр. София, ****.

Госпожа Г.Н. информира, че е председател на Управителния съвет на етажната собственост и твърди, че видеонаблюдението се осъществява без решение на Oбщо събрание на етажната собственост, както и без съгласие на живущите в сградата. Счита, че целта на видеонаблюдението е осъществяване на психически тормоз над останалите съкооператори и демонстриране на противоправни действия от страна на О.Й., Р.П., Б.П. и К.К. и неглижиране на закона. Моли комисията за проверка по случая и преустановяване на видеонаблюдението, за което твърди, че се осъществява против волята ѝ и в нарушение на личната ѝ неприкосновеност. В допълнение г-жа Г.Н. претендира и за санкциониране на пасивно легитимираните страни за допуснати от тях нарушение на ЗЗЛД и ОРЗД посредством осъществяваното видеонаблюдение.

Към жалбата са приложени относими доказателства– уведомление по чл.46б от ЗУЕС, адресирано до кмета на Столична община, район „Витоша“ и изображение на местоположението на четири камери.

Съгласно принципите на равенство на страните в производството и истинност, пасивно легитимираните страни О.Й., Р.П., Б.П. и К.К. са уведомени за подадената жалба, като им е указана възможността да представят писмено становище и относими по случая доказателства.

В отговор и с писмо ППН-01-748#5/18.03.2021г. Р.П. ангажира становище за недопустимост на жалбата, с аргументи за липса на правен интерес, респективно правоспособност и просрочие. Сочи, че жалбата не е подадена от физическо лице, а от името на етажната собственост, за което свидетелстват приложените към жалбата доказателства– уведомление по чл.46б от ЗУЕС и обстоятелството, че в жалбата до КЗЛД г-жа Г.Н. сочи, че е домоуправител на етажната собственост. В допълнение и като самостоятелно основание за недопустимост на жалбата, г-жа Р.П. твърди, че жалбата е просрочена, подадена извън посочените в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД преклузивни срокове за сезиране на КЗЛД, доколкото видеонаблюдението се осъществява от март 2018г., която е и дата на узнаване на жалбоподателката за видеонаблюдението. Алтернативно са изложени и аргументи за неоснователност на жалбата, с приложени относими доказателства.

В хода на производството е ангажирано писмено становище ППН-01-748#6/19.03.2021г., от О.Й., чрез адв. Б., за недопустимост, респективно неоснователност на жалбата,с приложени към него относими доказателства. Твърди се, че видеонаблюдението се осъществява от март 2018г., от ползвател на имота, предвид което жалбата е просрочена, подадена извън преклузивните срокове по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. В допълнение се твърди, че г-н О.Й. няма качеството на администратор на лични данни, не обитава жилището, което е негова собственост, не е монтирал процесната камера, няма достъп до изображения и/или записи от нея. Алтернативно са изложени аргументи за неоснователност на жалбата.

С оглед изясняване на случая от фактическа страна е извършена проверка по предмета на жалбата, резултатите от която са обективирани в Констативни актове ППН-02-268/28.05.2021г., ППН-02-269/28.05.2021г., ППН-02-271/28.05.2021г. и ППН-02-272/28.05.2021г. с приложения към тях, в това число констативни протоколи от 12.05.2021г., графични изображения на местоположението и обхвата на камерите и попълнени въпросници.

Основна задача на проверката е:

Да се установи изградена ли е система за видеонаблюдение и какви са нейните технически параметри, в недвижим имот, находяща се на адрес: гр. София, *****.

Проверката се откри на 12.05.2021г. на посочения в жалбата адрес, с връчване на заповедта за проверка на Б.П., която съдейства и осигури възможност за достъп и събиране на доказателства от страна на проверяващия екип.

От извършената проверка е установено следното:

На посочения в жалбата адрес се намира девететажна жилищна сграда, с един вход, в режим на етажна собственост. Жалбоподателката притежава имоти в кооперацията– апартамент, магазини и парко-места. Г-жа Б.П. е собственик на ателие 24. Г-жа Б.П. уведоми проверяващия екип, че преди повече от година и половина, след посегателство върху имущество ѝ– залепена ключалка на входната врата на апартамента, е монтирала система за видеонаблюдение. Системата се състои от една видеокамера, записващо устройство и телевизор, на който се наблюдава изходящия образ и записи от камерата. Системата за видеонаблюдение е монтирана от познат на г-жа Б.П. Инсталираната система за видеонаблюдение позволява постоянен запис и съхранение на изходящия образ за период от 90 дни, след което същите се изтриват автоматично по реда на постъпването им. Към момента на проверката последния запис е от 13.02.2021г. Достъп до изходящия образ и записи има само г-жа Б.П.

