Шенгенското споразумение
Договормежду страни от Европаза премахванена граничнияконтрол на вътрешните граници и за единнавизова система. Подписан е на14 юни 1985 година на борда на кораба “Принцеса Мария-Астрид” в Шенген, Люксембург между пет от тогавашнитедесет страни челенкина Европейската общност –Белгия, Кралство Нидерландия, Люксембург, Францияи Федерална Република Германия.
Шенгенско пространство (Шенгенска зона)
Зона без контрол на вътрешните граници. Към момента участващите в Шенгенското споразумение държависа 25:Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария, Швеция.
Част от тях не са в Европейския съюз:Исландия, Норвегия и Швейцария, но те изцяло са се присъединили към Шенгенското право.
Две страни от Европейския съюз – Република Ирландия и Обединеното кралство, са решили да останат извън Шенгенската зона, т.е. не са премахнали граничния контрол с другите страни от ЕС в Шенген, но са оторизирани да участват в тази част от Шенгенското право, свързана с полицейското сътрудничество, включително Шенгенската информационна система.
България, Кипър и Румъния са подписали Шенгенското споразумение, но все още не саизпълнилипроцедуритеза пълното му прилагане. Датите за пълното прилагане на Шенгенскотоспоразумение са различни за всяка страна. България е заявила готовност за пълно прилагане на изискванията по линия на Шенген от началото на 2011 г.
Шенгенско сътрудничество
Всеки има право на свободно движение в рамките на Шенгенското пространство. Целта на Шенгенското сътрудничество е да осигури защита на хората и тяхната собственост чрез намаляване на възможностите за злоупотреба с това право. Това включва засилено и ефективно сътрудничество между полицейските, митническите, съдебните органи и органите за контрол на външните граници на всички държави-членки, налагащо се поради премахването на вътрешните граници.