Техническите параметри на камерата позволяват „нощен“ режима на работа и не позволява предаване и запис на аудиосигнал.

Камерата е монтирана над входната врата на ат. 24, като в обхвата на видеонаблюдение попада долната част на входната врата ателие 25, малка част от входната врата на ап. 23 и прилежаща част от коридора на етажа.

На входната врата е поставен информационен стикер, предупреждаващ за извършваното видеонаблюдение. Собственикът на ат. 25– А.Г. е декларирал писмено съгласие, лично и за съпругата му, за обработване на личните им данни от страна на г-жа Б.П. чрез система за видеонаблюдение.

Основна задача на проверката е:

Да се установи изградена ли е система за видеонаблюдение и какви са нейните технически параметри, в недвижим имот, находяща се на адрес: гр. София, *****.

Проверката се откри на 12.05.2021г. на посочения в жалбата адрес, с връчване на заповедта за проверка на К.К., който съдейства и осигури възможност за достъп и събиране на доказателства от страна на проверяващия екип.

От извършената проверка е установено следното:

На посочения в жалбата адрес се намира девететажна жилищна сграда, с един вход, в режим на етажна собственост. Жалбоподателката притежава имоти в кооперацията– апартамент, магазини и парко-места. Г-н К.К. е собственик на апартамент 31 на седмия етаж. Г-н К.К. уведоми проверяващия екип, че преди повече от година и половина (началото на 2019г.), след зачестили посегателства върху имущество във блока, е монтирал един брой видеошпионка на входната врата на ап. 31. Моделът (Eques Veiu mini Doorbell) на инсталираната видеошпионка е снабден с вградена стационарна видеокамера с 120° ъгъл на наблюдение, звънец, батерия, вградена памет, слот за допълнителна памет, двупосочен аудиосигнал, възможност за запис на снимка или видеоклип, възможност за безжично свързване към домашна мрежа (и от там– отдалечен достъп до устройството посредством софтуерно приложение, инсталирано на мобилен телефон) и позволява „нощен“ режим на работа. Функционалните възможности на устройството позволяват изпращане на предупреждаващо съобщение (аларма) на мобилния телефон (посредством инсталираното софтуерно приложение) при движение в обхвата на видеонаблюдение на камерата.

Първоначално инсталираната видеошпионка е била настроена да не записва изходящ образ от камерата, но поради настъпили посегателства върху имуществото на г-н К.К., около 29.04.2021г., е настроена да осъществява запис на изходящо изображение (снимка) при движение в обхвата на видеонаблюдение на камерата. По време на проверката се установи, че в устройството се съхраняват 12 бр. снимки на изходящ образ от 12.05.2021г., като файловете със записи от предходни дни са изтривани същите дни.

Достъп до изходящия образ и записите има само г-н К.К., като достъпа е само на устройството, без настройки за отдалечен достъп.

Видеошпионката е монтирана на входната врата на ап. 31, като в обхвата на видеонаблюдение попада непрозрачна алуминиева входна врата, обособяваща самостоятелен коридор пред ап. 30 и ап. 31 и малка част от този коридор пред входната врата на ап. 31.

На входната врата няма поставена информационна табела/стикер, предупреждаващ за извършваното видеонаблюдение. Г-н К.К. информира проверяващия екип, че получил устно съгласие от съседа си от ап. 30 за монтираната видеошпионка.

Основна задача на проверката е:

Да се установи изградена ли е система за видеонаблюдение и какви са нейните технически параметри, в недвижим имот, находяща се на адрес: гр. София, *****.

Проверката се откри на 12.05.2021г. на посочения в жалбата адрес, с връчване на заповедта за проверка на Р.П., която съдейства и осигури възможност за достъп и събиране на доказателства от страна на проверяващия екип.

От извършената проверка е установено следното:

На посочения в жалбата адрес се намира девететажна жилищна сграда, с един вход, в режим на етажна собственост. Жалбоподателката притежава имоти в кооперацията– апартамент, магазини и парко-места. Г-жа Р.П. е собственик на апартамент 11 на третия етаж. Г-жа Р.П. уведоми проверяващия екип, че след зачестили посегателства върху имущество във блока, на 11.03.2018г. е монтирала един брой видеошпионка на входната врата на ап. 11. Моделът (Eques Veiu mini Doorbell) на инсталираната видеошпионка е снабден с вградена стационарна видеокамера с 120° ъгъл на наблюдение, звънец, батерия, вградена памет, слот за допълнителна памет, двупосочен аудиосигнал, възможност за запис на снимка или видеоклип, възможност за безжично свързване към домашна мрежа (и от там– отдалечен достъп до устройството посредством софтуерно приложение, инсталирано на мобилен телефон) и позволява „нощен“ режим на работа. Функционалните възможности на устройството позволяват изпращане на предупреждаващо съобщение (аларма) на мобилния телефон (посредством инсталираното софтуерно приложение) при движение в обхвата на видеонаблюдение на камерата.

Инсталираната от г-жа Р.П. видеошпионка е настроена да записва изходящ образ от камерата (видеоклип с продължителност 5 сек.) при движение в обхвата на видеонаблюдение на камерата. Записите се съхраняват във видеоформат, като най-стария запис в устройството е от 18.02.2021г. и се изтриват по реда на постъпването им.

Достъп до изходящия образ и записите има само г-жа Р.П. Г-жа Р.П. осъществява и отдалечен достъп до устройството и записите в него чрез инсталирано приложение на мобилния си телефон.

Видеошпионката е монтирана на входната врата на ап. 11, като в обхвата на видеонаблюдение попада коридора водещ до нейния апартамент и входната врата на ап.10.

На входната врата има поставена информационна табела, предупреждаваща за извършваното видеонаблюдение. Г-жа Р.П. информира проверяващия екип, че е получила устно съгласие от съседа си от ап. 10 за монтираната видеошпионка.

Основна задача на проверката е:

Да се установи изградена ли е система за видеонаблюдение и какви са нейните технически параметри, в недвижим имот, находяща се на адрес: гр. София, *****.

С писмо с изх. №ППН-01-748#11/13.04.2021г. до О.Й. е изпратен въпросник за проверката и лицето е уведомено за извършване на проверка. С писмо с вх. №ППН-01-748#12/20.04.2021г. от О.Й. е депозиран в КЗЛД отговори на изпратения въпросник. И в попълнения въпросник и след проведен телефонен разговор с г-н О.Й., същия уведоми, че е собственик на апартамента на посочения в жалбата адрес и от началото на 2018г. не живее и не владее имота. Също така апартамента се владее и в него живее съпругата му– А.Т.

Проверката се откри на 21.05.2021г. на посочения в жалбата адрес, с връчване на заповедта за проверка на А.Т., която съдейства и осигури възможност за достъп и събиране на доказателства от страна на проверяващия екип.

На посочения в жалбата адрес се намира девететажна жилищна сграда, с един вход, в режим на етажна собственост. Жалбоподателката притежава имоти в кооперацията– апартамент, магазини и парко-места. Собственик на ап. 7 на втория етаж в жилищна кооперация на посочения в жалбата адрес е О.Й., а г-жа А.Т. владее апартамента.
Г-жа А.Т. уведоми проверяващия екип, че след зачестили посегателства върху имущества във блока, включително заливане на входната врата на ап. 7 с мазно вещество и разхвърляне на отпадъци пред вратата, през 2020г. е монтирала един брой видеошпионка на входната врата на ап. 7. Моделът (Smart Doorbell Digital Door Peephole Viewer) на инсталираната видеошпионка е снабден с вградена стационарна видеокамера с 166° ъгъл на наблюдение, звънец, батерия, двупосочен аудиосигнал, възможност за запис на снимка или видеоклип, възможност за безжично свързване към домашна мрежа (и от там– отдалечен достъп до устройството посредством софтуерно приложение, инсталирано на мобилен телефон) и позволява „нощен“ режим на работа. Функционалните възможности на устройството позволяват изпращане на предупреждаващо съобщение (аларма) на мобилния телефон (посредством инсталираното софтуерно приложение) при движение в обхвата на видеонаблюдение на камерата.

Инсталираната в ап. 7 видеошпионка е настроена да записва изходящ образ от камерата (снимка) при движение в обхвата на видеонаблюдение на камерата. Записите се съхраняват за период от 1 месец, след което се изтриват. Г-жа А.Т. информира, че от доста дълго време не е зареждала батерията на устройството и в момента се ползва само с функцията на звънец.

Достъп до изходящия образ и записите има г-жа А.Т., като преди е осъществявала и отдалечен достъп до устройството и записите в него чрез инсталирано приложение на мобилния си телефон, но в момента тази функция не се използва.

Видеошпионката е монтирана на входната врата на ап. 7, като в обхвата на видеонаблюдение попада коридора пред апартамента, входните врати на други два апартамента на етажа (които не се обитават в момента), асансьорната врата на етажа и част от стълбището.

На входната врата няма поставена информационна табела/стикер, предупреждаваща за извършваното видеонаблюдение. Г-жа А.Т. информира проверяващия екип, че е останалите апартаменти на етажа не се обитават.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД и ОРЗД.

За да упражни правомощията си, комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба ППН-01-748/23.10.2020г. съдържа задължително изискуемите реквизити, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането и дата, посочени са пасивно легитимираните страни.

Предмет на жалбата са твърдения за неправомерно осъществявано от О.Й., Р.П., Б.П. и К.К. видеонаблюдение, посредством камери за видеонаблюдение монтирани на входните врати на притежавани от лицата самостоятелни имоти, съответно ап. 7, ап. 11, ателие 24 и ап. 31, в сграда в режим на етажна собственост находяща се в гр. София, *****.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.38 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес срещу пасивно легитимирани страни- физически лица О.Й., Р.П., Б.П. и К.К., за които се твърди, а и комисията при проверка е констатирала, че Р.П., Б.П. и К.К. имат качеството на администратори на лични данни по смисъл чл.4, ал.7 Регламент ЕС 2016/679, доколкото сами определя целите и средствата за обработване на лични данни чрез видеонаблюдение и имат достъп до обработваните данни. В хода на проверката се установи, че видеонаблюдението осъществявано посредством монтирана над входната врата на ап. 7 в ЕС камера се осъществява не от пасивно легитимираната страна О.Й., а от лице ползващо имота– А.Т., с оглед на което същото следва да участва в производството като ответна, служебно конституирана страна, доколкото е констатирано, че тя, а не собственика на ап. 7 г-н О.Й., има качеството на администратор на лични данни по отношение на осъществяваното видеонаблюдение. Сезиран е компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл.2, §2, буква„в“ и чл.55, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.

Не могат да се споделят твърденията на г-жа Р.П. и г-н О.Й. за недопустимост на жалбата поради просрочие поради обстоятелството, че видеонаблюдението е продължавана форма на обработване на лични данни, същото осъществявано както към дата на сезиране на КЗЛД, така и след това, към 28.05.2021г., дата на извършените от КЗЛД физически проверки. Не могат да се споделят и твърденията за недопустимост на жалбата поради липса на правосубектност на подателя. Твърденията, че КЗЛД е сезирана от ЕС не кореспондират със съдържанието на жалбата. В същата е посочено, че е подадена от физическо лице Г.Н., което притежава и качеството на домоуправител, като тези две качества не са несъвместими за сезиране на КЗЛД. В случая следва да се приеме, че г-жа Г.Н. участва в производството в лично качество– като физическо лице с правен интерес, доколкото е безспорно, че същото живее е ЕС, в общите части на която твърди, че се осъществява видеонаблюдение.

По горните съображения и предвид липсата на отрицателните предпоставки посочени в чл.27, ал.2 от АПК, на проведено на 24.11.2021г. заседание на комисията жалбата е приета за допустима и като страни в производство са конституирани: жалбоподател– Г.Н. и ответни страни– О.Й., Р.П., Б.П. и К.К., пасивно легитимирани и А.Т., служебно конституирана страна. Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество на 02.02.2022г. от 13.00 часа. Страните са уведомени за извършена по случая служебна проверка, заверено копие от констативни актове от проверката са изпратени за запознаване и становище. Изискани са, но не са предоставени, информация и доказателства за проведено в етажната собственост общо събрание касаещо видеонаблюдението, респективно решение за осъществяването му.

На проведено на 02.02.2022г. заседание на комисията, жалбата е разгледана по същество.

Страните- редовно уведомени, не се явяват и не се представляват в заседанието пред комисията.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти и предвид събраните доказателства и наведените твърдения, комисията приема, че разгледана по същество жалба ППН-01-748/23.10.2020г. е основателна.

Предмет на жалбата са твърдения за неправомерно осъществявано видеонаблюдение в сграда в режим на етажна собственост.

Съгласно легалното понятие видеонаблюдението е техническа форма на обработка и съхранение в предвидения в закона срок на лични данни, извършвани при спазване на изискванията за защита на личните данни, включваща заснемане на лица в охраняван обект и запис на получените данни. Съдържащата се във видеозаписите от средства за наблюдение информация за физическите лица в съвкупност- образ, ежедневни навици, поведенчески реакции и социални контакти, попадат в обхвата на понятието лични данни, тъй като лицата могат да бъде идентифицирани по безспорен начин. Събирането и съхраняването на лични данни представлява форма на обработването им по смисъла на чл.4, §1, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679 и като такова следва да се извършва при спазване на разпоредбите на ЗЗЛД и Регламента.

От събраните по преписката доказателства се установи, а и между страните не е спорно, че на адреса се намира жилищна сграда в режим на етажна собственост, в която страните са съседи- притежават самостоятелни жилища. Служебно известно, от съдържанието на други подадени в КЗЛД жалби, е, че отношенията между страните са усложнени и конфликтни.

По административната преписка не е спорно, че се осъществява видеонаблюдение в сграда, в режим на етажна собственост от Р.П., Б.П., К.К. и А.Т. посредством камери монтирани на входните врати на апартаменти 7, 11, 25 и 31, в обхват на които попадат общи части от ЕС и входни врати на жилища, които не са собственост и не се ползват от администраторите.

Доказателства за взето решение от Общо събрание на етажната собственост за осъществяване на видеонаблюдението не са ангажирани, въпреки дадените изрични указания в тази насока, предвид което следва да се приеме, че такова липсва. Не може да се приеме, че видеонаблюдението е в изпълнение на произтичащо от Закона за управление на етажната собственост нормативно установено задължение приложимо спрямо администраторите. В тази връзка следва да се подчертае, че за обработването на лични данни чрез видеонаблюдение с цел охрана в сгради в режим на етажна собственост, законодателят е предвидил специален ред, който в случая не е спазен. Извършваното от ответните страни видеонаблюдение е незаконосъобразно, доколкото не е налице и нито едно от условия посочени чл.6, §1 от Регламента. Доказателства в обратен смисъл не са ангажирани. Липсват доказателствата които да обосноват приложимостта на чл.6, §1, буква„б“ от ОРЗД- наличие на сключен между страните договор за изпълнението на който да е необходимо обработване на лични данни посредством процесните камери или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данни преди сключване на договора. Основания по чл.6, §1, буква„г“ и „д“ от ОРЗД са неотносими- приложими са в други, различни и несъвместими с настоящата хипотези касаещи обработване на лични данни за защита на жизненоважни интереси, изпълнение на задача от обществен интерес, както и при упражняването на официални правомощия, каквито не се делегирани на ответниците. Не може да се приеме, че е налице и преимуществен интерес на последните за видеонаблюдение осъществявано извън рамките на собствеността им, като доказателства и дори твърдения в обратна насока липсват, поради което следва да се приеме, че преимущество намира интересът на физическите лица, за които се отнасят данните, пред този на лицата, поставили съответните камери. Няма представени доказателства по преписката за извършени незаконосъобразни действия от трети лица, застрашаващи личната неприкосновеност на администраторите или на техните семейства и имущество, които да обосновават надделяващ интерес на администраторите.

По отношение на аргумента за монтиране на камерите, а именно с цел охрана на собствеността, следва да се отбележи, че обработването на лични данни посредством видеонаблюдение е законосъобразно и допустимо когато е необходимо за целите на легитимния интерес на администратора за защита на собствеността и защита на имуществото му и доколкото същото се осъществява в рамките на имота. Доколкото обаче в обхвата на камерите попадат и общи части от етажната собственост, без решение на Общо събрание на етажна собственост, и предвид целта на осъществяваното видеонаблюдение, обхвата и техническите характеристики на камерите се налага извода за видеонаблюдение осъществявано в нарушение на принципите на законосъобразност, с оглед обстоятелството, че се заснема площи извън собствеността на администраторите, а в случая на г-жа А.Т. извън ползваното от нея жилище. Отделно от това комисията приема, че обработването не отговаря и на принципа на прозрачност доколкото липсват информационни табели, с изключение на ап. 11, за осъществяваното видеонаблюдение и данни за администраторите, още повече че е налице техническа информация и за осъществяван от камерите (на ап. 7, 11 и 31) аудиозапис, предвид възможността за „двупосочен аудиосигнал“. Същия като форма на обработване на лични данни е прекомерен на декларираната на ответниците цел– защита на собствеността им.

Констатираните от екип на КЗЛД технически устройства са камери инсталирани в шпионка на съответната входна вратата, за което свидетелстват и техническите им характеристики, които показват, че това са камери, които заснемат при движение и съхраняват под формата на автоматичен регистър в памет видеокадри за период от време от един месец до 90 дни. Констатира се и отдалечен достъп до заснетите видеокадри, включително уведомяване на собствениците за засечено движение пред камерата, поради което не може да се възприеме, че тези камери представляват видеодомофони за връзка на собственика с лицата, които са пред входа му и желаят да установят контакт с него и визуализацията е с цел установяване на лицето и гарантиране сигурността на собственика на апартамента и неговото семейство. Тъй като камерите, монтирани в шпионките, извършват видеонаблюдение и на общи части в етажната собственост, за такова видеонаблюдение законодателят е предвидил съответен ред, а именно решение на общото събрание, което да осигурява защита както на имуществото на етажната собственост, така и на собствениците на апартаменти в тази етажна собствености техните семейства. Предприетите от ответниците действия водят до заобикаляне на това правило, възприето със Закона за управление на етажната собственост. Липсват доказателства в подкрепа на твърденията на ответните страни, че спрямо тяхното имущество и семейства са упражнени незаконосъобразни действия от трети лица, които водят до застрашаване на тяхната лична неприкосновеност поради и което легитимният интерес на тези лица не може да надделява над интереса на всички останали собственици в етажната собственост. Поставените от тях камери заснемат общи части в етажната собственост, която се ползва от всеки един от съсобствениците, от техни роднини или гости на апартаментите, които обитават.

Комисията приема изразените в хода на производството и извършените на място проверки, твърдения за посегателства върху имущества в блока, включителнозаливане на входната врата на ап. 7 с мазно вещество и разхвърляне на отпадъци пред вратата, като упражняване право на защита, но намира същите за недоказани в хода на производството.

Предвид характерът и видът на констатираното нарушение и обстоятелството, че същото не е преустановено, а също и че засегнатите лични данни не са чувствителни по смисъла на закона и няма данни за настъпили вреди от обработването, комисията счита за целесъобразно, пропорционално и ефективно налагането на корективна мярка по чл.58, §2, буква„г“ от Регламент ЕС 2016/679, като намира, че същата ще постигне целта на закона- ще преустанови нарушението и ще възстанови установения правов ред по отношение на обработването на личните данни. Останалите меркиза по чл.58, §1, буква„а“, „б“, „в“, „д“, „е“, „ж“, „з“ и „й“ от ОРЗД са неприложими и нецелесъобразни поради естеството на нарушението и обстоятелството, че към момента на произнасяне същото не е преустановено. Комисията намира, че доколкото нарушението е първо налагането на глоба на администраторите би било прекомерно и в нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК съгласно който „когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постигне целта на закона.“Следва обаче да се отбележи, че неизпълнението на даденото от комисията разпореждане, в указания срок, е скрепено със санкция с оглед неговата ефективност и възможността за допълнителен санкционен механизъм по проверка и контрол на изпълнението. Целта е постигане на генерална превенция и пропорционално и законосъобразно обработване на лични данни. Така разпореждания са ефективни, тъй като са скрепени със съответните санкции при неизпълнение, като законодателя предвижда при неспазване на влязло в сила разпореждане на надзорния орган да бъде наложено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ по чл.83, параграф 6 от Регламент 2016/679 в размери до 20000000EUR.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.3 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София- град.